Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Почивката
Летният отпуск е нещо свещено за българина. И светостта се увеличава правопропорционално на заетостта на един субект...И в един момент, когато си толкова зает, че не можеш да мислиш за нищо друго освен за това, че остават още някакви си два-три дни и тогава - о, ТОГАВА...
А моите дни стремглаво приближаваха. И когато мислех, че след поредния комплимент на ШЕФА по адрес на интелектуалното ми развитие е въпрос само на няколко часа аз да бъда свободна да полетя на крилете на каквото Ви дойде на ум...към каквото Ви дойде на ум... Точно тогава дойде мигът на просветление. Трябваше да измисля какъв да бъде багажът на семейството. Заех се да събирам някакъв багаж, както и да се опитам да проумея с уморения си мозък, планът за действие, който ми бяха начертали моите: 1. Съпруг; 2. Девер - брат на съпруга ми, демек; и 3. (но не на последно място) СВЕКЪРВА ми- господ здраве и живот да й дава, изключителна жена! Та тези тримцата "предложиха" нещо простичко - пътят до морето да мине по маршрута: София - Плевен (там се намира детето И., междувременно) - автобус. ІІ етап - Плевен - Орешак (след два дни престой) - автомобил. И ІІІ етап - Орешак - морето (след още един ден)- същият автомобил, същият шофьор и същите пътници.
Да се върна на събирането на багажа, все пак. Действие доволно затруднено от опитите на Благоверния Съпруг да помогне, между другото. Резултатът беше, че го пратих до магазина с дъ-ъ-ълъг списък за пазаруване и поръчка за аптеката за след това . А, и да мине през близката питиепродавница, защото аз без бира не мога да прогледна сутрин. И да купи нова четка за зъби на детето и да не забрави въжето за простора, да купи щипки за пране и да не се офлянква, ами да погледне и радиото, защото няма батерии...Осигурила си известно време за развихряне (или по-скоро имитация на такава дейност), аз в края на краищата се оказах с безпомощно изражение пред една камара с дрехи от всички възможни мъжко-дамски-детски размери, хавлии за баня, джапанки и разни други джунджурии, които отказваха да се поберат в раницата-самар на Дани, благородно заел ни я за "почивката". Ами, представете си само: за Плевен трябват дрехи, които в размерите си се приближават по-скоро до бельо (това между другото е цитат от един документ!). За Орешак - обратно - си трябва нещо по-сериозно - Балкан си е, все пак. И остава морският климат, който през август съм се убедила, че не може да се предвиди вече. Както и да е. Съпругът ми се прибра. Донесе ВСИЧКО. Включително бира. Реших, че заслужавам една глътка. Съпругът възропта. Трябваше да потеглим след два часа. Спретнах се и за нула бройки се скарах с него! Ама, ха! И колко беше припрян само! Като че ли автобусът нямаше само нас да чака...
И така, с викове и крясъци нещата се озоваха най-накрая в самара, върху който беше изпълнен и ритуала по затварянето на такива неща - два ритника отляво, също толкова отдясно. Сядане с победоносен вид отгоре завърши сцената. Междувременно Съпругът отиде да пие бирата, която аз поръчах. Аз побързах да се присъединя. За финансите никой не се сети в бързината. До момента на тръгването ни. Аз се върнах с лъвски скок през сумтящия и нервно пристъпващ като носорог преди да нападне, Съпруг. Взех, каквото взех, но по-важно се оказа какво оставих...Пристигайки в Плевен, и тъкмо прекрачвайки прага на бащиния дом...Аз унило обявих, че съм забравила КАРТАТА ЗА ДОСТЪП и фактурата, която удостоверяваше плащането на бунгалото, В СОФИЯ. Разбира се, никой не ми повярва. и, разбира се, багажът беше изтърбушен още на плевенска територия, но-уви!-от картата нямаше и помен. Съпругът само ме изгледа С ОНЗИ ПОГЛЕД...
На следващия ден още в ранни зори (около 6.00 ч сутринта) той отпраши обратно към София. След което си отиде при мама на село...Докато не стана време да ни прибере за придвижване по другия лъч от нашето пътуване... Е, това беше ... След това беше скука. И почивка. Ние сме, е`га ти сбърканите хора - за справка погледни началото.
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
03 Мар 2014 18:03:47 »
Тука разбираме, че разказвачът, а евентуално и епическата, са от Плевен!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума