Шлагери

Мислех си, няма да е лошо, да отворим форум за стихове от любими български автори, по които са създадени песни. Smile

Музиката, за мен, е голям емоционален катализатор и прави един силен текст да зазвучи страховито, да внушава, да се врязва , да въздейства и да отключва душата, даже да я лекува.
Всеки, който желае, може да пусне текст от любим свой автор по който е създадена песен.
Ще си позволя да започна с два текста, изпяти от Мишо Белчев.
Тези песни ме трогват до сълзи.

1
Не остарявай , любов ,
във телата ни топли и слети .
Ах , неуверена нежност
още в очите ни свети .
И подозрително блясват шпаги
от минали страсти -
звън на решителна битка
за невъзможното щастие .

Не остарявай , любов ,
толкова страшна и дълга .
Опроверганото време
ляга унило на хълбок .
Нека все тъй да гризеш
на надеждата острия залък .
Късно е вече да спреш ,
рано е да се прощаваш .

Не остарявай , любов ,
чуваш ли , много те моля .
Кой те гримира така
в тази изтъркана роля ?
Кой в този смешен костюм
глупаво те е облякъл ?
Всичко е само игра ,
всичко е само спектакъл .

Не остарявай , любов ,
ето завесата пада .
Кратък поклон и тръгни -
гола , нахална и млада .
С нокти и зъби до край -
своята чест отстоявай .
Не остарявай , любов ,
моля те , не остарявай .

2
----------------------------------------
Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край мойте очи,
младостта си отива - туй по всичко личи.
Всеки осем цигари съкращават със час
отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.

Младостта си отива, ала не от това,
и каква съпротива да окажем, каква?
Младостта си отива, Боже мой, не върви
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях
как искри сред водата златен лунния прах.
Младостта си отива, преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей
младостта си отива на един автостоп, хей, хей
Младостта си отива - ето хлопва врата,
пред разумния довод за всички неща,
за всички неща, за всички неща.

Младостта си отива, ах как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не и пука от нищо пред смълчания свят.

Младостта си отива, пие чаша коняк
незаконно щастлива край бургаския бряг,
изпотена от ласки, цяла в пясък и сол
младостта си отива с песничка в си-бемол.

Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем
Младостта си отива не съвсем, не съвсем.

Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем
Младостта си отива не съвсем, не съвсем...

Ще се радвам на още хубави, изпяти стихове Smile

.

Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг

внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.

Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!

Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.

Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.

Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.

Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.

Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след можа живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.

Обратно към [поезията на П. Дубарова] [

К У К Л А

Бледа кукла си ти,
която ме гледа с черни очи.
Искам твойто сърце
там зад витрината да разбере.

Колко струват кажи,
твойте изкуствени нежни гърди.
Колко път ни дели,
аз съм човек, а кукла си ти.

Питам, има ли власт,
която да дава живот и на вас.
Ти си оставаш за мен
просто един красив манекен.

Ти ме разбираш с очи.
Твойто мълчание в мен се роди.
Черно беззвездно небе,
аз чувствам живота в твойто дете.

А Н Г Е Л И
През синтетичната любов дойде
едно момиче със рекламен крак.
Видях в отворените и до болка колене
живота, в който аз не бях.

Как си ти, обхванат от стени?
Във теб боли,
ти нямаш, нямаш, нямаш път.

Във операта диригент съм аз
и дирижирам симфоничен страх,
а от цигулките във ляво капе кръв,
разделям се завинаги със тях.

Ангели летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал.

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2004 Мнения: 68

Искам да разкажа историята на една песен, известна на всички. Текстът е написан от Иван Ванев. Тогава, в далечната 1966г, той си взел отпуск от кораборемонтния, купил си тетрадка и молив и в морската градина, на пейката под паметника на Пушкин прекарал двадесет дни и нощи. Напълнил тетрадката със стихове, които никога не издал. И никога повече не написал ред.
Едно от стихотворенията му е направено на песен от композитора Иван Коларов. Няколко други също са песни, но тази ще се пее и от децата ни.

Бургаски вечери - рибарски мрежи,
сръчно изплетени от тънка мъгла
о, разкажете ми, откъде взехте
толкова синя, добра тишина?

Не сте ли слизали ничком под гребена
на уморените вечер вълни,
гдето почиват синьо-зелените
бури, родени от зли ветрове?

Там е зеленият свят на мълчанието.
Чайки и гларуси там не летят.
Лежи закотвен черният вятър -
мъртвият кораб на стария свят.

Бургаски вечери - рибарски мрежи,
сръчно изплетени от тънка мъгла,
вий не забравяйте, кой ви остави
своята синя, добра тишина.

С тая тема, Марта, ми улучи едно от слабите места Smile

Засега скромно ще участвам с едно стихотворение на Георги Константинов, което първо научих като песен преди мнооого години, а след това и той ми стана любим автор.

Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

ХуЛитер Записан(а): May 22, 2004 Мнения: 25

Светът е хубав, светът е чудесен
Недялко Йорданов

Ако понякога ти дотежи,
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи,
тихо и посто наум си кажи:

Припев:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен /2/

Нищо, че някой, примерно днес,
няма да вдигне за тебе шест,
пей и с песен го ти накажи,
тихо и просто наум си кажи:

Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен /2/

Своята радост на друг разкажи,
своите рани сам превържи,
твоята песен с друг те сближи,
тихо и просто наум си кажи:

Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен /2/

Нощна песен

Георги Джагаров, "Тоника"

Кой ще каже какво е любов? Кой ще каже какво е?
Дали шум на море или дъх на планинско усое?
Или среща случайна край някоя градска пиаца,
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца?

Припев:
Ти не питай, мълчи, както аз ще мълча в полуздрача.
Ще те милвам на сън и в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана, отритнат, забравен, бездомен,
но за мене ти няма, не ще се превърнеш във спомен.

Ти ще бъдеш все същата, с тези очи, с тези длани,
с тези тъмни коси от жарава и сняг изтъкани.
Само аз ще изчезвам в нощта, в тишината, в безкрая,
без да зная защо и какво е любов без да зная.

Зимна ваканция

Тя се стопи като сняг във косите ми,
като отрязана плитка умря.
Как да я върна? Задъхват се дните ми,
търсят я, гонят я мойте утра.

Във пещерата на своето щастие
образ и тайна заравям със сняг.
После учебници грабват очите ми.
Бързат контролни, връхлитат ме пак.

Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза.
Пазя те в своя хербарий на зимата
като замръзнала малка сълза!

Лунапарк

Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят...

По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.

И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапаркa.

_________________

От детството си ги спомням тези песни. С поклон пред Петя.

Много ви благодаря, ели, коте, 4и4о, сара и лъчиста за текстовете, любими са ми песните, които припомнихте Very Happy

.

Ето още един текст от Петя, мисля че песента я изпълняваше Петя Буюклиева:

Пролет

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните-
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе
и чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове- дюни,
със наш седемнайсет годишен размах
възсядаме, будим. Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече!

и един текст на Блага Димитрова

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти-
да се здрависвт едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни-
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни-
дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най- близки...Затуй отсега нататък
ще сме най- чужди в света.

Изпълняват я Искра Радева и Михаил Белчев .

ХуЛитер Записан(а): May 22, 2004 Мнения: 25

И пак "Тоника".
Този стих го харесвам много, заради чувството за кръговратност на нещата... от пролетта до зимата.... а после следващата пролет... И сънят никога не свършва, обичта също... Тогава какво значение имат сезоните, годините... когато истинските неща са вечни?
Припомнете си го! Дано ви зарази!

Сезони

Стефан Диомов

Пролет е,
някой стих ми подари -
вятър среднощен.
Ти ли, ти ли бе това, ти ли, ти ли бе това?
Сънувам те още.

Лято е,
някой смее се до мен -
две сенки боси.
Ти ли, ти ли бе това, ти ли, ти ли бе това?
Сънувам те още.

Есен е,
някой тича под дъжда -
сам без въпроси.
Ти ли,ти ли бе това, ти ли, ти ли бе това?
Сънувам те още.

Зима е,
тихи стъпки по снега -
в две посоки.
Аз и ти ли сме това, аз и ти ли сме това?
Обичам те още.

Ето още една класика. Текстът е на Иля Велчев, а изпълнението... кой не ги знае Smile

Блус за двама

Танцувам блус,
любовен блус,
за двама блус - тъга и прошка.
Ти си вечната жена,
въздух и вода - моя душа.
Ангелско лице!
Ангелска усмивка!
Като в стар измислен филм, сега,
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам - макар и с теб!
Танцувам блус,
прощален блус,
за двама блус - любов и всичко.
Ти си моята лъжа,
мъгла и дъжд, моят въпрос.
Огън ще остане
и ще ни гори.
Като за последен път те моля,
ти, склони глава на мойто рамо.
Не казвай нищо.
Танцувам сам, макар и с теб!

- Сара.

- коте.
Има още едим много хубав текст на Иля Велчев, изпълняван от Емил Димитров:"Ако си дал...", съжалявам, нямам стихосбирка негова тук, сигурно може да се намери в нет-а.

Една, песен, изпълнява я мисля Богдана Карадочева, текста е на Миряна Башева.

Тежък характер

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош.
Все те нося
по мене,
нищо, че ми тежиш.
От глава до колене,
нищо че ме болиш.

Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар-
цял живот
студ и огън,
клетва и благослов-
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

Йорданка Христова май я пееше, но може и да се бъркам.

Не мога да се въздържа да не пусна това, което слушам в момента Smile

Ако не съм съвсем забравила текстът е на Михаил Белчев, а изпълнението със сигурност е на Ваня Костова

Искам да ти кажа

Спъват ме листата, по които вървя,
голи клони зъзнат над мене и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат?

Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа.
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа.

Мойта съдба ми дава сили да те забравя,
без да ми тежи,
и в самотата имам песни на самодива,
те осъмват в мен.

Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ще ме прегръща отсега и къде?
Никога това няма да узнаеш!

ОЧАКВАНЕ

В един прозорец възкръсваш нощем ти,
преварил изгрев с клечка от кибрит,
Отляво ли, отдясно ли
някой ще се появи?

Улици се впиват в твоята врата.
Изтръпват от чакане ъглите сега.
Отляво или отдясно
някой ще се появи

А срещу теб тръгват влакове, свирки...
Запалвай всички лампи и излез.
Може би твоят дом ще е последна спирка
за нечия болка или вест.

Тихо стъпвай, градът отдавна спи.
Последен шум и трясък на врати.
Отляво ли, отдясно ли...
Никой не се появи.
__________________________
Текстът е на Михаил Белчев. Изпълнява я Вили Кавалджиев.
Помните ли я? Мисля, че излезе 81 - 82 година?!

Равноденствие

Отиде си.
И беше време.
И с мен е тъй.
И ми е мъчно.
И права си.
И е съвременно.
Очаквах го.
И мие мъчно.
И е любов.
И все я няма.
И има друг.
И ми е мъчно.
И има друга.
И сме двамата.
Отивам си.
И пак е същото.

Текстът е на Александър Белчев от град Добрич.
Изпълняват я Михаил и Кристина Белчеви. (Съвпадението на фамилиите е случайно.) Музиката е на Асен Масларски.

Преди години се занимавах малко с музика. Имаме страхотни музиканти и поети - навсякъде ги ценят. А по радиото слушам само негърски музики.

thebigplucky написа:

Изпълняват я Михаил и Кристина Белчеви. (Съвпадението на фамилиите е случайно.)

Припомни ми песни, които бях позабравила. Благодаря много Smile

А съвпадението във фамилиите не е случайно - те са съпруг и съпруга.

Имах предвид с фамилията на Александър Белчев Smile

А сега още една забравена:

Отмина оня век,отмина
като сянка на кораб
като приказна фея,
но живее в мен душата на Мина
не умира душата на Лора.

Мина,.. Мина... - обич несподелена
Лора,.. Лора... - жажда неутолена.
Мина,.. Мина... - шепот в нощи теменужни
Лора,.. Лора... - криле от огън са ми нужни.

Търси ви душата на поета.
Страда за невинноста.
Страда за невинноста.
А влече ги вечната несрета
да изгаря в древността.

Припев :
Мина,.. Мина... - аз без теб не мога
Лора,.. Лора... - дъщеря на дявола и бога.

Не да живея. Искам да горя
в твоята прегръдка да умра.
С плен на спомена
един красив за Мина
върху кладата на Лора да загина...

ВЕЧЕН КРЪСТОПЪТ - "СИГНАЛ !!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите