Покана за премиера на книга

Гост

Успех!

WinterSky написа:

Успех!

Благодаря, Галка Smile

))))))))

Послания, написани с перо на ангел

Валентина Йотова е авторка на две поетични книги – „Икона”, издадена през 1992 г., и „Животопис на светулките”, издадена в края на 2012 г. Нейната поезия е гражданска, любовна лирика и философска.
В стихосбирката „Животопис на светулките” тя пише за селото, за бита на народа ни, за човека, за любовта.
Стихотворенията й са картини, нарисувани с думи, изпълнени с красота и свежест.„Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя. И гърбеха пътя далечен писани селски каруци. От зрялост земята пращеше, ранена пшенична ръкойка кървеше в шепите залезно.”/Жетварят/; „Земята във безкрайност се разлива, дъждът разлиства нови партитури и с фрак от тъмносиво кадифе заостря диригентската си палка, поема дъх към морното небе.” /На предела/. ”Усещах първо как разрошва хлебарят с пръстите си топли косите бели на брашното – припява му с любовни ноти.” /Песента на караджейката/ и др. За поетесата природата не е обикновена картина - тя живее своя живот.
Много красота откриваме и в моментите, които пресъздават народния живот. В стихотворенията си: „Жетварят”, „Песента на караджейката”, „Шарената черга” и др. - тя е отразила бита на народа. Припомня ни за красиви звучни думи в българския език: ”подник”, „овченик”, „ръченика”, „антерия”, „кучило”, „усое” и др. Има прекрасни сравнения – „пъпната връв на бръшляна”, „бодлите на драка” и др.
Възпяла е красотата на селския човек, изразила е най-светлите и благородни чувства: „Аз съм оня, който се присънва – орачът и сеячът, и жътварят на твойта запустяла нива. ... Да тръгнем двамата към село. А после две светулки да ни светят и показват пътя, в очите ти гнездо да свият и дълго, дълго да се любят, почти до съмнало да тлеят...” /Събирач на сънища/; „Двамата залци да топнем на чувствата в зрялата сладост. Бъди ми, бездомнико, гост! – този сипей до вкъщи е стръмен, поседни на трикракия стол...”/Чорба от коприва/ . В някои стихотворения поетесата пише и за разпада на селото, и за разпада на държавата” Празна църква. Като рана зее виснала вратата й.” /Елате и вижте/, „Няма хора – плакати с избледнели лица люшкат длани хартиени в странна походка. ...Профучават по пътя сеячи на смърт – чужденци, непознати, невями кръстачи. И - обесен – виси върху ябълков прът знак за село, потънало в шала на здрача.”/Село без име/, „Този град заприлича на мръсно бунище от рани и кал, сред мъглите му бродят объркани глутници кучета. ... И на зъбите чак ни омръзна да бъдем подритвани, да ни скубят децата и да грачат подире ни враните.”/Нелюбовен романс от едно куче/, „Толкова е тихо, като гробище. ...Денят дори забравя да се случи понякога край млъкналите ниви. ... А над родината ми – лист обрулен изви подир последната топола с една сълза, която се търкулна - светулка в шепите на Бога...”/Горещник без светулки/ , „Душата българска какво е – изплакано небе във локва, в която скоква и не скоква сиротно тъмното усое.” /Шарената черга/. Тук поетесата се явява като реалист-критик.
Валентина Йотова дава израз на своя възторг от чистотата на двама влюбени: „А в дланите изворни трепкаха след пира любовен забравени да блестят по памучната ризка с обточен кенар и везба, последната капка моминство и първата мъжка сълза...” /Жетварят/. Чрез стиховете си поетесата успява да възкреси добродетелите и моралните ценности отпреди, които вече почти липсват.”И без милост дойде мигът да порасна. И да видя в очите на първия мъж как страстта му прежури от огън и , слаб , той огъна снага и попи като дъжд в изтънялата сянка на онзи косач.”/Пролетни клади/, „Премалях, потъвах, не знаех къде съм. Така го желаех, а беше през пости. ... Почука обаче мъжът на вратата ми , дланта му погали страните ми пламнали. – Тук съм – и знам, че отдавна ме чакаш. И, моля те, майка бъди на децата ми!”/Орис/, „И щом разчупи Господ на ореха костта, в петпръстника на троскот да хвърля семена, да стискаш шепи свидно до слънчевия сплит. Когато го повдигнеш, в сълзите ти умит, синът ни – и проплаче в деветата луна, ще стане по-прозрачен от дъх и от мъгла. Не вярвай на поличби, на слух и суета. ... И само ме обичай, самотна и добра...”/Самотна и добра/, „Такава нощ е – да си жив до болка. По жив от болката да се намериш. ... В такава нощ мечтите нямат мяра. А житото се кланя на земята.” /Такава нощ/.
В лирическите си герои Валентина Йотова влага човешките отношения, здравия морал и естетическия си идеал. Тя намира точните думи, успява да разкрие състоянието на своя лирически герой и отношението му към света.
Покъртителна картина на бездушието поетесата рисува в „Дар от ангел”. Тя среща „създание със огледална същност от свят, наопаки обърнат”, на когото крилата му били разсекли и пак „ без укор погледът му тлееше.” Светът разрушава красивото и доброто. „Светът не случи да бъде по-добър от вчера. Залезът ли, не разбрах , се счупи, или денят на вършето кървеше.” С каква искреност звучат думите на ангела:”Ти никому недей разкрива, че в тъмна доба си ме срещнал. Светът е чужд за тази милост. И твърде млад. И не навреме дошъл бях да раздавам щедрост...” -разтърсващо и докосващо, уцелва те право в сърцето. Стихотворението й „Дар от ангел” е с актуално звучене - сега и завинаги. В него няма нищо преувеличено, всичко това е отражение на една сурова действителност – по-голяма част от хората са винаги лоши. Всеки взема благословението, което му е изпратено от Бог, но не всеки желае да се променя, а да си живее в своите грехове. Ангелът, на когото любовта е безмерна, се измъчва от това, че физически се чувства слаб, за да помага на хората и че безкрил не може да отлитне „...в земята тук-ще си остана. А моята небесна нива ще съхне като лоша рана.”, и въпреки тази действителност той запазва силата на духа: „ На сбогом сетния ми дъх хвани и стискай в топли шепи – той е дар, и при това какъв! – искрица от духа Синовен – най-чистата въздишка Божия! Аз няма други да спася от болка. Но ти си този, който може!” В стихотворението има много мъка, болка и страдание, но и светъл, възторжен оптимизъм и вяра в човешките сили и възможности. С цялата си душа поетесата търси идеала и го намира - тя посочва пътя, който всеки човек трябва да следва.
Валентина Йотова се стреми към красота и етичност в човешките
отношения. „Стани творец, бъди ваятел, един път в този свят на цифри... И тъй навярно да провидиш - малката искрица Божия как мимолетно ще си иде. Но диря да остави може!”/Хляб за пътника/.
Стиховете й говорят за голяма наблюдателност и ерудиция, наситени са с красива образност, богата метафоричност и психолингвистична философия, звучат песенно и библейски. Те преобразяват и пречистват, дават, одухотворяват и съживяват - зоват към светлината на деня.
Валентина Йотова пише за небето, но е здраво стъпила на земята, „защото знае колко струва рамото на верния приятел” и че „Сбъдва се утрото, сбъдва се понякога най-неочаквано.”

Успех на авторката и на книгата!

ЛАТИНКА-ЗЛАТНА

Очаквайте снимки!

Хубаво слово на Златната Латинка! Very Happy

Алби

ХуЛитер Записан(а): Oct 21, 2007 Мнения: 476

Привет, макар и да е минало представянето, пожелавам попътен вятър на книгата и вдъхновение за още творби! Поздрави и за написаното от Латинка за Валя, ще чакам снимки от събитието! Very Happy

Гост

образна поезия, щедро наситена с фолклорен дух и удивителни метафори. Благодаря ви, Вал и Латинка!

Браво, Латинка Златна!
Чудесно представяне си направила!
Една от най-хубавите рецензии, които съм чел.
Така красиво, с такова познаване на поезията й и с такава любов към авторката, си я представила.
Макар да съм чел много от стихотворенията й и много от тях да съм харесвал, но едва сега, от твоята рецензия, разбрах колко голяма поетеса е тя!
Още веднъж поздравления и благодарности за това, което си направила и правиш!
Ангар.

angar написа:

Браво, Латинка Златна!
Чудесно представяне си направила!
Една от най-хубавите рецензии, които съм чел.
Така красиво, с такова познаване на поезията й и с такава любов към авторката, си я представила.
Макар да съм чел много от стихотворенията й и много от тях да съм харесвал, но едва сега, от твоята рецензия, разбрах колко голяма поетеса е тя!
Още веднъж поздравления и благодарности за това, което си направила и правиш!
Ангар.

Огромна заслуга за представянето на книгата имаше Латинка Златна. Думи нямам да й благодаря за невероятното посрещане и чудесния празник, който се получи. Една незабравима и вълнуваща вечер, с прекрасна публика, музикален съпровод и рецитация.
Благодаря ти, Ангар, за тези хубави думи.

WinterSky написа:

образна поезия, щедро наситена с фолклорен дух и удивителни метафори. Благодаря ви, Вал и Латинка!

Гялюхине, щеше да ми се да си до мен, ама ще траем до Варна Smile

Ще има ли премиера и във Варна?
Алби

Albatros написа:

Ще има ли премиера и във Варна?
Алби

И това ще стане Smile

Hulia написа:

Привет, макар и да е минало представянето, пожелавам попътен вятър на книгата и вдъхновение за още творби! Поздрави и за написаното от Латинка за Валя, ще чакам снимки от събитието! Very Happy

Благодаря ти, мила, снимки непременно ще има Smile

)))))))))

LATINKA-ZLATNA написа:

Послания, написани с перо на ангел

Валентина Йотова е авторка на две поетични книги – „Икона”, издадена през 1992 г., и „Животопис на светулките”, издадена в края на 2012 г. Нейната поезия е гражданска, любовна лирика и философска.
В стихосбирката „Животопис на светулките” тя пише за селото, за бита на народа ни, за човека, за любовта.
Стихотворенията й са картини, нарисувани с думи, изпълнени с красота и свежест.„Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя. И гърбеха пътя далечен писани селски каруци. От зрялост земята пращеше, ранена пшенична ръкойка кървеше в шепите залезно.”/Жетварят/; „Земята във безкрайност се разлива, дъждът разлиства нови партитури и с фрак от тъмносиво кадифе заостря диригентската си палка, поема дъх към морното небе.” /На предела/. ”Усещах първо как разрошва хлебарят с пръстите си топли косите бели на брашното – припява му с любовни ноти.” /Песента на караджейката/ и др. За поетесата природата не е обикновена картина - тя живее своя живот.
Много красота откриваме и в моментите, които пресъздават народния живот. В стихотворенията си: „Жетварят”, „Песента на караджейката”, „Шарената черга” и др. - тя е отразила бита на народа. Припомня ни за красиви звучни думи в българския език: ”подник”, „овченик”, „ръченика”, „антерия”, „кучило”, „усое” и др. Има прекрасни сравнения – „пъпната връв на бръшляна”, „бодлите на драка” и др.
Възпяла е красотата на селския човек, изразила е най-светлите и благородни чувства: „Аз съм оня, който се присънва – орачът и сеячът, и жътварят на твойта запустяла нива. ... Да тръгнем двамата към село. А после две светулки да ни светят и показват пътя, в очите ти гнездо да свият и дълго, дълго да се любят, почти до съмнало да тлеят...” /Събирач на сънища/; „Двамата залци да топнем на чувствата в зрялата сладост. Бъди ми, бездомнико, гост! – този сипей до вкъщи е стръмен, поседни на трикракия стол...”/Чорба от коприва/ . В някои стихотворения поетесата пише и за разпада на селото, и за разпада на държавата” Празна църква. Като рана зее виснала вратата й.” /Елате и вижте/, „Няма хора – плакати с избледнели лица люшкат длани хартиени в странна походка. ...Профучават по пътя сеячи на смърт – чужденци, непознати, невями кръстачи. И - обесен – виси върху ябълков прът знак за село, потънало в шала на здрача.”/Село без име/, „Този град заприлича на мръсно бунище от рани и кал, сред мъглите му бродят объркани глутници кучета. ... И на зъбите чак ни омръзна да бъдем подритвани, да ни скубят децата и да грачат подире ни враните.”/Нелюбовен романс от едно куче/, „Толкова е тихо, като гробище. ...Денят дори забравя да се случи понякога край млъкналите ниви. ... А над родината ми – лист обрулен изви подир последната топола с една сълза, която се търкулна - светулка в шепите на Бога...”/Горещник без светулки/ , „Душата българска какво е – изплакано небе във локва, в която скоква и не скоква сиротно тъмното усое.” /Шарената черга/. Тук поетесата се явява като реалист-критик.
Валентина Йотова дава израз на своя възторг от чистотата на двама влюбени: „А в дланите изворни трепкаха след пира любовен забравени да блестят по памучната ризка с обточен кенар и везба, последната капка моминство и първата мъжка сълза...” /Жетварят/. Чрез стиховете си поетесата успява да възкреси добродетелите и моралните ценности отпреди, които вече почти липсват.”И без милост дойде мигът да порасна. И да видя в очите на първия мъж как страстта му прежури от огън и , слаб , той огъна снага и попи като дъжд в изтънялата сянка на онзи косач.”/Пролетни клади/, „Премалях, потъвах, не знаех къде съм. Така го желаех, а беше през пости. ... Почука обаче мъжът на вратата ми , дланта му погали страните ми пламнали. – Тук съм – и знам, че отдавна ме чакаш. И, моля те, майка бъди на децата ми!”/Орис/, „И щом разчупи Господ на ореха костта, в петпръстника на троскот да хвърля семена, да стискаш шепи свидно до слънчевия сплит. Когато го повдигнеш, в сълзите ти умит, синът ни – и проплаче в деветата луна, ще стане по-прозрачен от дъх и от мъгла. Не вярвай на поличби, на слух и суета. ... И само ме обичай, самотна и добра...”/Самотна и добра/, „Такава нощ е – да си жив до болка. По жив от болката да се намериш. ... В такава нощ мечтите нямат мяра. А житото се кланя на земята.” /Такава нощ/.
В лирическите си герои Валентина Йотова влага човешките отношения, здравия морал и естетическия си идеал. Тя намира точните думи, успява да разкрие състоянието на своя лирически герой и отношението му към света.
Покъртителна картина на бездушието поетесата рисува в „Дар от ангел”. Тя среща „създание със огледална същност от свят, наопаки обърнат”, на когото крилата му били разсекли и пак „ без укор погледът му тлееше.” Светът разрушава красивото и доброто. „Светът не случи да бъде по-добър от вчера. Залезът ли, не разбрах , се счупи, или денят на вършето кървеше.” С каква искреност звучат думите на ангела:”Ти никому недей разкрива, че в тъмна доба си ме срещнал. Светът е чужд за тази милост. И твърде млад. И не навреме дошъл бях да раздавам щедрост...” -разтърсващо и докосващо, уцелва те право в сърцето. Стихотворението й „Дар от ангел” е с актуално звучене - сега и завинаги. В него няма нищо преувеличено, всичко това е отражение на една сурова действителност – по-голяма част от хората са винаги лоши. Всеки взема благословението, което му е изпратено от Бог, но не всеки желае да се променя, а да си живее в своите грехове. Ангелът, на когото любовта е безмерна, се измъчва от това, че физически се чувства слаб, за да помага на хората и че безкрил не може да отлитне „...в земята тук-ще си остана. А моята небесна нива ще съхне като лоша рана.”, и въпреки тази действителност той запазва силата на духа: „ На сбогом сетния ми дъх хвани и стискай в топли шепи – той е дар, и при това какъв! – искрица от духа Синовен – най-чистата въздишка Божия! Аз няма други да спася от болка. Но ти си този, който може!” В стихотворението има много мъка, болка и страдание, но и светъл, възторжен оптимизъм и вяра в човешките сили и възможности. С цялата си душа поетесата търси идеала и го намира - тя посочва пътя, който всеки човек трябва да следва.
Валентина Йотова се стреми към красота и етичност в човешките
отношения. „Стани творец, бъди ваятел, един път в този свят на цифри... И тъй навярно да провидиш - малката искрица Божия как мимолетно ще си иде. Но диря да остави може!”/Хляб за пътника/.
Стиховете й говорят за голяма наблюдателност и ерудиция, наситени са с красива образност, богата метафоричност и психолингвистична философия, звучат песенно и библейски. Те преобразяват и пречистват, дават, одухотворяват и съживяват - зоват към светлината на деня.
Валентина Йотова пише за небето, но е здраво стъпила на земята, „защото знае колко струва рамото на верния приятел” и че „Сбъдва се утрото, сбъдва се понякога най-неочаквано.”

Успех на авторката и на книгата!

ЛАТИНКА-ЗЛАТНА

Очаквайте снимки!

Снимки от премиерата!

http://latinkazlatna.snimka.bg/culture/valentina-yiotova-s-quot-jivotopis-na-svetulkite-quot-v-lovech-na-21-10-2013-g-poslaniya-napisani-s-pero-na-angel.783412

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2007 Мнения: 102

Успешна премиера и много читатели и почитатели. Very Happy

Много успехи и занапред. Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите