За Херодот, Фихте и още нещо

Демокрация, олигархия или монархия

„Когато след пет дни вълнението заглъхнало, въстаналите срещу магите се събрали да обсъдят положението и тогава били държани речи, които, макар и неправдоподобни за някои елини, били все пак държани. Най-напред взел думата Отан, който настоявал да се даде управлението на всички перси: „Аз мисля — говорел той, — че не бива да търпим повече един-единствен човек да ни управлява — туй не е нито добро, нито приятно. Вие и без друго видяхте докъде стигна жестокостта на Камбис, опитали сте и от жестокостта на мага. Как да е пригодно тогава единовластието, когато то дава възможност на царя да прави каквото поиска, без да е отговорен за това? Защото и най-добродетелният човек на земята, ако стъпи на тая власт, би отстъпил от обичайните си възгледи — у него се явява надменност от многото блага, с които разполага, а завистта — тя е по начало вродена в човека. Налице ли са тия двете у него, то цялата възможна злина е налице, защото част от многото издевателства той върши от надменност, породена в охолството, а останалите — от завист. Наистина, поне царете би трябвало да бъдат независтливи, но се получава обратното: те завиждат на най-способните свои поданици и им желаят смъртта, а пък на най-низките и долни се радват; с най-голяма охота също приемат доноси. Освен това най-мъчно се угажда на царя — величаеш ли го умерено, недоволен е, задето не му се отдава пълна почтителност, а отнесе ли се някой с пълна почтителност, той пак е недоволен, задето се угодничи към него. Но ето че дойде ред да кажа най-важното: царят разклаща наследените обичаи, насилва жени и убива хора без съд. Докато народовластието първо носи най-хубавото название, а именно — «равенство пред закона», и после то не върши безобразията на царя, а раздава длъжностите по жребий, иска отчет за тях и решава за всичко в интерес на общността. И тъй, предлагам да изоставим властта на единия и да издигнем народа. Защото народът е всичко.“
Това била речта на Отан, а ето как се изказал Мегабикс, подканяйки да се повери управлението в ръцете на няколко души: „Все едно, че и аз съм го казал онова, което изрече Отан за премахването на царската власт. Но за другото, дето ни придумваше да се пренесе управлението у народа, аз мисля, че не е улучил съвсем точно целта. Та има ли нещо по-своеволно и по-неразбрано от неразумната тълпа? А би било непоносима глупост хора, които бягат от произвола на тиран, да паднат на произвола на неудържимата тълпа. Тиранът, нещо върши ли, го върши с разбиране, а у тълпата къде ти разбиране? Че показвала разбиране тълпа, която нито е учила, нито е виждала нещо хубаво в личния си живот — в държавните работи тя се втурва и блъска сляпо подобно на порой. Затова нека враговете на персите се оставят да ги управлява народът, а ние нека наберем и сдружим най-способните мъже и нека на тях да възложим управлението, Ние също ще бъдем между тях и тогава може да се очаква, че от най-добрите мъже ще излизат най-добрите решения.“
Това била речта на Мегабикс, а подир него трети се изказал Дарий, който говорил така: „Аз мисля, че с право е изречено онова, което изрече Мегабикс за тълпата, но за властта на малцината не е прав. Ако вземем трите вида управление — на мнозинството, на малцината и на единия, при това — възможните три най-добри, аз твърдя, че единовластието далеч превъзхожда останалите. Че би ли могло да се намери по-добро от управлението на най-достойния човек в държавата. Защото решенията на такъв човек ще са като самия него, той ще ръководи народа безупречно и тъй неговите мерки, насочени срещу враговете му, могат да остават в по-голяма тайна от другаде. При управлението на малцината пък, където не само един упражнява способностите си за общото благо, често се пораждат поводи за силна лична омраза. Защото там, където всеки иска да оглави останалите и да налага своите решения, се стига до ожесточени вражди, от които се поражда разкол, от разкола пък — кръвопролития, а кръвопролитията водят до единовластие. Това показва колко много този вид управление превъзхожда останалите. По подобен начин, когато на власт е тълпата, не може да не възникне злоупотреба. Но тая злоупотреба с общите интереси не води до вражди, а поражда крепки приятелства между злосторниците, защото те първо се сплотяват и тогава действат. И това продължава, докато някой застане начело на народа и успее да спре злосторниците. От благодарност тълпата започва да величае този човек и тъй, величаейки го, скоро прави от него цар. От това също става ясно, че е най-добре, когато властта е у един. И накрая, да събера всичко в един въпрос: откъде, питам, добихме свободата си и кой ни я даде? Тълпата ли, малцината или единият? Един-единствен човек ни е дал свободата, затова мисля да се придържаме към управлението от цар. Не бива при това да отменяме наследените порядки, които са си добри. По-добре няма да е.“

Херодот, из „Исторически новели”

2.

За причината на злото у крайното разумното същество

„... Следователно инерцията, която поради дългата привичка възпроизвежда себе си до безкрайност и лесно води до пълна неспособност за добро, е истинското, вроденото, лежащо в самата човешка природа радикално зло, което много добре може да се обясни чрез нея. Човек е ленив по природа, казва много правилно Кант.

... Аз се изплашвам от необходимото за съпротивата телесно усилие и предоставям на подчинение тялото си, изплашвам се от усилието да мисля самостоятелно, което някой ми налага, като изисква от мен смели и сложни разсъждения, и предпочитам да вярвам на неговия авторитет само за да се отърва по-бързо от изискванията му. / Винаги има хора, които искат да господстват, основанието за това видяхме по-горе. Тези хора са по-малката и по-силна част от човечеството. Те имат жизнен и дързък характер. Как все пак става така, че отделните хора, които обединени, биха били по-силни, им се подчиняват? Това става по следния начин. Усилието, което съпротивата би струвала на тези хора е по мъчително за тях от робството, на което се подлагат и което се надяват да понесат. За обикновения човек най-малката проява на сила е далеч по-мъчителна от хилядократно по-голямото страдание и той предпочита да изтърпи всичко това пред това да действа. При страданието той все пак остава в състояние на покой и свиква с него...”

Йохан Фихте, из „Системата на учението на нравите според принципите на наукоучението”

3.

ЕКЦЕС

Днес разбрах и си казах:
Колко красиво е, все пак,
че животът е динамичен...
Случват се странни неща,
даже опасни неща,
случват се страшни неща,
но... колко красиво е, все пак,
че животът е динамичен...
Ето, художникът,
който рисуваше своите странни картини, -
с безброй цветове,
с тънки нюанси,
безкрайно дълбоки и сложни, -
той вчера -
изгори картините си,
изгори наградите си,
изгори спомените си -
и започна да рисува
само в два цвята -
червено и черно!
... Когато се движим скоростно
изглеждаме отстрани размазани...
Затова сме жадни така днес
за контрасти
и за художници,
рисуващи в два противоположни цвята...
Да, художниците по начало са странни хора,
но ето, че и композиторът,
който разлагаше душата си на хиляди тонове,
за да угоди на всички,
той, който обедини всички звукове
на нашето ежедневие
в един
единен
абстрактен
изнервен
акорд, -
той вчера -
счупи пианото си,
счупи наградите си,
счупи една витрина с юмрука си,
и започна да пее с китара
по гарите...
Да, наистина, композиторите са нервни хора,
(Бетовен дори е хвърлил стол
върху един граф),
но днес не е безопасно
да хвърлиш и камък дори по витрина,
(камо ли да посегнеш с юмрука си),
но ето, че и поетът,
който иначе бавно
и внимателно
обмисляше всяка метафора,
всеки образ,
всеки камък
от своето бъдеще,
ето,
и той заряза свободния стих
и започна да пише спонтанно
и в рими!
И то толкова ясно,
толкова просто,
толкова направо,
че вече съвсем се обърках -
епигон и демоде ли е сега,
или новатор...
Толкова динамичен стана животът,
толкова динамичен,
че вече не знам -
по стиховете ли да съдим за епохата
или обратно...
А поетът вчера
го прегазиха на улицата - ужас -
толкова динамичен стана животът,
че вече не смееш да мръднеш от къщи...
(и само наблюдаваш как кърви динамиката му
на малкия екран)
А животът
става все по динамичен,
и все по-красив, бих казал, става,
и толкова много красиви неща
се случват край мене,
че аз,
като не съм художник,
като не съм композитор,
като не съм поет, -
какво остава за мен,
какво ми остава,
освен
да счупя телевизора,
да се самозапаля
и да изляза на улицата...

1985

ВЛ

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Каквото е било, ще бъде пак,
каквото се е правило -
пак ще се прави.
Няма нищо ново под слънцето.
Случва се да кажат за нещо:
"Виж, това е ново".
Но то е вече ставало през вековете,
които преди нас са съществували.
"Еклисиаст"

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Нищо ново под слънцето!
А стихотворението ти е страхотно!

В известен смисъл поезията от 1985 година си е актуална, защото между тоталитаризма и посттоталитаризма няма голяма разлика.

А стихотворението на Хр. Ботев нека да си е тук, да не го забравяме...

Христо Ботев

БОРБА

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе"
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

ХуЛитер Записан(а): Mar 15, 2013 Мнения: 10

Напоследък всички са луднали по модерните рошави килими. Аз също не правя изключение, де. Сега съм си поръчала един страхотен модел, много приятен цвят, точно като пердетата в стаята, където ще го слагам.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите