Истинската любов-тъга,болка и кратко щастие ли е?

libra написа:

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Т.е., не всички възрасти са еднакво покорни на любовта. Според академик Капица мисля че беше, човек до 25 години силно е обсебен от мислите за секс, да го наречем за любов; от 25 до 50 години от тази зависимост все още не се е освободил напълно. И едва след 50 /до 75/ години от човека може да се очаква безпристрастно да се отдаде на истинско дело.

angar написа:

liastovicata написа:

ЛЮБОВТА е всичко : тя е раждането, тя е смърта; тя е щастието, тя е ненависта; тя е виното, тя е хляба; тя е слънцето, въздуха и водата; тя е Бог, тя е мама; тя Е Razz

надеждата , тя е мечтата; тя е миналото , но тя е и бъдещето; тя е навсякъде и във всичко; тя е нещото заради, което си струва да се живее!
Вярвам, че векиго спохожда.
Тежко на този , който гръб и обърне!
Бъдете обичани, но най вече раздавайте без милост ЛЮБОВ!!! Razz

Наистина ли мислиш, че всичко е любов?

Не всичко е любов, приятелко! И пустословие е този призив - раздавайте без милост любов, защото любовта не ни е подвластна, та да я раздаваме по свое желание.

Но любовта, за щастие, не е задължителна за живота. Тя е задължителна за щастието, но не и за живота. Тя е като женския оргазъм, като играчката в пакетчето с чипс или премията в пакета с прах за пране - може и да го има, може и да го няма; ако го има добре, но ако го няма - продуктът пак си има своята потребителска стойност. Колко деца се раждат без любов и дори са отглеждани без любов, но оцеляват и благодарение на това животът продължава.

Защо казах "за щастие не е задължителна"? Защото има толкова много хора, които каквото и да правят, не могат да я намерят.

Накрая идва време, когато и сърцето се примирява да живее без любов, както утробата се примирява с това - да е безполезна. Но за щастие - без от това да умират!

Това не са мои мисли, но ги повтарям, защото ми изглеждат убедителни.
_________________

Нещо натиснах не където трябваше. Very Happy

Извинете.
Като казвам, че всичко е любов Ангарче, имам предвид, че за мен всичко се прави със обич в този живот.
Да се събуждам сутрин, го правя с обич, да гледам слънцето пак така, да виждам приятелите си, да работя, да пиша, да чета, ....
Децата са обич, дори родителите им да не се грежат добре за тях...
Света е сътворен от Неговата обич...
Прогреса върви напред пак заради нечия обич към отривателството, към работата...
Лошите хора ако щеш пак правят злини от обич към тях самите...
Природата е обич, тя звънти във всяка молекула, във всеки атом...
Живота е обич...
И понеже вярвам, че всеки е добър, но не всеки го знае имам предвид това, че когато се раждаме се раждаме чисти и добри. За някои от нас живота може да е бил по-суров, но от нас зависи дали ще оставим доброто на повърхността. А ако обстоятелствата са били такива, че лошите ни качества са взели превес, то никога мисля не е късно да се променим. Или някой, който ни обича да ни провокира да го направим, като ни дари отново ОБИЧ. Хората са така устроени според мен, че всеки би приел любовта в сърцето си, защото ние самите сме Любов. Защото всеки човек има нужда да бъде обичан.
Аз вярвам пък в това Ангарче. И ще си го доказвам всеки ден.
Поздрав Smile

liastovicata написа:

имам предвид това, че когато се раждаме се раждаме чисти и добри. Поздрав Smile

Поздрав, Лястовичке! Ти наистина си много добра и милостива!

Но аз ще изкажа еретичната мисъл, че не се раждаме чисти и добри. Живите същества не се раждат чисти и добри, те само могат и трябва впоследствие да станат такива! Добротата противоречи на естеството, на същността на живота. Природата не познава милост!

Добро ли се ражда кукувичето, което без никой да го е учил, още съвсем сляпо и безпомощно, изхвърля пиленцата на приемните си родители? Добро ли се ражда орлето, а също и пеликанчето, което още едва се движи, но веднага започва да кълве и убива или събаря от гнездото по-малкото си братче? Да не говоря за лъвовете и маймуните, които убиват безпомощните чужди малки, и пр.и пр. безбройни примери на животинска жестокост. Добротата и милостта в живия свят са рядко изключение; в него преуспяват бруталните и жестоките.

И това, което не мога да простя на Бога е, че е създал света именно такъв! Че за да живеят, живите същества трябва да се изяждат едни други!

Няма Я вече...просто остана навика ,сивотата в ежедневието,смачкана от проблемите и ми е много мъчно,защото не мога да направя нищо за да върна тръпката и красотата в чуствата.Защо се получи -не зная,търся вината в себе си...и нищо не мога променя..отчаяна съм до побъркване!и започвам да се съмнявам-дали това е била Голямата Истинска Единствена Любов?възможно ли е ...аз не искам тази любов сега...искам онази с магията и вълшебството ,с трепета и...камбанките...остана само до болка познатото старо ... Crying or Very sad

Няма Я вече...просто остана навика ,сивотата в ежедневието,смачкана от проблемите и ми е много мъчно,защото не мога да направя нищо за да върна тръпката и красотата в чуствата.Защо се получи -не зная,търся вината в себе си...и нищо не мога променя..отчаяна съм до побъркване!и започвам да се съмнявам-дали това е била Голямата Истинска Единствена Любов?възможно ли е ...аз не искам тази любов сега...искам онази с магията и вълшебството ,с трепета и...камбанките...остана само до болка познатото старо ... Crying or Very sad

Тя вече не е същата,почти нищо не остана от нея.Питам се дали наистина е била Тя-истинската,единствената?или си въобразявам?пиша си, аз от време навреме и ставам все по тъжна...защото чуствам ,че я губя....а не искам...да се боря?...нещата не зависят само от мен...

Истинската любов - разбира се, че я има... Вечната любов? не съм сигурна, но вярвам, че истинската любов - това е любовта до гроб.
Истинската любов - това е щастието!
Жалко за тези, които не са я изпитали...
По какво да я познаем? Ако без капчица съмнение в теб узрява мисълта, че човека, когото обичаш, е съвършеният (за теб), че си готов да направиш всичко за него, че най-важното за теб на този свят е сутрин да се събуждаш до любимия... това е тя - истинската любов!!!!

отново тук ...и все по тъжна...защото Любовта бавно си отива..това ме убива...и не мога да направя нищо,защото Живота я съсипва,рамките в които ме поставя,не мога да живея така...а нямам сили да направя важната крачка,колко време от първите трепети..а сега...болката...мъката...тъгата...са по жестоки...и как ще живея така?..

ХуЛитер Записан(а): Apr 20, 2006 Мнения: 194

За мен истинската любов е и тъга и щастие...
няма ли ги и двете... няма чувство... няма любов!
Ако не си страдал от силното чувство, значи го е нямало!

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2004 Мнения: 53

mili4ka написа:

Няма Я вече...просто остана навика ,сивотата в ежедневието,смачкана от проблемите и ми е много мъчно,защото не мога да направя нищо за да върна тръпката и красотата в чуствата.Защо се получи -не зная,търся вината в себе си...и нищо не мога променя..отчаяна съм до побъркване!и започвам да се съмнявам-дали това е била Голямата Истинска Единствена Любов?възможно ли е ...аз не искам тази любов сега...искам онази с магията и вълшебството ,с трепета и...камбанките...остана само до болка познатото старо ... Crying or Very sad

Здрасти!
Прочетох внимателно всичките 4 страници коментари, но отговарям само и единствено на теб. Защото мисля че имам отговора. И не ми пука, че хулитерската общественост може да ме сметне за самоуверена или луда - просто в момента съм на няколко ракии и изобщо не ме интересува мнението на другите...
Това не значи, обаче, че не зная какво пиша... Smile

Казваш "Няма я"... Питаш се дали е била "Истинската и голямата".. Споменаваш за сивота, навик... Нищо ново под слънцето... Но ако в моменти, когато понякога (може и случайно) разбереш, че човекът, който е бил обект на това, което не знаеш "дали е то", ако този човек е зле - здравословно или има някакви проблеми, каквито и да е, изобщо да не са свързани с чувства с теб и т. н............... Та! Ако в такъв момент усетиш болка на едно много специално място - по хоризонтала точно между гърдите, а по вертикала малко над стомаха... ако усетиш една мъчителна болка там... Уверявам те, може и да е минало, но е било Любов... Голямата... Истинската... Единствената...
И няма абсолютно никакво значение, че е отминала... Важното е, че си от благословените, имали щастието да я изживеят...

Бъди щастлива и разкажи го някога всичко това (и тези наши мнения във форума) на внуците си...

Всички търсим любовта и си задаваме
въпроси,отговорът на които не знаем.
Но няколко думи могат ли да ни дадат
отговора?
.............................................................
Сърцето е страст - мигове кратки във рая,
опиянение сладко,вулкан на страстта
и горестни рани кървящи до края,
и спомени в тишината на старостта.
..........................................................

Вулканът утихва и само разумът и уважението
остават до края на живота.Ако ги няма,то
.....войни и раздяла,и дечица с поломени
сърчица и изкривени разбирания за света
на любовта!