символизъм в поезията

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Ще ви попитам нещо, но предварително моля, онези които ще се изхихикат ехидно поне да си сложат ръка пред устата от куртоазия.

Стила е поезия. Всъщност тя е по-скоро изразно средство, отколкото съдържание. Но аз за удобство ще я наричам стил. Въпросът ми, който за мнозина сигурно е банален е непременно ли в тоя стил трябва да бъка от символи. Знам. Ясно ми е, че тук особено няма ограничения, всеки го прави както може. Аз не го мога. Рими намирам, ритъм подреждам и все не се получава. Ще речете, толкова си можеш и ще сте прави. Но когато прочета нещо истинско и въздействащо не се питам от символите ли е, от изразните средства или ми е повлияла дълбочината на мисълта. Просто ми харесва.

И защо не мога да различа хубавия символ от ярката метафора? Ако пиша буквално, то е защото не мога да подбера някой въздействащ символ, който да изрази мислите и чувствата ми.

Та трябва ли да има символи в една добра поезия, или да си я карам както си зная?

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2007 Мнения: 113

Наричат символизма движение, но той е преди всичко стил, на изразяване на мисъл-чувство, основно в поезията, изобразителното изкуство, музиката, в прозата също... Не че ми е работа, но ми хареса темата, затова ще си позволя да нахвърлям няколко бележки, ей така, за да се почне някакъв разговор... Като ученичка, а и в ранните си младежки години, бях особено повлияна, а и още съм, от този светоглед, от този усет за нещата. За мен лично нашите поети символисти са дали много на родната литература, направили са един качествен скок, върху който, надявам се, ние днес се опитваме да градим и повечето от своите писания, поне няма как да избегнем впечатленията, които, щем не щем, сме натрупали... За мен символът има малко по-специфично значение, по-скоро свързано с интерес към митологията и народното творчество като феномен, но... Така или иначе той работи, доколкото е проникнал подсъзнанието на творящия и, пречупен през призмата на неговото собствено светоусещане винаги украсява, привнася нюанс към написаното.
В тази връзка, Лео, за мен въпросът ти дали трябва или не трябва да се използват символи в писането не стои въобще, защото ако бъдат съзнателно търсени, това винаги си личи, като една външна намеса, кръпка, която не седи добре. Но когато избликнат сякаш от само себе си, всичко си идва на мястото и предава един неповторим колорит на всяко едно художествено произведение. Тези мои размишления са базирани върху наблюдения не само върху литературата, но и основно върху творческия процес в изобразителното изкуство.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Ако питаш мен, пиши си, както си знаеш, пък после критиците да си блъскат главите с определения и квалификации.

Лео, най - трудно е да се пише така, че "всичко да се разбира" Smile

(по Райсън).
Символиките са си символики, най - често и символиста не знае, какво е написал Smile

))

Напразно ще се упражняваш
на символист да подражаваш -
и месеци да пропилееш
във труд, едва ли ще успееш.

Идеята ти е безумна:
главата ти е толкоз умна,
че и насилствено дори,
не може глупост да роди.

Както и моята.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

angar написа:

Напразно ще се упражняваш
на символист да подражаваш -
и месеци да пропилееш
във труд, едва ли ще успееш.

Идеята ти е безумна:
главата ти е толкоз умна,
че и насилствено дори,
не може глупост да роди.

Както и моята.

Хей, Ангар, пич си! Знаеш ли? Аз опитвам на теб да подражавам, макар и трудно да успявам, че Бат Ангар, поет напет. Да го копираш е лош съвет Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите