Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - За Нова Зеландия от Нова Зеландия
Въведено на:
23 Ное 2012 06:33:30 » За Нова Зеландия от Нова Зеландия
Нова Зеландия ... Аотеароа - Земята на Дългия Бял Облак, както я наричат маорите. Земята, нагъната във високи планини с вечно заснежени върхове, разбуждащи се вулкани, безумно красиви езера, димящи реки, непроходими храсталаци, спиращи дъха гледки към два океана, безбройни островчета, дълги с километри плажове и фауна без хищници. Раят на птиците, начело с най-странната птица на тази планета – дългоклюнното безкрило киви. Страната с най-усмихнатите митничари и държавата, в която не би могъл да живееш, ако си обсебен от расистки предразсъдъци. Не за друго, а защото обществото няма да те приеме.
Ние дойдохме тук през далечната 2003 година. Хванахме последния влак, дето се вика. Аз и съпругът ми бяхме съответно на 40 и на 42 години. Децата – тийнейджъри. Лично аз бях изплашена до смърт през първите месеци. Първо – не разбирах какво ми говорят (новозеландците са най-бързо говорещите англоговорящи) и второ – спокойствието, безлюдните улици и чувството, че времето е спряло. После постепенно всичко си дойде на място. Децата тръгнаха на училище, ние на работа... Две години живяхме в Палмерстън Норт – малко градче на Северния Остров, казват му още Студентско Градче, заради Меси Юнивърсити, Института Юкол и Пасифик Колидж. Понятието Студентско Градче тук не е свързано с нощни клубове, а с библиотеки – големи, просторни, с много компютри за улеснение на читателите.
В Палмерстън Норт живеят две български семейства, които имат място в сърцето ми завинаги – Докторите Нели и Николай, с дъщеричката им Николета и Физиците Таня и Данчо със синчето им Росен. Умни, уравновесени - стойностни българи.
През 2005 се преместихме в столицата Уелингтън. Уелингтън също не е космополитен град, но има собствена физиономия и дух. Разположен е на хълмове, на брега на два океана – Тихия и Индийския. През лятото се будиш от песента на птиците и от цикадите. И въздухът е толкова кристално-чист, че понякога ми се струва, че ако се взра по-внимателно - погледът ми може да стигне чак до България...Зеленината е навсякъде – буйна, свежа, пълна с живот. Улиците са поддържани, маркировките – също. Хората! Ах, хората! Всякакви култури и раси са намерили място в този град и живеят заедно – без конфликти на етническа основа между тях.
Децата ни растяха. Синът ни се записа в една от малкото смесени гимназии – Уелингтън Хай Скул, а дъщеря ни бе приета в Университета. Нали са си българчета и не могат да живеят без тупурдия – партита всяка седмица у дома. Приятелчетата им – отвсякъде. Кивита, маори,българчета, китайци, индийци, фиджийци, самоанци, европейци, канадци, американци, японци, араби.. Буквално всякакви! Танци и песни на народите. И , предимно – бира. Ние също се включвахме във веселбите – като гардове, готвачи и компаньори. Най-щастливите ни години бяха тези. В Уелингтън има доста повече българи – около осемдесет души, с най-различни професии и интереси. Срещаме се често и сме като роднини – няма празник , на който да не се видим и да не го отбележим подобаващо. Остаряваме заедно, а децата ни пораснаха заедно и започнаха да се задомяват – кой на къде го тегли сърцето. Като българи.
Нова Зеландия не е мащеха, а осиновителка – тя оценява хората си и им се отплаща с грижа и любов. Тук не се говори за политика и партии много-много. Политиката е за политиците, а за хората е природата, стандарта на живот и безопастността. Ако политиците нарушат някое от тези измерения, то тогава – жална им майка! Значи не са си гледали работата добре.
Най-възрастната българка в Уелингтън е Вера. Вера Доминик. Пристигнала е в далечната 1951 година с кораб, бебе и майка си от Гърция, където са емигрирали преди това. Животът на Вера е сюжет за роман в три тома. Любов, преследвания, разочарования, несгоди, щастие, неуспехи и успехи... Живот!
Обичам да се срещам с нея и да си говорим за всичко. Жена- катедрала е тя. Истински човек, незасегнат от стихията на годините.
Нова Зеландия има и други лица – не много красиви, но те не се проявяват често. Най-характерни за тази прекрасна страна са толерантността и природата. Като че в здравословния микроклимат на човешките взаимоотношения се научаваш да бъдеш част от околната среда. Брънка от веригата на едно движещо се цяло. Да си намериш мястото в потока от човешки видове, да обикнеш животните, птиците и растенията. Свикнахме да приемаме изолираността като предимство, като начин да останеш насаме със себе си, да се усъвършенстваш и да намериш тайната врата към щастието и успеха.
Благодаря, Руми, за този интересен пътепис! И животопис!
Алби
osi4kata ХуЛитер
Записан(а): Sep 19, 2004
Мнения: 136
Въведено на:
23 Ное 2012 07:26:18 »
Здравей, Валери! Радвам се, че прочете, приятел!
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
23 Ное 2012 08:53:48 »
Много красиво!
И така добре написано!
Малко знаех за тази страна, знаех главно от природонаучните филми - за природата и за животните там. А за хората и градовете - нищо.
Оказва се - и за тебе нищо не съм знаел!
Много, много ми хареса всичко - и снимките, и написаното!
Благодаря ти!
zebaitel ХуЛитер
Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 630
Въведено на:
23 Ное 2012 09:09:53 » Здравей,
Руми,
Много е хубаво това, което си написала и показала! Да си жива и здрава да продължаваш да пишеш, за наша радост! Ти си един от хората, които въпреки годините в чужбина / май вече не може да се нарече така за теб, защото се усеща с каква любов говориш за Нова Зенландия /, познава по-добре родния си език и психиката на българина от повечето от нас! Пожелавам ти да продължаваш да се радваш на хората около теб и света и да напишеш още много истински неща, като "пеещите тротоари", с които ме спечели като читател за цял живот!
azzurro ХуЛитер
Записан(а): Jun 05, 2010
Мнения: 137
Въведено на:
23 Ное 2012 09:52:16 »
Здравей Руми, тази сутрин с отварянето на хулите попаднах на теб за добро утро и добро начало на сивия ноемврийски ден. Разказаното от теб ме стопли, защото е като онази малка частица нормалност, която търсим всеки ден заровени в ежедневието. Продължавай да пишеш, защото животът е едно дълго писмо, което сътворяваме докато дишаме, а ти умееш да го описваш с различните му нюанси. Пожелавам ти прекрасен ден!
Tsveti ХуЛитер
Записан(а): Apr 11, 2006
Мнения: 39
Място: Sofia
Въведено на:
23 Ное 2012 10:51:37 »
Беше ми много интересно да прочета! Благодаря ти, че сподели за тази прекрасна страна!
Поздрави от София
Цвети
osi4kata ХуЛитер
Записан(а): Sep 19, 2004
Мнения: 136
Въведено на:
23 Ное 2012 10:59:32 »
Здравейте, хора! Благодаря ви за милите коментари и за прочита. Пожелавам ви весел ден и приятни почивни дни!
Много обичам да чета истински преживявания и да поглеждам през очите на пътешественика... Разкажи още, моля, разкажи още много @--;--
anonimapokrifoff Модератор
Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068
Въведено на:
23 Ное 2012 11:41:05 »
На мен също ми беше интересно да прочета. Хубаво е, че си открила своята земя.
Jenia ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
Въведено на:
23 Ное 2012 12:23:27 »
и аз се радвам много за теб! Много е хубаво да имаш удовлетворение от всичко постигнато.
Страната изглежда прекрасно!
И все-пак за едно ми стана мъчно - доста сте далечко и сигурно много рядко се връщате в България и се виждате с близките хора. Това е единственият недостатък на Нова Зеландия
osi4kata ХуЛитер
Записан(а): Sep 19, 2004
Мнения: 136
Въведено на:
23 Ное 2012 12:56:07 »
Jenia написа:
и аз се радвам много за теб! Много е хубаво да имаш удовлетворение от всичко постигнато.
Страната изглежда прекрасно!
И все-пак за едно ми стана мъчно - доста сте далечко и сигурно много рядко се връщате в България и се виждате с близките хора. Това е единственият недостатък на Нова Зеландия
Това не е единственият недостатък, Жени, въпреки че е най-големия . Целта ми не е да ви се похваля колко съм добре, а да ви разкажа как е тук.
Благодаря и поздрави!
elimax Гост
Въведено на:
23 Ное 2012 12:58:05 »
Интересно. Как така в страната на толерантността вторият по големина град ще се казва Крайстчърч*? Ами ако някой вземе та се обиди и засегне религиозно?!?
Недопустимо. Веднага да се преименува.
*Крайстчърч (Christchurch) - за онези от нас, които не знаят английски, името на града означава Христова Църква. Какъв скандал за атеистите.
Може би ако беше нещо художествено - цикъл стихове, разказ или един добър пътепис щеше да е интересно и красиво.
Лично на мен ми беше постно и скучно от това, което си посяла тук. Ако това ти е била целта - да звучиш като откъснати и хаотично разпилени от вятъра листи от брошура на туроператорска агенция - справила си се блестящо.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума