Еха, Марготоооо, супер си! Браво, момиче!
Честито и на всики останали! И те са супер!
Чин-чин!
kasiana ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2009
Мнения: 236
Място: Козлодуй - Русе
Въведено на:
06 Мар 2014 03:24:43 »
На Маргарита ПАНАЙОТОВА...
Алфичке, извинявай за неволната грешка...
И още веднъж - щедра да е 2014 година за теб - в живота, творчеството и любовта!
alfa_c Модератор
Записан(а): Oct 03, 2004
Мнения: 1073
Въведено на:
06 Мар 2014 14:57:48 »
kasiana написа:
Алфичке, извинявай за неволната грешка...
Няма грешка, Касияна - Панайотова Стефанова съм. От Силистра са си харесали Панайотова.
Организаторите, в лицето на г-жа Кера Георгиева - гл. експерт в отдел "Култура", гр. Силистра, предоставиха отличените произведения:
Литургия - Любен Дашев, поощрение
Толкоз дълго съм чакал за
срещата –
боледувах по теб, не го крия
и те виждам в светлика на
свещите,
както гледа човек литургия.
Ще потъна из твоите ириси,
като в бездна бездънна, вечерна
и ще вдъхвам упойните мириси
на косата ти – лъскавочерна.
Да сме дъх, топлина, осезание –
нажежили душите до бяло,
жарък стон и кълба от
желания –
две тела, устремени към цялост.
Да забравим за малко за
думите,
да усетим зова на сърцето
и да литнем – небесни са
друмите,
дето носят душите в небето!
Пияни вишневи ноти - Милка Пиналска, поощрение
Ти крещеше на песен: „Тя е моя любима!”
Непознати попиваха пияните вишневи ноти
А аз се откривах в очите ти. Най-сетне ме има,
събрала любовите на всчките свои животи.
Почти катедрала висок, звънтиш на камбани
и чуват отвъдните даже душата ти-празник.
Тези вишни на нотите твои, любовно пияни,
бяха сокът магически на това ти разказване.
Пиян ли бе, влюбен ли… А може би двете?!
Не искам да зная, защото ми беше красиво.
Ядосана бях ти – щастлива до Бога, поете,
че ти липсваше престорена пестеливост…
Карминени вишни издъхват в яката ти топла –
целувка за среща. Сбогуване няма да има и зная,
безсмислени стават нататък страхливите вопли.
Ти си пияният с мен, а аз не мога да се позная!
Днес - Наталия Цветанова, поощрение
Днес… светът се пропуска
пропукан светът опустя
с тънки пръсти годините в очните наноси ровят
самотата с изпилени нокти издраска съня
натежа като каменна плоча животът оловен
и очите са две вкаменелости в земния път
тъмно вино потича през две пресушени пространства
измълчаното лято да можех да срежа на кръст
да го хвърля при другите кръстове
там да зараства
да събира мухи
и калинки
на моя таван
любовта ми е стръмна пътека обрасла с коприва
нямам място за дъжд и целувки по калната длан
девет метра надгробна ограда ме пазят ръждиво
дните кърпят лениво душевния черен хастар
малък стих ми остана
затворен в една табакера
ще пробие до светло
последния земен кошмар
а водата отдолу
добива
небесни
размери
Женският род на харамията - Илиана Илиева, поощрение
„Мъж да бях, щях от мъка да се напия като чирпански баш
харамия…”
Лиана Даскалова
За всичко друго мога да съм мъж –
за пътя, за товара, за парата…
и дълг да мъкна като мършав хъш,
и благослов по мъжки да изпратя,
да вдигна камък, брод да прекося,
да пренеса и хромия през него,
трева да срежа с острата коса,
в катран да бръкна с пресния си белег,
на брата си кания да подам,
а на сестра си – кърпа за сълзата,
а щом заплача – да ме стегне срам
и да се юрна в брана непозната.
За всичко друго мога да съм мъж –
но не и за преврялото ми вино –
от мъка и любов поне веднъж
да се напия като харамия.
Влюбено вино - Даниела Йорданова, поощрение
Присънват ми се черни понеделници:
сушени чепки, дрипаво доверие…
Рубиненочервените ми вторници
се давят в чаши с вяра и съмнение.
На вкус тръпчива, с топла жилка, срядата –
натегнал грозд в средата на безвремеие.
Четвъртъкът е сочен в кадифеното,
но грапав в нервното си настроение.
А петък, с аромата си канелен,
зачева тръпка в устните притворени.
И събота, бременна с недели,
поляга сластно в мислите разголени.
Неделята се ражда с цвят на вино –
опияняващо, уханно, лудо –
разлива се по вените ми незримо,
и ляга с нощите ми
да ги люби!
Видове любов - Диана Юсколова, поощрение
Обич моя,
уморена до мълчаливост,
нека да поседя до тебе в тъмното.
Уж няма причина да ми е сиво,
уж има толкова часове до съмнало…
Аз не празнувам онази любов,
дето бързо притичва по вените,
и дори не помни песните
на русалките и на сирените…
Не празнувам и онази, тежката,
колко два воденични камъка,
дето въздиша горещо
като нощна пеперуда на пламъка.
Все пак, можем да вдигнем чаши
за топлината в празните си ръце,
и за онази любов, която
тупти тихо и равно – като сърце.
Обич моя,
обезверена до безразличие,
имаш ли сили да попразнуваме?
Ще си поделим топлината в тъмното
и ще си вярваме, че съществуваме…
Мъжът - Галина Енчева, награда на литературно сдружение „ Реката и приятели”
Етюд 1
Дъждовен мъж, мокър и горд…
върви срещу мен.
Дълго трае това…
целият ми живот.
Все върви срещу мен…
хубав до костите…
хубав до гняв.
Етюд 2
Не вярвам в нищо друго,
освен пресичането на тревата…
Чадърът… и остатъка от захар, в чаша от кафе…
Мъжът, обгърнал себе си в якето,
което му отива,
отпива зрялост и витае нежност във ръката му,
отхвърляща несъществуващия опит за обсебване…
Не нарушава същността ми този мъж.
Отронва се едно листо в чашата.
И тишината се извръща.
Мъжът е от гранитно естество…
Той трябва да остане Същия.
Етюд 3
Тази вечер те гледа, като слизаш по стълбите…
как опипваш с очи перилата.
А с ръцете ме гледаше толкова истински,
че не смеех да мръдна… да не одраскам душата ти.
Антония Тодорова, III-та награда.
Тя вече не крие бутилката,
не ме изпива с поглед,
а мечтае с чаша вино
за моето пиянство от любов.
Ожадняла е от скука.
Навярно не е сляпа –
червената роза в градината
има трънено сърце,
целува кървавите длани.
И вече тялото ми е белязано
с чужда красота.
Увяхва ли розата
във времето,
което не преживяхме?
Или кръвта й бленува
порочност.
Навярно
виновникът ме гледа
в огледалото.
Държа бутилката със вино
на този чужд човек.
Една жена ми се усмихва.
Друг я гледа как се смее.
Крайбрежно - Красимир Чернев, II-ра награда.
С ожулена буза
оставям недорисуван залеза
и се втурвам по нощните пътища
на самотата…
Към ръба на тъгата,
която бавно изгрява –
като луна…
Когато –
Не пристъпваме заедно.
Тост за жаждата - Маргарита Стефанова, I-ва награда.
Люлее ме тръпчивото безсилие на думите,
засвети ли нощта ми в белези от празници.
Налей!
И дявол да ме вземе, ако те целуна,
и пак с опожарени устни изрека:
„Наздраве!”
Лекувам тежката зависимост на тишината
и слушам трезвите прибои на сърцето ти.
Извива в мене жаждата лозници саморасли,
Разлиства, грозд налива, шепне, шепне…
Ако е писано да ти подпаля чаша вино
и тайните ми до искра поискаш да разкаже…
Отпий!
И дявол ада те вземе, ако тост не вдигнеш –
без празник, а от жажда.
И за жаждата!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума