Markoni55
ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
|
 Въведено на:
01 Юли 2013 18:31:21 » дебют на Дамяна Стоянова с книга детски стихчета "Весел |
  |
ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“
Представя
дебютните поетични детски книжки
„ВЕСЕЛУШКИ“
част първа и втора
ДАМЯНА СТОЯНОВА
18.30 ч – 06 юЛи 2013 г
Има надежда за българското слово, чистото и неподправено, опазено от плевелите на чуждиците и миксирани съвременни изрази- заместители. Огромно беше удоволствието ми, да се запозная първо с произведенията, а после и със самата млада авторка и да усетя нейното огромно желание да съхраним езика си. Дамяна е родена 19994 г.във Велико Търново, завършва ІV –та езикова гимназия „Ф.Жолио-Кюри“ -Варна и успешно се класира в University of Kent – специалност международен бизнес, където е студент в момента. Животът й в Англия не повлиава отношението й към България и всичко свързано с нея. Ето какво сподели по повод своят поетичен дебют:
- От кога датират твоите творчески попадения в детската тема и пишеш
ли други произведения адресирани към твоите връстници или към възрастните?
" Първото ми стихотворение за деца написах през 2009 г., но реално пиша от година преди това. Всъщност, през 2008 г. - когато бях в 8 клас, под въздействието на преживяните първи любовни трепети написах любовна поема. Тогава за първи път изпитах нуждата да хвана химикала и да излея душата си върху белия лист. Смятам, че за да пише човек, нещо трябва да му се случи. Нещо много силно, драматично и крайно. Освен детска и любовна поезия, пиша и разкази предимно за живота, такъв, какъвто е през моите очи."
- Защо човек на твоята възраст, не реализирал се още като родител се обръща към детската тема. Обикновено прописват майки, опитвайки се да установят комуникация с малките си деца, баби... би трябвало на твоята възраст да те вълнуват други теми?
"Смятам, че е много хубаво, независимо от възрастта, да умееш да запазиш и частица от детето в себе си. Понякога децата разбират много повече отколкото възрастните смятат и успяват да си обяснят нещата по начин, по който те не могат, тъй като с израстването съзнанието се променя. Спираме да вярваме в магията и търсим обяснение за всичко, а чудесата са хубаво нещо и би било добре да са част от живота ни независимо възрастта."
- Впечатли ме четиристишието на корицата:
„Между тези две корици
няма никакви чуждици
всичко се запомня в миг,
на книжовен чист език.“
Ти си човек, който изучавал чужди езици, живееш в среда, в която неизбежно трябва да усъвършенстваш езиковите си познания и умения и точно ти търсиш изразността и чистотата на българския език. Каква е мотивацията ти?
"Въпреки че пет години съм учила испански и английски в гимназията и продължих образованието си в Англия, българският език е родният ми език и аз го намирам за много богат. Където и да съм по света, това е връзката с корените ми и България е мястото, от което съм тръгнала. Напоследък все повече чуждици се използват сред младите хора. Например -„Ще те ад-на във фейсбук“. Не че е лошо да знаем много неща на различни езици, но има моменти, в които някои приемат, че е по-лесно да кажат – „Ад-на”, вместо –„Добавя” и това според мен не е добре, защото може да доведе до много промени в родния ни език с времето. На мен самата сега ми се случва да не мога да кажа на български някои конкретни изрази от нещата които уча, и точно от това идва и мотивацията ми за българския език без чужди думи. Все пак стихотворенията са за деца, а децата трябва да знаят езика си, защото докато са малки се учат и усвояват най-бързо."
- Четох статия на български преподавател в английски колеж, който споделяше огромното си разочарование, че колегите му българи разговаряли и оставяли децата си да говорят на английски дори когато си правят сбирки на българската общност. Те считат за ненужно да поддържат нивото на българския им език, защото нямат намерение да се връщат в България. Какви са твоите наблюдения в твоята университетска среда.
" Хората са различни. Всеки решава на какво и как ще учи и възпитава децата си. Аз, макар и да съм в Англия, имам познати от най-различни държави, но поддържам отношения предимно с българи. Те са ми най-близки, с тях учим, помагаме си, споделяме проблемите си и разговаряме помежду си на български. Нещо като семейство сме. Повечето от нас са горди от факта, че са българи, но за жалост са малко тези, които искат да се върнат в България. Иначе в университета, разбира се, говорим на английски.“
Освен стихчетата, Дамяна е автор и на компютърните илюстрации в книжките, с които подсказва чудесни идеи на малките художници, развивайки им геометричното въображение. Макар и сравнително редки, срещите с такива млади хора не могат да не бъдат зареждащи, надявам се и Дамяна да получи удовлетворение от контакта си с публиката, и малките си читатели.
Ваня Маркова – галерия „Арт Маркони“ |
_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя... |
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 842
ХуЛитери: 5
Всичко: 847
Онлайн сега:
