Каймакчалан помни, а ние...

ХуЛитер Записан(а): Jan 02, 2004 Мнения: 647

Ярък, много жив пътепис, чиито спирки са срещи с истината: историческа, географска, художествена. Сякаш не четох, а влязох в неговия свят.

Щях да съм една от първите коментирали.
Но, не знам защо, се въздържах при поместването.
Четох /неведнъж/ с възхита и малко срам.
Дали някой някога ще напише истинската история на България?...
Включих се да ти благодаря за опознавателното четиво и прекрасните снимки.
Използвам случая да благодаря и на Плъки, който е приложил линк със снимки от събитията и личностите.
Е, радвам се, че в този сайт могат да научат все още полезни неща, както и да се прочете стойностна поезия, а не само да попадаме на комплексарски престрелки на всеки ъгъл.
Здравей, Дъждовита!
Хубаво лято ти желая!

Meiia написа:

Ярък, много жив пътепис, чиито спирки са срещи с истината: историческа, географска, художествена. Сякаш не четох, а влязох в неговия свят.

Успяла съм в това, което исках, следователно...
Сърдечно благодаря, Михаела!

dimension написа:

Щях да съм една от първите коментирали.
Но, не знам защо, се въздържах при поместването.
Четох /неведнъж/ с възхита и малко срам.
Дали някой някога ще напише истинската история на България?...
Включих се да ти благодаря за опознавателното четиво и прекрасните снимки.
Използвам случая да благодаря и на Плъки, който е приложил линк със снимки от събитията и личностите.
Е, радвам се, че в този сайт могат да научат все още полезни неща, както и да се прочете стойностна поезия, а не само да попадаме на комплексарски престрелки на всеки ъгъл.
Здравей, Дъждовита!
Хубаво лято ти желая!

Разбирам те! И аз се срамувам вътрешно, когато установя сакрални неща, които не знам, а те са много. Поне не се срамувам да питам и да признавам невежеството си...
И затова съм искрено, искрено благодарна на хората, които с удоволствие споделят емоциите си, вплетени в знания, които нямам. И с удоволствие се потопявам в тях. И ми се искаше да направя нещо нестандартно и красиво за хора, които имат същите потребности...
А на теб искрена, искрена благодарност за оценката!

Здравей и дал Бог добро, Петя!
Лятото стартира като, тече като и се очертава и до края като изключително бурно, и непредсказуемо, и хаотично, и екстремно, и натоварено, и ново, и объркано, и променящо, и различно, и пълно с изненади...
Дълбоко вярвам, че е за хубаво!
Да ти се връща тъпкано пожеланото!
Smile

ХуЛитер Записан(а): Aug 16, 2006 Мнения: 156

Разговор с Галя Радева за пътуването - 13.07. 2008 г. - "Колелото на живота": програма "Радио Благоевград" на БНР.

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

Вълнението го прави още по-дълбоко човечно, дори насеченият ти на моменти дъх , между вдишването и издишването ме караше да настръхна и ми даваше време прочетеното, чутото да навлезе в най-тъмните бездни на мозъка , оттам да проникне в кръвта , а тя да го разнесе по тялото, което се превръща в щит с/у всяко острие против България.
Rainy...

Вълнението ти личи в думите. Впечатляващ разказ, Гале. И заковаващ финал. Памет.

esperanca написа:

щит с/у всяко острие против България.

Ако поне мъничък щит срещу безчовечието се е получил, пак стига!
Есперанса...

Marta написа:

Вълнението ти личи в думите. Впечатляващ разказ, Гале. И заковаващ финал. Памет.

Не е моя заслугата, Мартичка.
Да, памет. И още нещо...

res написа:

Разговор с Галя Радева за пътуването - 13.07. 2008 г. - "Колелото на живота": програма "Радио Благоевград" на БНР.

Вальо, ти не знаеш, но аз имам лична непоносимост и алергия към медиите, да не кажа някоя още по-остра дума, както и бягам като дявол от тамян от тях, така че ми струваше немалко да се преодолея. Ако не беше толкова сериозна темата, щях яко да се самоиронизирам и изюркам и относно вътрешното си шашкане, но сега ще се въздържа.

Благодаря ти за вниманието и отношението! Приеми поздравленията и на още много хора, които не познаваш. Мисля, че си заслужаваше...

ХуЛитер Записан(а): Dec 29, 2004 Мнения: 26

Разби ме, просто

Накара ме да си спомня какво чувствах, като отидох на вр. Шипка и видях костницата в подножието и после самото Орлово Гнездо.... още ме боли

Мисълта, че тези хора са си дали живота, за да живея аз. Дар, който с нищо не съм заслужил!

Anton_Fotev написа:

...за да живея аз. Дар, който с нищо не съм заслужил!

А твоите думи би следвало да замислят твърде, твърде много хора...

Гост

Благодаря за написаното! Не е пътепис, не е разказ, а лична памет и болка. И срам, че забравихме като народ.

1204 написа:

Благодаря за написаното! Не е пътепис, не е разказ, а лична памет и болка. И срам, че забравихме като народ.

...а народът се състои от индивидуални личности. Това, което винаги ме е водило, е вниманието към тази отделна личност. Къде с усмивка без повод или с повод; къде с личен жест – без повод или с повод; къде с много повече, най-вече без повод, защото поводи не са нужни тогава... Така разбирам живота и отношенията.
И те вече носят някаква следа... Ако носят.
Благодаря за вниманието, НещоЗначещиЦифрички! Smile

Още нещо. Чух, че го рецитира в интервюто. Мястото му е и тук.

1918

Офицер с раздробено лице от шрапнел,
обитавам полетата чужди.
А навън, след дъжда, с меко слънце Април
изкривени дървета събужда.

Топлодланна, до мен се докосна смъртта.
Смърт без чест, некрасива, ужасна!
Ослепен, в кървав напън провлачих черва
и животът ми с писък угасна.

От студената каша на смело лице
сили черпеха птици лениви.
Нежни зъби подръпваха свити ръце,
още пазещи сабя ръждива.

Унизени стратези приеха мира.
Сред героите мъртви прославен,
в гроб без име, под други подути тела,
подреден бях по гръб и забравен.

Тази грубо разкъсана в робство страна,
разделена от скъпа Родина,
приласка ме сред своята тъжна земя -
мъртъв, аз не живея в чужбина!

Дълго търси баща ми по пътя следи.
В крехко чудо надежди таеше.
С мъка стискаше жълти, изтрити зъби
и зловещи молитви мълвеше.

Замълчах. Той подмина. Аз нямах лице
и очи за скръбта му. Виновен,
смътно чувах как свити в юмруци ръце
глухо удрят по други гробове...

У дома си аз също оставих дете,
в скромен свят и с желания скромни -
в старостта си писмата ми кратки чете
и лицето ми даже не помни.

Че един лош баща и добър патриот,
който жалеше повече чужди,
го обрече на тъжен сирашки живот,
с малки радости, с азбучни нужди.

И с утехата горда, че този баща,
сред любови, надежди, обрати,
даде всичко за своята малка страна!
Даде всичко за своите братя!...

А навън, след дъжда, с меко слънце Април
изкривени дървета събужда.
Офицер, без лице след взрива на шрапнел,
обитавам полетата чужди.

Ивайло Радев

(16-19 септември - годишнина от Дойранската епопея)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите