Поезията на Ивайло Балабанов - в училище!

Едва днес изчетох темата и си признавам, че когато видях кое точно стихотворение се предлага за в учебник, изпитах едно чисто детинско чувство- страх и ужас. Ивайло Балабанов е безспорно един от най- талантливите съвременни български поети и може би някой ден ще бъде изучаван в училище, но предложението за точно това стихотворение наистина му прави лоша услуга.Приемам,че така наречената петиция е подходила емоционално , като е имала за основна идея да бъдат изучавани съвременни автори и прибързано е предложила точно това стихотворение,което също е написано емоционално-както се пише всяко нещо,и която емоция може изобщо да не е актуална за авторовото светоусещане с днешна дата.Защото нещата се променят.И най- великите поети са писали и неща, които не биха могли да добият дълговечност, или казано простичко- глупости на търкалета.За поколенията остават само неща ,в които чувството и внушението са такива,че самото Време ги защитава, опазва и предава.
Вече е пускано във форумите, но и тук ще постна нещо на безкрайно уважаваният от мен поет..

СЪПРОТИВА

Автор: Ивайло Балабанов

Поема

Когато става дума за летене,
то значи става дума и за кал.
Небето също не е до колене -
това прекрасно вече съм разбрал.
Живях като небесен гурбетчия,
в сърцето ми остана слънчев чеп.
Научих се поне криле да шия,
а щом се скъсат - да ги кърпя с креп.
Мечтах за кон - спестил съм за подкова...
Посях пшеница - жънах ръжен клас,
а щастието не намери повод
да позвъни поне веднъж у нас.
Във празничната чаша на поета
животът сипва вино от татул
и как е смешна моята несрета
сред пищния ви кухенски разгул.
Ни младост - младост, нито слава - слава.
Едно и също: дрехи, хляб, пари.
Безсмислието бавно натежава.
Добрата ми душа се умори.
Днес чувството за вечност е ранено
и бъдещето няма собствен лик.
Прилича ми на жълъдче зелено
пред танкова верига моят вик.
Кажете кой ще ми дари утеха?
Еднакво смешни са пророк и шут
и като взета от прокажен дреха
се свлича смисълът на моя труд.

Душа, животът ми надолу слиза,
а себе си не мога да виня,
че радостта ми носи черна риза...
Кажете с бяла как да я сменя?
Къде да търся истините ваши,
загубени в словесния талаш.
Средата на морето ви уплаши
и вие го превърнахте на плаж.
Кой ще погали яростния троскот,
поникнал сред асфалтовия зной?
Как да живея? Ето го въпроса:
не Хамлетов, не Шекспиров, а мой.

Такава мъка в майчин скут се казва,
но майка ми е вече пръст, мълчи.
Див бурен кичи мъртвата й пазва,
змия изпива нейните очи.
Но помня как веднъж в една градушка
тя беше хукнала със тънка свещ
да ме посрещне - виждам как се люшка
сред дланите й пламъкът горещ.
О, мамо! Моят ден е като клада,
но в оня час на бурята разбрах,
че силният не моли за пощада;
че сам простиш ли своя страх - е страх!
И днес повторно в час такъв окаян
с онази свещ, опазена от смърт,
аз осветявам хаоса безкраен,
пространството между орел и кърт.
И виждам как един капчук опъва
копринени въженца. Да поспрем.
Брегът с юмрук рекичката огъва,
порязва рибения й корем,
но тя тече - разцепена и дива,
дори и бентът няма да я спре
и ще я слее тази съпротива
в целувка вечна със едно море.

И виждам пеперуда, залепена
за мартенската кал, трепти с крила.
Това е твоята сестра рождена,
душа, не я отлепяй от калта.
Ти цял живот се мъчиш като нея
земята да повдигнеш, но уви!
С такава участ трудно се живее,
а друга участ всъщност нямаш ти.
Не чуваш ли? Дрънчат като синджири,
преплетени във зимната гора,
онези неуморни вълчи дири
до дирята на падаща сърна.

Виж как се дърпат вечно за косите
и тъй растат в единство пръст и цвят.
Как спи със песъчинка във очите
природата... Тъй майките ни спят.

И виждам мойте утринни колони,
поели към портал и светла пещ.
Момичета, родени за мадони,
ухаят на мазут, на вар и скреж.
И се спаружва в пек и люти зими
божествената тяхна красота -
и с тази жертва стават обясними
великите промени на света.

Любов и смърт! Какво начало вечно!
Човек! Каква капризна смъртна твар!
А времето минава безсърдечно
като претръпнал от смъртта гробар.
Животът ни е дом и невъзвратно
със своята нетрайна същина
потъва той и все расте обратно
в пръстта на миналите времена.
Но винаги един етаж е нужен
на живите и с този смисъл прост
свтът е хванал със юмрук задружен
и гъне Архимедовия лост.
Тук е солта на мъдрите легенди
и тайната на божия ни ден,
останал скрит във триста фотобленди,
наречен светъл. но неосветен
и труден... Господи, каква умора!
В нозете сякаш тегнат железа.
Потта се спуска като жълта щора
и в погледа блести като сълза.
И виждам пак онази саможертва
на мъртвия от жилищния блок.
"Написаното с кръв не се зачерква" -
аз писах този кървав некролог.
Човекът си отиде, но остави
зад себе си един завършен дом
и свойта кръв на покрива забрави,
вгради я като сянка във бетон.
А след това във новите квартири,
като безбожници през този грях,
нахлухте вие - днешните везири.
Ехтеше скверно шумният ви смях.
Понеже става дума за летене,
то значи става дума и за кал.
Простете ми, щастливи и блажени:
виня ви за деня му изгорял!
Простете ми, безжалостни съседи,
но между нас е вдигната стена:
постигнатите с чужда кръв победи
не са победи вече, а вина.
Не чувате ли? Вятърът лудува
навред с червени кукерски звънци.
Със живия живот не се хитрува.
И стига с тия оди за щурци!

Сърцето ми за първи път открива
най-важния закон на пулса свой:
Животът е безкрайна съпротива.
Смъртта е най-достойният покой.
Покоят не е брат на свободата,
но тинята е негова сестра.
В обречения сблъсък на нещата
е вечната божествена искра.
Светът е хубав само за блажените,
но - ядец! - нека да сънуват те,
че нося белези от нож по вените -
тревата, даже стъпкана, расте.
Душа, виновна си за много драми.
Мълчиш, когато трябва да съм лош.
Мълчиш, когато дяволът те мами.
На лоши хора казваш "Лека нощ!"
За твоя слух е груба всяка фраза,
в която има малко гневен звън,
но днес ми трябва твоята омраза,
защото цветето се пази с трън.
И нека тази мъдрост те одраска,
но с глупавата доброта - дотук!
В юмрука нека да живее ласка,
но в нея - задължително юмрук.
Не искай вяра от себеподобни.
Аз тяхното безверие простих.
Отчаяните пози са удобни,
но горд човек не проси милост в стих.

И виждам как Димитров се изправя
от своята килия в Моабит
и две вериги - яки и корави,
пред мен разплитат своя смисъл скрит.
И две ръце, и двете приковани -
ръцете на човешката съдба,
написват с ясна кръв от свойте рани
безсмъртното си, благословно "ДА!"
И виждам още как баща ми - бледен,
от дълга болест ничком повален,
сред нивата се люшка, но приведен
над сърпа, жъне в своя жътвен ден;
как даже старото е подмладяло -
лъжовно лято: пек, градушка, дъжд;
как селската камбана на умряло
по жътва не удари ни веднъж.
Умираха по есенните сватби,
умираха пред вино и хоро,
но не за свойте вени нож и брадви
държаха, а за враг и за дърво.

Приятели - небесни гурбетчии,
и в ада има слънчево въже.
Щом не е наш светът, тогава чий е?
Светът е за достойните мъже.
Дими мъгла над летните ни ниви
и есента след всеки ден расте.
Случайности със връхчета бодливи
пак ще пробождат нашто битие.
Ще ни напускат ветрове и птици...
О, есенна печал над празен кър!
Но пак ще си останем романтици:
друг просто няма кой да е добър;
да вярва във звезди и идеали,
във знамена и във мечтани дни.
Добрия няма кой да го пожали,
защото няма кой да го смени.
И тъй: с троха за гълъб, с бяло цвете
ще довървим до своя зимен час,
а болката ни, скрита в стиховете,
ще наранява пак самите нас.
Съдбата ни ще е нахапан орех,
във който завистта ще чупи зъб.
Съдбата ни е със небесен корен.
Духът ни е със непречупен гръб.

По дяволите! Нека си отива
животът като летен горолом.
Очаква ни несвършената нива,
очаква ни започнатият дом.
Там ще побием знаме - да се вижда.
Там ще изпеем своя мъжки химн.
А нека мътно времето приижда.
Заветът е такъв: да издържим!
За себе си, за другите, за тези,
които ни оставиха кръвта,
които носят дървени протези
наместо ахилесова пета.
Момчета, на конете! Те са наши.
Животът ни е невъзседнат кон.
От коня слабият ездач се плаши,
тъй както робът го е страх от трон.

О, колко неизпито вино има
и колко нецелунати жени.
Скръбта ни може да е обяснима,
но живи няма кой да ни смени.
На живи хора черно не отива.
Расте дори косената трева.
Животът е безкрайна съпротива
и вечният му смисъл е в това.
Реката тръгне ли - сред път не спира
дори да я посрещнат канари.
Посял ли си - по жетва не умирай!
Градил ли си - на покрива умри!
Небе ми трябва! Искам да опитам
посетия от мен човешки плод.
Това е мойта българска молитва.
Останалото вече е живот.

-------------------------------------------------------------------------

С цялото ми уважение и към поета,и към всички близо осемстотин радетели за осъвременяване на учебната литература, смятам, че основното осъвременяване е възпитаването в любов, разбиране и съпричастност. И ако имах глава да съм идеолог на петиция, или предложител на учебен материал, то се сещам за една песен, която добре би стояла в учебника по музика :

http://www.youtube.com/watch?v=M5fiDYchgkA

защото такъв век е абсолютно и спешно необходим,трябва да го има.

ХуЛитер Записан(а): Jan 30, 2010 Мнения: 34

Учудвате ме, хора! Не преминавайте границата, все едно е да стоиш на главата на един хирург, защото си мислиш, че разбираш от медицина, и да му диктуваш какво да прави по време на операция...
Нека не забравяме, че това е сайт не за прищявки или за реклама!

Моите уважения към всички автори и пишещи хора!
Но да не преминаваме границата, всяка жаба да си знае гьола!
Не е тук мястото да предлагате и да отричате! Безсмислица е!
Влезте в сайта на МОМН и поставете там исканията си! Embarassed

krasavitsa написа:

nellnokia, в литературен сайт се обсъждат произведения и на живи, и на мъртви поети и писатели. Обсъждат се и въпроси, свързани с литературата. Всяка дама, била тя красавица или грозница, има право да си излага мнението, колкото и да не ти харесва. Обясни ми как да приема, че групата ви във Фейсбук била съставена от много ерудирани хора, след като близо 800 души действате по напълно неприемлив начин? И издигате като свое патриотично знаме едно напълно неприемливо стихотоворение?

Ако Тома беше пуснал това стихотворение тук, щях да му напиша следния коментар:

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

(Към този куплет имам 2 възражения, Тома:
В средата на второто си хилядолетие от рождество Христово Европа никак не може да бъде наречена млада, а още по-малко – непохитена. По онова време писаната й история е била на повече от 2000 години.

Защо Иван Шишман е наречен загинал рицар? Дори и ако думата е използвана в преносен смисъл – отново не върви.
1. той нито е участвал, нито е спечелил битка, и 2. известно е, че 3 пъти е молил султана да му стане васал и всеки път се е отмятал от поетите задължения, което никак не можем да наречем рицарско поведение - докато накрая на султана му омръзнало да го лъже и предава и всъщност го е екзекутирал. Думата "загина" придава героичност на смъртта му, но случаят не е такъв.)

Европа плачеше за Жулиета, (краят на 16 век)
Европа се прехласваше по Бах... (средата на 18 век)
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах. (средата на 14 век)

(Горният куплет е пълен с анахронизми.)

Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.

(В охолство и разкош са тънали само владетелите, народите са живели като нашия, а някои и по-бедно.)

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

(Едни строили по едно време, други по друго – това прилича на някакъв упрек, що ли?)

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета (?????)
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма, (?????? вълча яма = капан)
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж! ???????????????!!!!!!!!!!!!

(Всъщност внушението от цялото стихотворение е нещо като: мамка ви, европейци, вие сте си живели живота, а ние тук сме ви пазили с кръвта си! И никаква благодарност, така да се каже.)
Стегни се, Тома!
Laughing

Съгласна съм с теб, а не с Тома за това откъде трябва да се започне. Но извинявайте, трябва да започнете най-напред със собственото си образование.

Ако аз бях написал това стихотворение, красавица, щях да напиша следния отговор на твоя коментар.

В първият куплет си видяла слабости там, където е силата ми. В него, първо, има вплетени няколко препратки, които не си забелязала, например към "Похищението на Европа" и към древногръцката митология, където Хера превръща любимата на Зевс Европа в крава...

Не си забелязала нещо много важно - иронията в подтекста: не напразно съм използвал два пъти думата "рицар"! Ще обясня защо и каква е идеята. Докато в Европа се захласват по ИЗМИСЛЕНИ, фалшиви герои, по някакви оперетни рицари / не забравяй, че тя "чете", тука е иронията! /, в България има един ИСТИНСКИ герой, един "рицар", който се бори с лошите, Иван Шишман. Тук истинският, трагичният герой е противопоставен на измислените герои.
Историческата истина, разбира се е друга, но в народната памет е иначе и най-хубавата наша народна песен е за него, за героя: "Откога се е мила, моя майно льо, зора зазорила..." Аз съм се придържал към тази народностна памет.
Като критикуваш това, изпадаш, красавица, в положението на Пенчо Славейков, който казва: "А бе, тая кръв на героя, тече, тече, и все не изтича, това е нереално!"

Така е в поезията, нереално е, но аз мога да си позволя във втория стих да взема образи от различни епохи и векове... и не отричай, това "глутниците на Аллах" е много силно! Все пак моите почитатели, авторите на петицията, малко са прекалили, защото ако това влезе в български учебник по литература, ясно е, че ме очаква съдбата на Салман Ружди и после трябва държавата да изпрати полиция в Хухла да ме пазят от ислямското отмъщение!

Не аз обаче, красавица, съм написал това стихотворение и да ти призная, макар че съм от Бургас, люлката на национализма, някак си не ми иде да пиша така, националистично, а все ме избива да пиша някак по-така, библейски

Smile

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

tomatroev написа:

Ако аз бях написал това стихотворение, красавица, щях да напиша следния отговор на твоя коментар.

В първият куплет си видяла слабости там, където е силата ми. В него, първо, има вплетени няколко препратки, които не си забелязала, например към "Похищението на Европа" и към древногръцката митология, където Хера превръща любимата на Зевс Европа в крава...

Не си забелязала нещо много важно - иронията в подтекста: не напразно съм използвал два пъти думата "рицар"! Ще обясня защо и каква е идеята. Докато в Европа се захласват по ИЗМИСЛЕНИ, фалшиви герои, по някакви оперетни рицари / не забравяй, че тя "чете", тука е иронията! /, в България има един ИСТИНСКИ герой, един "рицар", който се бори с лошите, Иван Шишман. Тук истинският, трагичният герой е противопоставен на измислените герои.
Историческата истина, разбира се е друга, но в народната памет е иначе и най-хубавата наша народна песен е за него, за героя: "Откога се е мила, моя майно льо, зора зазорила..." Аз съм се придържал към тази народностна памет.
Като критикуваш това, изпадаш, красавица, в положението на Пенчо Славейков, който казва: "А бе, тая кръв на героя, тече, тече, и все не изтича, това е нереално!"

Така е в поезията, нереално е, но аз мога да си позволя във втория стих да взема образи от различни епохи и векове... и не отричай, това "глутниците на Аллах" е много силно! Все пак моите почитатели, авторите на петицията, малко са прекалили, защото ако това влезе в български учебник по литература, ясно е, че ме очаква съдбата на Салман Ружди и после трябва държавата да изпрати полиция в Хухла да ме пазят от ислямското отмъщение!

Не аз обаче, красавица, съм написал това стихотворение и да ти призная, макар че съм от Бургас, люлката на национализма, някак си не ми иде да пиша така, националистично, а все ме избива да пиша някак по-така, библейски

Smile

Леле, леле, мила моя майно льо...
Затова е казал Фридрих Велики "Като искам да накажа някоя от провинциите си, изпращам им поети и философи да ги управляват".

Първо, препратката към древногръцката митология я забелязах, но тъй като според мен не допринася с нищо към идеята на текста, я подминах. Ти твърдиш, че там имало сила... Може би не знам някаква утвърдена символика, на която кравите са носителки? Или в съвременен прочит искаш да кажеш да гледаме на Европа като на чужда крава, която да доим за наша полза? Laughing

Второ, рицарството съвсем не е измислено, нито оперетно, то съществува като социална група векове наред в западна Европа и дори е оставило поезия и проза, които са били много модерни и четени. Когато Сервантес пише „Дон Кихот” като пародия на рицарски роман, прави го, защото народното увлечение по тези теми е започнало застрашително да излиза извън границите на реалността. Точно така, както нашият народ е измислил, че Иван Шишман е наш национален герой.
Казваш, че подмяната на реалността с измишльотина звучи добре. А когато измишльотината се използва за образование и възпитание на децата ни - какво става? А по тази измишльотина се подвеждат и възрастни хора, както виждаме...

Така че дотук изводът е точно това, което съм казвала неведнъж – не се съди за историята по литературните произведения! Литературата лъже, фантазира си и само понякога отразява реалността. Съвсем други са и целите, и средствата й. За историята си има документални архиви.
Все пак се утешавам, че привържениците на петицията не са я изпратили до премиера.
Колко му е да поискат лично той да нареди да те изучават във всички български училища, Тома?
Laughing

Леле майко, майко мила!... Как, лично до Него ли, красавица, до Генерал-губер..., пфу, искам да кажа, до Генерал-лейтенант Бойко Бор... на, не мога да продължа, само да ме видиш: сълзи ми рукнаха от очите, разплаках се, разтреперах се от вълнение и умиление и вече не знам кой съм и къде съм, направо съм като един дядо Йоцо! Smile

Тук едни ми казват, май било вече време темата да се заключи...

Следя темата още от самото начало и много ми се иска да науча още нещо за символиката на кравите в литературното произведение, но има време. Very Happy

Не гласувах и няма да гласувам за включване на автора в програмата по литература и то не защото не го харесвам, напротив харесвам го, но харесвам още редица други съвременни автори. Защо да не се изучават Борис Христов, Добромир Тонев, Христо Фотев, Иван Динков и т.н.?
Ако трябва да търсим патриотизъм в творчеството, та да го пуснем в учебника по литература с възпитателна цел и с цел формиране на такова поведение и отношение към Родината, то нали всичко изучавано до сега все е патриотично, а и трябва да имаме предвид, че младият човек възприема света с очи, различни от нашите. Не можем вечно да му набиваме кухи приказки какви големи герои били българите като историята, прочетена без сантименти, показва, че все сме чакали на друг - дядо Иван, а после катюшите, днес на чичото от Запад. Но темата не е за това.
Нека не зацапваме идеализираните образи не само на Иван Шишман, а и чийто и да е било. Разровиш ли, все ще се намери нещо не до там светло и това е човешкото, но трябва да я има везната и да натежи по-важното, а и трябва да ги има добрите примери.
Та... Патриотични стихотворения са писали и други и то много добри автори. Мисля, че има нещо сбъркано в самата инициатива. Мога да сформирам група в полза на Борис Христов, друг - за друг автор и т.н... По-скоро трябва да бъде съставен един достатъчно ерудиран екип, който да предложи първо критерии, а после автори и техни произведения за включване в програмата. Безспорно, тази програма трябва периодично да бъде актуализирана. Забравих вече какво точно се учеше, но като ученичка намирах някои неща за архаични и досадни, както съвременните деца - "Мамино детенце", например. Той няма представа какво е село и черница и как ще си представи Нено и Неновица, които се излежават под черницата, а другите жънат на нивата. От липсата на интерес се раждат бисерите в писмените работи, мисля аз. А може би това са четива за по-късна възраст, знам ли. Часове, посветени на съвременната българска литература, мисля, че има открай време. Спомням, че бях писала доклади за Дамян Дамянов, Недялко Йорданов, но, разбира се, би могло някой да фигурира с портрет и напечатано стихотворение в учебника. Това ще бъде огромна чест, но мисля, че кандидат за тази слава /А, нали за слава иде реч?/ може да бъде не само Ивайло Балабанов, а и редица други, докоснати от Бога, автори.
Това е моето мнение.

Гост

Няколко са днес поетите ни, доживели да се видят в учебниците по литература - Валери Петров, Недялко Йорданов, Георги Константинов.
Много повече са големите съвременни български поети, недочакали това ни приживе, ни след смъртта си. Ще посоча само Дамян Дамянов, Христо Фотев, Иван Методиев, Иван Динков, Добромир Тонев, живият класик Борис Христов.
Учебните програми едва ли ще ги предвидят за задължителна подготовка и за в бъдеще, всичко остава за свободно-избираемата подготовка и на преценката на учителя.
Силно се надявам между тях да бъде и Ивайло Балабанов, той го заслужава!

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Чудя се защо включването на един автор в училищна програма по литература се счита едва ли не за върховно признание. Да не забравяме, че те се изготвят съобразно възможностите на съответния възрастов контингент.
Според мен много по-престижно е включването в университетското образование по литература.
Лафът "да влезеш в школските читанки" май е от времето, когато сме нямали университети. Laughing

По въпроса за включването на Ивайло Балабанов в учебниците по литература се изказаха достатъчно мнения. Сега, провокиран от Красавица, макар и встрани от темата, искам да споделя нещо друго.

Веднъж, в един литературен спор с калфата си Иван, майстор Стрàти казал:

“Майстор Стрàти
спа със сестра ти!”
Има ли рима, Иванчо?

- Има рима, ама не е вярно! – отговорил Иванчо.
- Ами кажи ти нещо тогава.
- Калфата Иван спа със жена ти.
- Ама Иванчо, тука няма рима.
- Няма рима, ама е вярно! – отговорил Иванчо.

И аз доскоро мислех като калфата – че верността на казаното е несравнимо по-важна от точността на римата.

“Отхвърлил всички учени цитати
на тема как се пише, често сам,
аз си припомнях калфата Иван,
във неговия спор със майстор Стрàти:
че звучността на римата е важна,
но главното е тя да бъде вярна!” /В поемата “Командир”/.

Сега обаче, след като прочетох от Красавица истината за Иван Шишман, мисля друго: че “римата може и да не е вярна”, но ако се е получило въздействащо литературно произведение, то изменя представата ни и за човека, и за историята! Истината за Иван Шишман може да е такава, каквато я описва Красавица, но народният гений – с песента “Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила”, го е направила боец и герой, и такъв той е бил за много поколения, и такъв ще остане в съзнанието на народа ни завинаги!

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Да си призная, Ангар, имам ги отдавна тези подозрения – че българската народна памет пет пари не чини – а ти го потвърждаваш.
Щом от неудачници или предатели правим герои, сигурно правим и обратното – от героите си правим предатели и неудачници. То не бе народен гений, не бе чудо! Е докога ще я караме така, бре??!!! Какъв е смисълът, главата ми не може да се добере до него?

Преди не се задълбочих в защитата на Тома към стихотворението на Балабанов, но сега ще го направя. Припомням:
“В първият куплет си видяла слабости там, където е силата ми. В него, първо, има вплетени няколко препратки, които не си забелязала, например към "Похищението на Европа" и към древногръцката митология, където Хера превръща любимата на Зевс Европа в крава...”
Леле, леле... не Зевс, а Хера превръща в крава и при това не Европа, а Йо. Зевс се превръща в бик, за да похити Европа.
Не бил Зевс, а била Хера, не била Европа, а Йо, нерде крава, нерде бик... ама да не се задълбочаваме толкова - то за нас житейската истина не струва нищо, та към някакъв си мит ще се придържаме, карай там да върви. Там ни е силата – в “карай да върви”...
Не ми се сърдете с Тома, и ти, и той знаете, че съм добронамерена, но – разсъждавали ли сте над “Платон ми е мил, но истината ми е по-мила”? На повече от 2000 години е тази мъдрост!

Обаче това, което ме впечатлява най-много, е колко усилия и обществена енергия се хвърлят, за да се оправдаят неточността и лъжата, и колко малко – в защита на истината, правдата и разума. (Наскоро Vesan написа едно много хубаво стихотворение – “За историческата истина и още нещо...”. Хубаво, но... пак опит да се оправдае неистината.)
Заслужаваме си и участта историческа, и настоящето, пък и бъдещето ни никак няма да е розово, щом плюем на истината и залагаме на съмнителна памет и глупави и затова лъжливи въжделения.
Защото (и това не е моя мисъл, а още на Левски и Ботев), “идеята”, носена от “народния гений”, че някой трябва да ни помогне, е най-вредното в българската история, а резултатите й виждаме и в настоящето.
Най-естественият въпрос, който задава всеки чужденец, както и всяко дете, е – какво са направили Левски и Ботев, та ги тачите толкова? Защото историческата истина е, че са искали, но не са успели да направят нищо! Единственият и верен, и разумен отговор, който може да се даде, е че са се опитали да променят нагласата на българина да чака някой отнякъде да му помогне - а с живота и делата си Левски и Ботев са казали – НЕ ТРЯБВА ДА ЧАКАМЕ НА ДРУГИ, А НИЕ САМИ ТРЯБВА ДА СИ ПОМОГНЕМ!
Колко сме ги разбрали се вижда и до днес.

Не виждам нищо лошо.
Напротив - може би най-ценното качество на литературата е да създава герои. Създава ги, от една страна, като идеализира и героизира историческите личности, и второ, още по-важно - като чрез тези опоетизирани, идеализирани и героизирани образи възпитава масите.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

angar написа:

Не виждам нищо лошо.
Напротив - може би най-ценното качество на литературата е да създава герои. Създава ги, от една страна, като идеализира и героизира историческите личности, и второ, още по-важно - като чрез тези опоетизирани, идеализирани и героизирани образи възпитава масите.

Точно от такова лъжливо възпитание българските маси днес не слушат Бах, а чалга.

ХуЛитер Записан(а): Mar 27, 2006 Мнения: 219

Тотално разминаване. Проблемът въобще не е с поезията на Ивайло Балабанов/ и аз много я харесвам/, а с претенцията на "разбирачи" на образованието.
Щом си ритал мачле в кварталната градинка – значи разбираш от футбол. Щом си бил ученик - разбираш от образование и можеш да казваш кой автор да се изучава!...
Искаме образование ала „направи си сам”, това ли искаме?!... Всеки от нас може да посочи поне петима-шестима автори, които стават за изучаване в училище.
Но не го правим. Защото е ясно, че образованието е консервативна система. Но точно това го спасява от случайните политически и естетически/ в това число литературни/ повеи на деня.

Знаех си, че все някога ще се усетиш, аз малко съм ги объркал, а пък ти, красавица, съвсем ги огелпи и сега какво разбраха хората? Трябваше да кажеш така: става въпрос за ДВА различни мита!
Аз пък не мога да си простя, че пропуснах името на Йо! При положение, че, ти може тези работи да си ги учила в университета, ама аз, като един помориец-византиец, от малък съм закърмен с тази крава Йо и тези приказки ми са в кръвта!: )

Ако трябва да съм сериозен, това накрая, което си написала, е друга приказка, много вярна, но ти самата си противоречиш, като не си съгласна с мен, че трябва първо САМИ да си оправим държавата, както навремето българите сами са си направили Съединението. Имаме нужда от нов национален празник. Ние нямаме съвременна държава като хората, имане някакво посттоталитарно недоразумение, ни риба, ни рак, те искат да "осъвременяват" учебниците и!

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

phifo написа:

Тотално разминаване. Проблемът въобще не е с поезията на Ивайло Балабанов/ и аз много я харесвам/, а с претенцията на "разбирачи" на образованието.
Щом си ритал мачле в кварталната градинка – значи разбираш от футбол. Щом си бил ученик - разбираш от образование и можеш да казваш кой автор да се изучава!...
Искаме образование ала „направи си сам”, това ли искаме?!... Всеки от нас може да посочи поне петима-шестима автори, които стават за изучаване в училище.
Но не го правим. Защото е ясно, че образованието е консервативна система. Но точно това го спасява от случайните политически и естетически/ в това число литературни/ повеи на деня.

phifo, защо не се обаждаш по-често бе, човек?
Каквото си казал досега, все е на място.
За мен е много важно привържениците на петицията, а и той самият, да разберат, че не отричаме достойнствата на поезията на г-н Балабанов. Но тези въпроси не се решават с “гласа на народа”. За какво да създаваме специалисти, ако не ги ползваме? Според мен тази история с петициите и референдумите за щяло и не щяло е една от детските болести на демокрацията и трябва по-бързо да я преодолеем.
Иначе въпросът с патриотичното възпитание според мен наистина е на дневен ред. Но дали не трябва да се преборим най-напред с антипатриотичното, което се лее от сутрин до вечер от свободните и нецензурирани, но добре заплатени от някого медии? То не бе “Бай Ганьо европеец”, държава Абсурдистан, антибългарски песни от един гологлав чалгаджия и пр., които учениците попиват много лесно. Интересно дали след като стана ясно, че английският парламент не е сколасал досега да промени закон отпреди 125 години, според който полицаите трябва да заплащат щетите от уличните безредици, англичаните ще допуснат някой да възкликва по телевизията всяка вечер: Нема такава държава!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите