Случки в метрото

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Случката е от дата ….01.2009 г. Всяка прилика с действителни лица и събития е търсена нарочно и изпълнението се отчита като : ПОСТИГНАТО.
Онази вечер съвсем не беше толкова студено...И понеже изречение не може да завърши по този начин, а след като съм го започнала така, би следвало да има СТЕПЕН ЗА СРАВНЕНИЕ и КРИТЕРИИ ЗА ПРИЕМАНЕ на въпросното твърдение, та...
Казвах, че вечерта беше поносимо хладна. А и денят вече не е чак толкова кратък, така, че не беше и чак толкова тъмно. Въпреки твърденията на софийският кмет-Супергерой, обаче за осветеността на софийските улици могат да се изпишат още купища изречения с еднакъв смисъл, касаещ родствените връзки на споменатия по-горе с неговата майка.
Но стига вече лирични отклонения.
Към 17.30 ч. вечерта, когато още един изнурителен работен ден беше към края си (разбирай - докарала съм го на леко разфокусиран и малко блуждаещ поглед след цял ден взиране в монитора на компютъра в опит да сътворя поредния сертификационен шедьовър. Между другото и там надобрявам все повече!), значи... Идва време да си ходи работещата жена в къщи. Леко сбръчкване на лицевите мускули в областта на челото при мен е индикация за КРАЙ на работното време и предприемане на действия по провеждане на ритуала за напускане на офиса. Това е последователност от действия, свързани помежду си и водещи до конкретен резултат - сиреч, напускане пределите на Светая светих на Великия ГЪЗ.(или BOSS, както той сам се е кръстил в сървъра на работа).
При напускането бях придружена от две цивилни лица от женски пол, т.е. колежки, едната от които в леко (към 4-и месец) о-бременен вид, другата -нормална. Поехме дългият и не лек път към метростанция "Константин Величков", отстояща на около две пресечки в преодоляване на ПРЕсечена (разбира се - неправилно) местност и ПРЕпятствия във вид на непочистени бабунки по китната софийска уличка "Зайчар".
Така в индианска нишка и благо настроени, почти достигаме входа но софийското метро. Остават някакви си 50-ина метра и ние щяхме да хлътнем в осветената му дупка, за да допълзим до (не)уютните си студени домове.
В този момент на напрежение и последни усилия да се доберем до заветната си цел, се явява почти изневиделица и всъщност - съвсем на точното място, една софийска ЛОКВА. Обърнете внимание на тази ЛОКВА. Защото има вероятност да я подцените...Както направих и аз, между другото. Точно до локвата беше образувана ма-а-алка бабунчица, лежаща си невинно на пътя до локвата и както се оказа впоследствие-ТОВА Е НАЙ-КОВАРНАТА БАБУНЧИЦА, КОЯТО АЗ СЪМ ИМАЛА НЕЩАСТИЕТО ДА СРЕЩНА....Защото. Стъпвайки върху нея (а нали помните, че тя е до локвичката) моите два долни крайника изведнъж придобиха собствено самочувствие и по тази причина - тръгнаха да се движат в различни посоки.
Или поне се опитаха. Защото се оказа, че все пак спазват една траектория на придвижване с крайна точка - ЛОКВАТА, в която аз паднах ДО КРЪСТА с елегантна бърза чупка в страничен полулег. Но не можах да направя полустан, защото коварната бабунка ме изпързаля отново в локвата. Двете колежки ме измъкнаха от там, където се намирах, а когато станах, бях с намокрена дясна страна и лека разтоварваща, но разсейваща болка в областта на дясното рамо. Палтото ми е от плат, на който много му личи когато е мокър...С две думи, изглеждах така сякаш съм се въргаляла в локва. Така ме гледаха и хората в метрото, което все пак взех. Прибрах се в къщи.
У дома, у дома, е най-прекрасно на света...бля-бля...
На следващия ден обърках изходите на метрото, полутах се известно време -в 07.00 ч. сутринта,но успях благополучно да пристигна точно минутка преди да потегли служебният автомобил за Перник, където бях и аз.В командировка. ТОЧКА.

Интересно!5 Confused

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите