Аз съм спокойна

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Гледам в огледалото и се чудя. „Това аз ли съм? Сигурно съм аз. Не, не може да бъде.” Отсреща ме гледаше една зелка, ама от онез рехавите с рошавите листа де ни за манджа стават, ни за салата. За салата след две ракии може и да минат. Кой ти гледа тогава рошава ли е, не е ли? Понечих да се усмихна и зелката се ухили. „На кого се хилиш бе, градинарско плашило? Я се скрий в кацата за втасване! Белким втасала замязаш на нещо!” Боже, какви ги бръщолевя? Аз отдавна съм втасала. Добре, че огледалото е малко и не се виждам цялата. Там трагедията е пълна. Паралелепипед с околна повърхнина 4 квадрата. Вярно ви казвам, математиката го потвърждава S=2(a+b).h . При мен а и b и h са по метър. И какво прави всичко – 4 кв.м. Това е цял юрган за спалня. Как ви се струва, а? Паралелепипедът или по точно кубът е подпрян на два къси дирека. Ръце ли? Имам, нали с тях пиша. Единственото свясно нещо е езикът ми. Само той го бива. Реже като бръснач. Само, че няма кой да бръсна и затова пиша. Пиша си аз, пиша, но няма кой да го чете. Та рекох да го дам на критиците. Те като вълци ръфат ли, ръфат. Глозгат до кокал, ама аз съм си спокойна. Знам, че заглавието винаги остава.
Шът…Тихо! Под секрет ще ви кажа: „От втасала зелка най-добро мезе става”.
Аз съм спокойна вече съм втасала.

Хем се иронизираш, хем се рекламираш! Ха дано! Confused

Какъвто съм си махмурлия, със зелев сок ще те изпия!
Особено ми хареса формулата - отдавна съм ги забравил. Но ми се струва, че тя е само за околната ти повърхнина, а не за пълната.
Всичко (с изключение нанещастието) е по-хубаво, когато е по-голямо.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите