Аз не познавам друг човек направен
така набързо - с толкова конци окърпен.
Дете на ангели, откърмено от дявол,
аз не познавам друг човек така объркан.
Тъй както котката, подушила гнездото,
безшумно по корем нагоре се изнизва,
аз изкачих дървото на живота -
видях, че няма нищо на върха, и слизам.
И ето ме сега - дивак учуден
от славата на своите дрънкулки,
не знам какви обувки трябва да обуя
и на коя врата в мъглата да почукам.
Дълбоко някъде в костта ми се укрива
желанието да опитам на богатия блюдата.
Но се срамувам от човека, който стрива
опечената чушка и се готви да обядва.
Обелих аз от себе си жената
като кора - с отсъствието да ми свети.
Да бъда квачката грижовна за децата
на моя брат - за тия две петлета.
Единственото днес, което ми остава,
е да събличам болната душа от думи,
тъй както срамежливо панталона разкопчава
младежа, който е дъшъл на плаж с костюма.
Но стиховете са отпадъците на живота -
какво ли ще ви кажат със беззъбите си устни.
А моя милост е слугата неподстриган, който
помита пода в храма на изкуството.
Зелена е нощем сянката на нашето дърво,
когато хвърлим телата си едно срещу друго.
И както крадецът изчезва в устата на някой затвор,
така зад вратите на твoята пазва аз се изгубвам.
Далече зад хълма, на хиляди крачки в нощта,
някой ридае и тишината наоколо буди -
широкоплещеста иде към него смъртта...
Но ние нехаем - далечната смърт ни е чужда.
Лъже те, който е седнал до твоето рамо
да скърби за човека от другия край на земята,
а не иска да знае, че в близката улица двама
жестоко се бъхтят и ножа е вече в ребрата.
Опознавам сега и последния зъб на живота
и с ръцете си мога само един човек да прегърна:
да осъмвам над него - и да наглеждам тестото,
както хлебаря червен до пламтящата фурна.
И какво от това, че веднъж самотата ми каза:
"Тя е красивата брадва, която опитваш на пръста..."
Докато се стопя като малката бучица захар,
ще излизам с фенера в нощта да те търся.
Аз ще падна в калта - но в ръката със цвете.
А когато смъртта с безмоторната своя машина ме вземе,
ще те чакам на последния етаж на небето...
И оттам ще решиме накъде да поемем.
alfa_c Модератор
Записан(а): Oct 03, 2004
Мнения: 1073
Въведено на:
11 Окт 2008 16:36:52 »
Графика
В очите на прозорците една вдовица мина,
избягала от своя дом като от стих старинен.
Трептеше въздухът и раменете й трептеха
под слънцето запалено, под твърдата й дреха.
Изгубила водача си, една кошута млада
с косите и с тъгата си изпълваше площада.
И тъй красива беше нейната походка тиха,
че старците дълбоко свойте ножчета забиха...
Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,
добра се тя до ъгъла... Нататък беше сянка.
alfa_c Модератор
Записан(а): Oct 03, 2004
Мнения: 1073
Въведено на:
22 Фев 2009 22:34:29 »
Удуши ни дъжда и градушката смете
всичко живо - сви го на топка.
И видях как летеше и падна в полето
от лед издълбана главата на господ.
Докато светеше още в студеното пладне
челото му и димеше полека душата,
аз го взех на ръце - като агне,
и гласът ми потече сам в тишината:
"Кажи ми, Исусе, ти, който остави
юдейското стадо на хълма да плаче
и пусна след злия разбойник Варава
в рая да влизат деца и палачи,
защо от калта до небето разпъваш
човека и в звездния огън го пържиш,
а добрата вдовица земя си превърнал
в огромна сушилня за сълзи!..
Аз не съм ясновидец, но чувам
с ушите на моята българска кожа
тръбата на страшния съд да надуваш
и да опира в костта острието на ножа.
Кажи ми защо като фокусник криеш
в джоба прокъсан на тъмната бездна
ръката, която се готви да стрие
кръвта ни на прах и оттук да изчезнем..."
Но господ погледна с окото си влажно
към хълма, където светеше кръста...
И докато мислеше какво да ми каже,
изтече на капки мужду моите пръсти.
mariq-desislava ХуЛитер
Записан(а): Apr 11, 2008
Мнения: 556
Въведено на:
22 Фев 2009 22:51:55 » ...
Пренасяне гроба на баща ми
Далечно село - животът малък...
Цял ден да гониш без път калта.
Камък до камък, камък до камък.
И най-накрая моят баща.
После в покоя звънна лопата -
свещта изпълни въздуха с дим.
И в тишината мама заплака:
"Прости ми, боже... Боже, прости...
Прости, защото трабва да знае
как съм живяла дотук -
жена на празни дрехи и стаи,
децата малки, съседът глух.
Домът паянтов. Козата дива.
Лятото сърпа над теб върти -
до обед блъскаш голата нива,
следобед триеш чужди врати.
И да се молиш на пръста гърбав
мляко да пусне наместо кръв.
И да не знаеш зад оня ъгъл
човек ли ходи, или е вълк.
Празната маса сама да пощеш
гладна да свиваш в леглото крак.
И да се луташ с децата нощем
из тъмнината от праг на праг...
Едно сандъче - това ли струва
всичко, което ми обеща -
на твойта чаша да съм съпруга,
а ти на мойте сълзи баща.
Дошли сме днеска с нас да те вземем -
в града сами ще пукнем от жал.
Но кой ли тая вода зелена
наместо вино ти е налял.
А скъсаното ще се закърпи -
синовете са вече добре...
Имаш ли всичко - сапун и кърпа,
гребен и молив, и цигаре?
Имаш часовник - диша стрелката.
Слагам ти още две-три неща..."
И сякаш сламка грабна реката -
тръгна сандъка с моя баща.
Поех си дъх и нищо не казах -
хайде трохите да съберем.
Който е плакал над гроб опразнен,
той моя поплак ще разбере.
Свещта угасва - дими ръката.
Тръгна си мама с празна шейна.
И до небето, и по-нататък
настана болка... и тишина.
res ХуЛитер
Записан(а): Aug 16, 2006
Мнения: 156
Въведено на:
23 Фев 2009 01:11:52 »
... - ето нещо по темата:
http://www.youtube.com/watch?v=nKmYXTQshcc
(на около два километра в дълбочина, в левия горен ъгъл на кадъра, е къщата, в която живее Борис Христов...).
Ненужните уточнения ги изтрих аз.
Рекламата за нерегистрирани в сайта e само срещу заплащане. Условията са посочени TУK
Хипо
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
22 Авг 2009 22:23:30 »
Самотният човек
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Записан(а): Oct 03, 2007
Мнения: 90
Място: Пловдив
Въведено на:
24 Авг 2009 22:09:01 »
След като сте пуснали някои от моите най-любими негови стихогворения, пускам следващото си по "любимост"
Август
С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.
Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
Имах невероятния шанс да се запозная лично с Борис Христов, да получа автограф от него и отгоре на всичко - да ми свири на неговия тромпет под зведите на Античния театър в Пловдив
Глeдaм, четa, cлушaм и сe чудя кaква e причинатa зa включвaнeтo нa тoва "нeщo пo тeмaтa" в тeмaтa.
Нали "Библейски мотив" вeчe e (бил) в същaта тая тeмa. Teкстът му ce нaмирa oщe на първaтa ù стрaницa.
Moжe би някoй от двaмaта - рeцитaтoркaта (която, мeжду другoто, прoпускa да прoчетe заглaвиeтo нa стиxoтворенито, нo явнo рeшaва дa компeнcира прoпуcкa си и вмecто oбeщaния в анoнca "eдин cтиx" прoчита вcичките 24 cтиxa - мaкaр и допуcкайки грeшка при чeтенeтo нa крaткия като форма тeкcт) или кoпирaлият линка от YouTube (и пo вcяка вeрoятнocт негoв aвтор), или и двaмaта, ca ce зaгрижили, чe в caйта имa нeгрaмoтни и тe кaтo такивa нямa дa мoгат дa ce нaслaдят на eднo oт нaй-xубaвитe стиxoтворения нa Бoриc Xриcтов?
3ащo ли тoгaвa нe cа прeдвидили и включили и eдин жecтoмимичeн прeвoд - в cлучaй, чe имa и глуxoнeми...
Ceтиx ce зa oния нашeнци-"пътeшecтвeници", които, когaто сe натъкнат нa забележитeлноcт пo пътя cи, ce провиквaт към някoй oт групaта: - Cнимaй бe, каквo чaкаш!
Или измъкват от джoбa cи ръждив гвoздeй (пaрдoн, лъскaвa фoтoкaмeрa) и нaдрaскват имeтo cи - "за да ce виждa, да личи дoбрe" - отвcякъдe и от кoлкото сe мoжe пo-гoлямa публикa.
Към eднa тeмa можe да имa отпрaвeни рaзлични пoглeди. Toзи тук e oт тия, за коитo Любeн Дилoв - стaрши казвaшe, чe e "предназначен нe дa вижда, a дa бъдe видян".
Пoзнaвам Бoриc Xриcтов и знaя, че тoй e прoтив тoвa - "напрaзнo дa ce cпoмeнaвa имeтo" нa кaквoто и дa e и на кoгото и дa e.
В тoвa чиcлo и нeговoто.
seymour_sz ХуЛитер
Записан(а): Aug 22, 2008
Мнения: 1
Въведено на:
23 Окт 2009 15:30:34 » ***
Неговото име НИКОГА не може да бъде споменавано напразно. За мен той е, и си остава най-големия жив поет на България. Наистина, тежка е неговата клетва, и се моля той все пак да не я е удържал...
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
02 Яну 2010 21:26:31 »
Сватбата на мама
Слезе от хълма и тръгна нанякъде-
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете-
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови по двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня - все си е същата.
Но някой ден ще пристигне женихът
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларинетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на моя баща.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 533
ХуЛитери: 0
Всичко: 533
