Инвалид съм била, той шъ ми рече

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

В село мъ знаят глухата Цона. Глухата Цона това, глухата Цона онова. И за лошо и за добро тъй мъ споменуват. То е малко обидно, ама на мен ми е угодно, щото аз си го измислих. У комшиите всеки ден има дандания. Не ми требе да ода у града на цирк. За да чувам по-добре аз почвам да копая у градината точно до техния дувар. Веднъж Вангелица мъ виде и се развика:
- Кво слухтиш?
- А?
- Уж копаш ама подслушваш.
- Кво рече? Бъхта се, Маро, бъхта се. Нема кой. Нищо не чувам, Маро, нали оглушах от ония де гърмеха по градушките.
И така станах глухата Цона. Те се бъхтат у тех, а аз си бъхта с мотиката и се информирам. Нали не съм клюкарка, мълча си. Само некой път на мегдана доуточнявам некой работи.
Един ден у нази дойде наместник кмета. Добро момче, още ергенче, на девера ми е внук.
- Добър ден, стрино!- вика той гаче съм глуха.
- Дал ти Бог добро, сине! Кво те води насам?
- Абе, стрино, гледам много се мъчиш с ушите. Утре ще ходя до града, дай да те заведа на доктор да ти види ушите и да ти измери слуха с аудиометър. Като инвалид имаш право на помощ за слухов апарат.
Като чух инвалид настръхнах. И с метър щели да ми мерат ушите. Кипнах като врящ котел и изгърмех.
- Кой бе, кой е инвалид? С тоя метър си измери твоя сантиметърчо. Оная с големите цици де се увърта до теб не я ли видиш бе? Ти си инвалид бе, виж си празните гащи! Ти си за апарат там. Не ми требе твойта помощ.
Тъй му надумах и се прибрах. Ама хак ми е. Кво да правя от сега нататък? Глуха ли да остана или да прочуя?

Хайде малко напред! Confused

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите