Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Две напред, една назад, две напред... » отиди на стр. 1, 2  напред

Форуми на ХуЛите » Есета, Пътеписи

Автор	Съобщение
rainy ХуЛитер Записан(а): May 27, 2004 Мнения: 885 Място: Лондон	Въведено на: 07 Апр 2011 18:42:51 » Две напред, една назад, две напред... Точно така, танго! Това опоетизирано заглавие ми хрумна, докато охках, пъшках, подскачах и се усмихвах по камънаците на Пирин. Ключовата дума е „усмихвам”. И крачките напред... Всъщност, ключовете към нас самите владеят малцина извън нас. В контекста – единици са наясно, че когато откача вътрешно, хващам сокаците сама и си събирам мислите, докато предизвиквам живота. Една инжекция риск, който не предизвиква болест, а изостря сетивата, дава точните отговори в трудните моменти и връща силата. Без никакво насилие над природата ми, разбира се... Част от тези мисли се опитвах да възпроизведа на един кротък евреин в командировка, взел ме на стоп от Княжево в посока Банско, който ококорено задаваше въпроси на база видимото. На Симитли с искрена неохота ме остави до следващата кола, с която нацелих джакпот – директен стоп до хижа Вихрен. За двете мацки, които ме качиха, поведението ми грам не беше удивително. Впрочем, с тях се „прескачахме” чак до хижа Синаница – което беше и моята първа цел – от хижа Вихрен през Бъндеришка порта. Няма да цитирам времена – аз обикновено поставям рекорди по бавно предвижване, но искрено се кефя на панорамите и блея яко. Този път имах и добавъчно удоволствие – бях взела книгата на Ники Даутов за Пирин и на всяка почивка я вадех и кълвях като примерна ученичка. Всъщност, точно книгата му („Аууууууу, такава тухла не бихме носили в раницата си посмъртно”) и въпросът дали познавам автора („Фук, фук, знаем се”) беше повод да набараме с двете мацки (докато поемахме дъх на едно връхче) общ познат от стопа и Планината, Андон. С последния сме правили велики простотии (чувалуване под Тодорките и не само ), отделно зарибяването ми за какви ли не идиотизми именно от него и искрено се кефех на обмена на информация. Изобщо, тукашните дистации ТАМ се стопяват. И нова култова реплика: „И той не би направил твоето постижение от днес, даже ние ти завиждаме!” После не се посвених да му го рекна в очите... Гадна съм! Бях планирала две денонощия на Синаница, за да се поразходя по околните върхове. Чудесна програма, която не включваше атмосферното време, което използвах за оправдание на моите фобии... С други думи – на следващия ден почти се добрах до вр. Синаница, но когато достигнах Момин връх, мозъкът ми блокира от мъглата и пропастта под пътеката (демек, отвратната ми аерофобия се осмели да си покаже рогата – някои тук са чели разни самоиронични материалчета по повод повода...) и се изнесох първо бааааавно, а после като бито прасе към по-здравословна почва... На сутринта леви-леви замарширувах към Тевно езеро – тази Синанишка порта наизуст я научих – през Спано поле, Чаирските езера, Превала и Мозговишка порта. И боса го правих по едно време. Страааааашен оргазъм! Всичко наред, само където не открих в пътеводителя маршрута от Спано поле до Тевно езеро – после се оказа наличен, но „замаскиран” под друго име и на няколко пъти бях на милимунда от объркването в долината на р. Башлийца, но пък срещах хора, които питах. Лигла! Ами то като те свикнат какво да очакваш на всяка крачка, почваш да мрънкаш, естествено! Във връзка с хората ярко ми се запечатиха разговорите с двама говедари. Първият: „Не се бой! Аз само две думи да разменя с човек...” Другият, бивш учител от Петрич, ме изпрати до Превала – не защото съм искала, и не спря да разказва за живота си. Накрая издои любимата си Ева – ама как ласкаво им говореше на кравите, не е истина! – и почерпи цяла тумба случайни планинари на ез. Бъбрека. Абе въпрос на Хора и липсата им, но ако се отплесна по темата, ще стане мазало... Мазало настъпи и в мозъка ми след изкачване на Превала – няма отразяваща дума, отразяваща гледките, а за Тевно, Каменица и сие не си слагам грях на душата с описания... И за там имах намерения за два дни с обиколка на околни върхове. Отказах се от маршрута през Краледворска порта и Малка Каменица в посока Голямата, а замених с Кози превал и подход от юг. Божей, какво драпане! Ако съм пропуснала да кажа основното предимство, когато съм сама е, че си пухтя и пръхтя бетер парен локомотив. Извън самоиронията имаше няколко душевадчика, особено отсечката, водеща до премката между Каменица и безименната кота с Маненкото езеро отдолу, но обзорът към Яловарника, Зъбът и Куклите си струваха всяка капчица пот... Извън шегите трябва да призная, че имаше наистина трудни участъци, но не им се тръшнах. До момента, в който мозъкът ми – не тялото, генерално отказа да продължи напред. Имаше-нямаше десет метра до върха. И защото ненавиждам насилието – и над мен, и над Планина, просто отстъпих крачка назад. Ще преглътна, че не са 2822 метра, а няколко по-малко. Само където сама се чудех докъде съм стигнала в битката със себе си, но не против себе си… Впрочем, съвсем скоро се чудех как да обясня на непознат партньор при катерене защо спрях по средата на стената, като очевидно можех още. Няма начин да дефинираш неразбираема дефиниция. Или да обяснявам как се учи човек да казва Не. Освен да го препратя към поезията, но тогава чилякът щеше да ме намрази... Последният траверс – Мозговишка порта, Превала, Превалски чукар, Типиците, Опрено, Възела и Башлийска порта бях оставила за последния ден и като черешката на тортата. Знаех за едно „уж незначително стеснение”, амо че съвсем значително си се притеснявах. „Притеснявах” не е думата, но да кажем – грижех се да нямам грижи. Бях оставила резервен вариант, ако участъкът е непреодолим за мен – предишната вечер едни немци бяха спрели до там и бяха заобиколили през Спано поле, да се върна до Превала и спусна към Демяница. Отдавна не се срамувам да казвам Не. Само че почти не предвиждах реално подобна опция. Маршрутът максимално кефеше, а аз наистина обожавам височини и скали. След Превалския чукар попаднах на едни камънаци точно на билото, където зорлем пазех равновесие и си викам – това ще да е проблема! И си се фукам вътрешно. Да, ама не! Имаше роман „Един наивник на средна възраст”, та и аз. Щото хоп – докопах се до култовата теснина – Малкото или Незнамсикакво Конче, само че без помощните му въжета, и се бухнах директно, че ако почнех да мисля... То бухването хубаво, ама... Ама! Запецнах яко по едно време, яхнала една скаличка и ни напред, ни назад. Можеше само надолу – към река Мозговица или Типицките езера... И к’во прайм ся? Ако имаше някой с мен, веднага щях да се разтреперя и размажа като масло на филийка... Но! Когато си сам и бориш фобиите си, просто ги унищожаваш. Другата опция е те да ти светят маслото. И това се пренася за всичко и навсякъде в живота ни. За тази именно страховита, но красива философия наистина малко хора биха ме разбрали. Убедена съм, че има такива тук... Щом ви досаждам, очевидно съм издрапала, ама по-добре не питайте как. Само че авторът на книгата ще яде махумбата! К’ви 5 минути за преминаване на т.нар. „стеснение” бе? М’чи аз само пет минути – на всяко помръдване! – се убеждавах да продължа напред, бе! Помръдването отделно... Факт е, че си струваше. Дори само за оживяването, а Типиците, Опрено, Възела и езабща всичко – отделна история! Обаче Башлийска порта скоро няма да я помириша! Два часа до хижа Вихрен... Кой идиот е писал тези пътеводители, бе! Хъх! Фафли! Фантазьори! То лазенето ми по камъните само толкова... Всъщност, беше повече от прекрасно. Както винаги. Просто една инжекция серум – ваксина срещу душевни болежки... А ако се прибавят и питиетата със Среднощната вещица в дома й Банско, нещата придобиват особено интересен характер. Юли, 2010 г. P.S. Във времето приятели са ме „упреквали”, че лишавам обществото ни от пътеписите ми, попадащи малко настрани от чистата литература. Реших да ги послушам. Дано не към сгрешила с експеримента си... Целият албум - https://picasaweb.google.com/daring.rain/IdYDkH# _________________ Рейни
Omaia ХуЛитер Записан(а): Nov 06, 2007 Мнения: 263	Въведено на: 07 Апр 2011 20:17:23 » Знам за какво говориш, Рейни! Ех, тези протегнати в синьото върхове... Страхотна си!
joy_angels ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900	Въведено на: 07 Апр 2011 20:25:56 » Аз само ще кажа - благодаря! И да знаеш, че ще се връщам тук пак, и пак...
zebaitel ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630	Въведено на: 08 Апр 2011 07:55:46 » Поздрав Признавам, че не си падам по инжекциите, Рейни, но твоята инжекция риск е страхотна! Завидях ти/ с всякакви видове завист/ и много ти се радвах на чудесните снимки и коментари! Благодаря за удоволствието!
mariq-desislava ХуЛитер Записан(а): Apr 11, 2008 Мнения: 556	Въведено на: 08 Апр 2011 08:38:03 » Накефих се, да си призная най-искрено, едновременно на цялата очарователност на самобитния ти изказ и на красотите, на които си се фръцкала.
Black_dog ХуЛитер Записан(а): Nov 02, 2005 Мнения: 38	Въведено на: 08 Апр 2011 09:28:44 » Пресно млеко :) Виж к'во, rainy, да си имаме уважението Първо - от Витоша по-високо нема И второ, тия пирински връхчета нещо все в подножието си ги снимала Кобилешко млеко на Кончето - айде де! Не нам!
Ray ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 407 Място: София	Въведено на: 08 Апр 2011 11:16:09 » Рейни, благодаря за споделеното! Глътка живителен въздух, който не ми достига вече четвърта година. Мисля че разбирам напълно какво си преживяла. В Пирин израствам, преодолявам границите си. Обикновено хлъцвам и си казвам - "това не е пътека, от тук не се минава". След това, естествено, препятствията се преодоляват и като се обърна назад, отново си казвам - "не може да бъде, това не съм го минала аз". Всичко е възможно в тази красива, величествена, зареждаща планина. Един такъв преход би ми дал силата и енегрията да се справям с градското си ежедневие цяла година. Отново, благодаря за споделеното!
anonimapokrifoff Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068	Въведено на: 08 Апр 2011 11:24:55 » Мани, мани! Ще ми се да си потътря телесата към висините, но все не се решавам, пък и от твоите снимки свят ми се зави. Някой ден може и да извърша насилие над себе си в името на природата.
rainy ХуЛитер Записан(а): May 27, 2004 Мнения: 885 Място: Лондон	Въведено на: 08 Апр 2011 12:17:43 » Omaia написа: Знам за какво говориш, Рейни! Ех, тези протегнати в синьото върхове... Страхотна си! Абе точно на този маршрут често си спомнях за теб и твоите предупреждения, ама корава глава! Благодаря ти! Слънце си ти... joy_angels написа: Аз само ще кажа - благодаря! И да знаеш, че ще се връщам тук пак, и пак... Значи е имало смисъл да го публикувам тук... Аз благодаря! zebaitel написа: Признавам, че не си падам по инжекциите, Рейни, но твоята инжекция риск е страхотна! Завидях ти/ с всякакви видове завист/ и много ти се радвах на чудесните снимки и коментари! Благодаря за удоволствието! Зеб, искрено и дълбоко ме зарадва! Това ми беше и идеята... mariq-desislava написа: Накефих се, да си призная най-искрено, едновременно на цялата очарователност на самобитния ти изказ и на красотите, на които си се фръцкала. Такова удоволствие е НДУ (който не е учил математика, да му мисли! ) за моето удоволствие... Благодаря ти! Black_dog написа: Виж к'во, rainy, да си имаме уважението Първо - от Витоша по-високо нема И второ, тия пирински връхчета нещо все в подножието си ги снимала Кобилешко млеко на Кончето - айде де! Не нам! Хахахахаа... идиот! Абе Блеки, ти не знаеш ли, че „Не нам” вече го няма? Блъсна го една пияна шофьорка... Така че не нам „не нам”! Бе мога да ти дам разни снимчици от връхчета с моя милост, ама ще ревнеш, че фотошоп е играл... Хъх, няма мляко дрънки! Тези огромни животни доста по-стабилно се крепяха там, където аз на магия преминавах и си теглех майните кво правя там... Благодаря ти за усмивките! Ray написа: Рейни, благодаря за споделеното! Глътка живителен въздух, който не ми достига вече четвърта година. Мисля че разбирам напълно какво си преживяла. В Пирин израствам, преодолявам границите си. Обикновено хлъцвам и си казвам - "това не е пътека, от тук не се минава". След това, естествено, препятствията се преодоляват и като се обърна назад, отново си казвам - "не може да бъде, това не съм го минала аз". Всичко е възможно в тази красива, величествена, зареждаща планина. Един такъв преход би ми дал силата и енегрията да се справям с градското си ежедневие цяла година. Отново, благодаря за споделеното! Много-много-много си права! Затова именно Пирин избрах за този експериментален (тук) пътепис. Иначе доста насаждания на пачи яйца се намират. Приятели вече смятат, че нарочно ги правя идиотизмите, а то талант просто... Благодаря за осмислянето, Рей! anonimapokrifoff написа: Мани, мани! Ще ми се да си потътря телесата към висините, но все не се решавам, пък и от твоите снимки свят ми се зави. Някой ден може и да извърша насилие над себе си в името на природата. Поканата е отправена отдавна. Само кандисваш и съм те отнесла като куцо пиле домат! После много бързо трябва да бягам след яйцата, на които ще те насадя... _________________ Рейни
GINKO_PRIM ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234	Въведено на: 08 Апр 2011 12:35:10 » Лудите да са живи!!! :)) Завидях! За всичко, което... И тука просто те прегръшам... щото не ми се говори. Пък... ти си знаеш
Ufff ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108	Въведено на: 08 Апр 2011 14:16:29 » Аха, сега ми се изЯсни, защо в онези дни инфото беше "в момента няма връзка с този номер". Брех, мазохистка с мазохистката му! Затварям очи и си представям заглавието на новата ти пиеса: "Инжекции за мазохисти - ex vitro, in vivo (vox Dei)")))) И аз завидях. Идеше ми да вляза в пътеписа и да не изляза оттам, още щом прочетох днешните водещи заглавия на регионалната ни преса - "Напаст от кърлежи грози Варна" и "Кърлежи се въдят на воля във Варна". Такааа, я да надзърнем вътре. А, ето: "Атакуват дом за старци с анонимни доноси", "Осигуровки намаляват заплатите на акушерки", "Да върнем на лъва опашката", следват малки обяви. Я да видя в другия, аха: "Бракониери пердашат стражари за наръч дърва", "Бедните хванали гората", "Виничани искат нормално читалище и градска тоалетна", "Пациенти се залежават в психиатрията", "Васил Данев въвежда нов календар за ромите". Не, не, я да видим из страната: "Товарен влак уби жена", "Откриха огнище на шап в община Средец",... Тц, ами какво ли става по света? Ами ето какво" "Мъж уби 12 души в училише в Рио", "НАТО уби либийски бунтовници", "Закопчаха двама нашенци Лион, източвали банкомати". Стигаааа! Идвам с теб! Оп, момент! Какво виждат моите очи! На последна!! страница на "Черно море". Тия трябва да са твои хора. Ти си ги подучила, признай си! Заглавие" "Журналисти от медийна група "Черно море" станаха озеленители. Подзаглавие: В чест на Седмицата на гората колегите засадиха фиданки заедно с възпитаници от Детския комплекс в село Кичево (удебеленото е от мен). Аха, дългата ръка на твоята "мафия" е стигнала чак до курорта Св.св. Константин и Елена, където хората ти за "мокри" зелени поръчки са садили дървета. Ще видим тази работа. Дистанционно ще я видим! Апропо, пристигна ли вече при теб едно добро същество да изследвате нивото на Витоша в сантиметри или още се бави? Не ме дръжте в информационно затъмнение де!
doktora ХуЛитер Записан(а): Jul 08, 2008 Мнения: 2173 Място: в Библиотеката	Въведено на: 08 Апр 2011 14:22:12 » Е, и за мен беше удоволствие....------------@ http://www.youtube.com/watch?v=hwfRCxpTao8 _________________ ...аз идвам, а ти?
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер Записан(а): Oct 03, 2010 Мнения: 493 Място: Varna, Bulgaria	Въведено на: 08 Апр 2011 18:44:12 » *Ирин-Пирин* + rainy = Super-Kefff Ех че са хубави!!!... текстовете-разсъждения, бе Г-жо... , Изгледите (поне част от тях...) си ги знам... И пак ме засърбя (мерак) - да ги видя! Ако ще и *да пукна* на някой стръмен и каменист връх... или склон ... или хребет... ...или така да се нагълтам с чистия въздух, че да се строполя... замаян!... Как ти завижда-а-ам... от все сърце!!! Демяница и Василашките езера... 10 дни!!! Палатката беше *опъната* на бъбрека на Голямото василашко езеро... Дневни жеги (по бански) и нощни зверски студове (всичко - навлечено върху теб... Е-е-е-ех Пирин, Пирин... дано те опазят още малко... поне като парк... Благодаря ти Галя, за красивата (макар и кратка) разходка. Точно навреме беше... Да си помечтае човек за лятото. )))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) _________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
secret_rose ХуЛитер Записан(а): Jul 14, 2010 Мнения: 828 Място: Цюрих, Швейцария	Въведено на: 08 Апр 2011 19:16:20 » Разкошни снимки... Мерси..
pc_indi ХуЛитер Записан(а): Dec 06, 2005 Мнения: 1081 Място: София	Въведено на: 08 Апр 2011 20:57:14 » Ех, Дъждея...Напълни ми душичката! Знаеш колко ти се радвам на спонтанните бягства към себе си и прегръдките с Планина! И да знаеш, че все някой път ще се окаже, че аз съм слушкала, а ти не и ще трябва да ме помъкнеш със себе си на някой такъв поход,мда..
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Есета, Пътеписи

» отиди на стр. 1, 2  напред

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума