Търся стихотворения и разкази за балкони

Пиша есе "Диалог за балкони". Ще бъда благодарен на всеки, който ми изпрати стихотворение или разказ за балкони.

БАЛКОНЪТ

Той е железен, каменен, старинен;
такива има с хиляди в света,
обикновен, но само че зазидан;
един балкон без никаква врата.

Кой знае кога и от кого построен,
е станал непотребен изведнъж,
но не за всички: птичките спокойно
от вазите му пият хладен дъжд

и неговата четвъртита стряха
събира в някоя дъждовна нощ
след дълга и невесела раздяла
отново двама скитника ведно.

Но през деня отвън го не съзира
на минувача празното око.
Стопаните дори не подозират,
че къщата имала балкон.

Атанас Далчев

БАЛКОН

Когато свърши твоя ден,
изпълнен с работа позната,
ще се усетиш защитен
едва на тези три квадрата.
Зелените му перила,
петте саксии със мушкато
ще бъдат хълми и била,
гори далечни, птиче ято.
Ще станеш също птица ти,
която своята верига
разкъсва и лети, лети...
Но все до перилата стига.

Петър Алипиев

http://liternet.bg/publish/palip/balkon.htm

И нещо за деца:

ВЯТЪР НА БАЛКОНА

Идвал на балкончето
пролетният вятър,
грабнал ми балончето,
брал ми от цветята.
Аз съм любопитен и
мъчи ме въпросът:
На кого подаръци
ветровете носят?

Зоя Василева

http://liternet.bg/publish23/z_vasileva/viatyr.htm

ХуЛитер Записан(а): Dec 25, 2007 Мнения: 2

ОТЛИТАНЕ

Ще седнем удобно в балкона зелен,
ще откъснем от гроздето сочно.
И потънали сладко в среднощния тен -
ще мълчиме нарочно.

Ще се сипе в дерето дълбоко под нас
на нощта захарта ситно, ситно.
И ще гледаме, както някога, ти и аз
на света любопитно.

Ще изхвърлиме всички излишни неща,
ще разчистим балкона основно.
Додето накрая усетим в нощта,
че висим безтегловно.

И превърнали този балкон във балон,
ще се вдигнем в небето безлунно, -
макар че по тъжния земен закон
това да изглежда абсурдно...

Владо Любенов

http://www.vladolubenov.com/snosty1.htm

БАЛКОНЪТ МИ Е ПЪЛЕН СЪС ЦВЕТЯ

От всички красоти върху земята,
за мене най-любими са цветята!

Балконът ми е пълен със цветя!

Обичам, в събота и във неделя,
с покривка масичката да застеля
и, до отрупания с цвят зокум,
да седна на кафенце със локум
или пък със бисквитките “Родео”.

А на отсрещния балкон един “Ромео”
ми прави разни културистки стойки,
и с най-нахални погледи ме бройка!

Ах, ако някога ни се получи -
ще го изхапя, та да се научи:

че втори месец вече се мотае,
без да ме срещне да се запознаем!

(От Ангар, от конкурса "Очи за себе си").

Прощаване

Умра ли,
оставете балкона отворен!

Момчето яде портокал.
(От моя балкон аз го виждам.)

Жътварят ожънва житата.
(От моят балкон аз го чувам.)

Умра ли,
оставете балкона отворен.

Федерико Гарсия Лорка

ВСЕ Е ТАМ

Все е там
на балкона с нацъфтели саксии.
Сред цветята
най– светлият цвят са косите ú...
По лицето ú
спомен за песен утихва,
а в очите ú
пламъче дяволски грейва...
Тази стара жена
дето всеки ден куките стиска
сякаш тези нейни ръце
бързат да разказват живота...
И от плетката бяла
бримка по бримка старицата вае
най– красивата,
маргаритова риза за Бога.
И когато започва деня,
още призори под балкона застава.
Своите цветни надежди
в белоплетени кърпи реди.
Тази стара жена
може би тайно очаква да се спреш
пред дантелите снежни...
И така е, приятелю
много малко ú трябва да повярва,
че така, от балкона, навън
тя предлага белоплетено тайнство
за любов и надежда...

Всъщност, цяла нощ Бог е плел
вместо нея насън...

Мая Златева

http://www.spisanieplamak.com/noviabroi7809.html

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

Чао, Верона!

Най-добре да забравя Верона!
(Пък и ролите на Жулиетите...)
За какво да стърча на балкона
като някоя от Капулетите?

Приръмяват по мене кълбета
от ядосани, сини светкавици,
че ти капнах тогава в ръцете
като зряла череша сред здравеца.

Умножих се да гледам навънка,
да се пречкам в полите на лятото,
а халката ми - бръмбар на трънка,
да тиктака, че чакам на вятъра...

Тъй че...Няма Верона и Шекспир
(прекалил, вероятно, с уискито)
е измислил от думите плетка
"ред - съдби, ред - сълзливи измислици".

Ще забравя за тази Верона!
(Кой ли вярва в такива романтики?)
Ще приседна сега на балкона
и...ще чакам за теб до поантата.

Радост Даскалова

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Хорхе Гилен

ОТ ЕДИН БАЛКОН

Слънчевият лъч, изострен и прекрасен, вече влюбен
върху гърба
на книга вдъхновено спира.
Озарява се
покоят безпределен. Как ли се помества в библиотеката?
А тишината –
с предълга продължителност човешка, стига тъй далече,
че превъзнася
мигът всецял и позлатен в следобеда.

превод: Ботьо Буков

ХуЛитер Записан(а): May 29, 2007 Мнения: 137

ЖЕНА НА БАЛКОНА

Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.

За такава хубава жена,
сътворена от магия блага,
дяволското ми сърце призна,
че глава и къща се залага.

Колко огън, колко нежен плен
има в двете й очи небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.

Евтим Евтимов

ВТОРИ БАЛКОН

Докога все така – вие, блеснали на голямата сцена,
а пък аз, свита в ъгъла, там – на втори балкон?
Ах, това триединство на действие, място и време,
този вопъл, добре режисиран: „Царство за кон!”

Дълго гледах – не се наиграхте в трагедиите,
във които кинжалът е книжен, Ромео – заклет ерген,
Дънкан пише нощем доноси срещу колегите си,
Жулиета е четирийсетгодишна, а Отело – квартален кретен.

Отдалече това не се забелязва, напротив – вълнуващо е.
Колко дълго и аз от бинокъла не отплепях възхитени очи.
и с тълпата крещях „Браво!”, „Бис!” и „Не си струва”...
Днес ви гледам със просто око, а тълпата мълчи.

Вие бяхте талантите, богоравните, гениите, всичко.
И не мислехте за часа, в който царство се сменя за кон.
Ето вижте сега – вие още един пред друг коленичите,
А публиката – с гръб към сцената – ръкопляска към Втори балкон!

Маргарита Петкова

Балконът

Във утрото е сякаш нос,
посърнал в сянката на клоните,
циментов мълчалив съпрос
в галерията на балконите.

Той си говори всеки ден
със гълъбите по перваза
и нищо че е стар и уморен,
той слуша-те ще му разкажат

как вятърът надува им крилете
и облаци в очите им рисува,
как цялата земя е цвете,
което от любов празнува.

Когато падне нощен хлад,
в гирлянди от звезди ще свети;
с два парапета по-крилат,
ще литне сам над световете.

И ще сънува, без нагласа,
в дантели от лозница спяща,
една вълшебна и добра тераса
как дълго страстно го прегръща.

А утрото, дошло без време,
ще бликне, отразено от стените,
и от душата му, без жал, ще вземе
надеждата, че някога ще литне.

Владимир Владимиров

ХуЛитер Записан(а): Nov 10, 2005 Мнения: 147

Балконът

Не е голям, но погледа привлича.
Напомня ренесансова икона.
Изискано овали се пресичат.
Загатва леонардова мадона.

И всеки иска там да се качи.
Но трябва все пак здрав да бъде клона.
И после ... не не тука се мълчи.
Такъв е на съседката балкона.

ХуЛитер Записан(а): Sep 01, 2004 Мнения: 104

БАЛКОНИ

По булеварда с далчевски балкони
едно момиче аз видях веднъж.
Очите й - свалени от икона,
косите й - откраднати от дъжд.
Край нея кестените ръкопляскаха
... на туй импровизирано ревю.
Месарите на ъгъла примляскваха,
а обущарят каза: "Ай лав ю!"
Един свещеник бързо се прекръсти.
Регулировчикът отдаде чест
и цялото кръстовище задръсти
с коли, докато тя го пресече.
И се предаваше сигналът "Варда!"
от мъж на мъж и тя като в шпалир
открай докрай пресече булеварда
със далчевски балкони и чемшир.
Дърветата ако не бяха с корени,
след нея биха хукнали със нас,
но все така останаха затворени
балконите на Далчев Атанас.

ХуЛитер Записан(а): Sep 01, 2004 Мнения: 104

Много съм куха.
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ е автор.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите