На тази дата преди 125 години

На тази дата преди 125 години е роден Александър Грин. За поколението към което принадлежа, той е едно романтично откритие. Фантастичните светове, които създава, украсяват и до сега сивото ни ежедневие.
Много момичета ( моите връстнички винаги ще бъдат момичета) все още като Асол сънуват "Кораба с алени платна". Той ще ги отведе далече от грубия ни свят . Момчетата които правят "жабки" на кея, кой знае защо не се прибират и след залеза.Навярно искат да зърнат " Бягащата по вълните"...Световете на Грин са изпълнени с доброта която никоя фантастика не е постигала. Те са реални и измислени. В тях всички са красиви и силни. В тях доброто побеждава...не с наивността на приказката. Четейки ти търсиш на картата Дърбан и вярваш че някъде има едо ранчо “ Каменият стълб”…Само този който се е интересувал от живота на писателя може да оцени истински написаното Защото най-красивите си "картини" ,той рисува в годините на революцията и гражданската война. В един суров и грозен свят той създава своите Утопии. Преследван като есер ,вечно скиташ се, той до края на дните си не разбира че е Писател. За себе си говори като за скитник (като всички в Русия по това време).” Аз бях матрос, докер, актьор, преписвах роли за театъра, златотърсач, леяр в домените пещи, на торфените находища бях, рибар, дървосекач, бедняк, писар, ловец, революционер, заточеник, матрос на баржа, войник, копач..”
Така описва живота си. Но зад тези думи се крие жестокостта на лишенията, на недояждането и недоспиването…И същият този както казват руснаците “нищии” фантазира. Разказва на случайните си събеседници за измислени светове. За красивите залези край Ориноко или прашните
прерии и за пристанища, за толкова много пристанища и за едно –там където е неговият дом. Този дом който всеки избира със сърцето си.
Този дом в който всичко е открито честно чисто и красиво.И…ето въпроса над въпросите на който този “ фантазьор” дава отговор.
Започва едно ново и предизвикателно време. Време на промени. На “железните хора”. На “великите строежи”. На “Светлото бъдеще”.
Ще успеят ли е? И той ,също както друг свой съвременник – Булгаков отговаря с произведенията си. Само духовно богатия успява. Той е построил своите светове.Те са вечни.

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2004 Мнения: 53

Страхотно е!
Това си е направо есе! Съжелявам, че го виждам чак сега. А и за мой срам, никога не съм знаела, кога е роден един от любимите ми писатели...
Не зная, на колко години са твоите връснички (момичетата...), но и аз съм от поколение, израснало с образа на Асол, на Бягащата по вълните, потапяло се в Блестящият свят... Мъчно ми е, че сегашните деца са далече от тази романтика. Дори на сина си не мога да ги чета, защото ги няма на български (не знам дали изобщо са издавани на български. Преди време ми попадна един блестящ превод на "Блестящият свят" (неволна тафталогия) от Атанас Далчев, а другите разкази и повести и да са били издавани някога, сега едва ли...)

Би било добре да го публикуваш това за Александър Грин, за да го прочетат повече хора...

аз съм от онези момичета, които са израстнали с Грин и все още обичам Асол и кораба с алените платна...
Ах, понякога го сънувам този кораб.
Благодаря ти, Дайк че ни припомни. Very Happy

На 24 август 1899 г е роден и Хорхе Луис Борхес, публицист, прозаик и поет, един велик творец на 20 век Very Happy

Щe си позволя да споделя един негов и обичан от мене стих:

РОЗАТА

Хорхе Луис Борхес

Превод от испански: Рада Панчовска

На Худит Мачадо

Розата,
неувяхващата роза, дето не разбулвам,
тази, дето е ухание и тежест само,
тази, в черната градина сред дълбока нощ,
тази, от коя да е градина или привечер,
розата, която се възражда от ефирната
пепел чрез изкуството на алхимика,
розата на персите и Ариосто,
тази, дето винаги единствена е,
тази, дето винаги е розата на розите,
младият платонов цвят,
огнената и незряща роза, дето не разбулвам,
розата непостижима.

Благодаря ти дара за Борхес Smile

LadyDy написа:

Страхотно е!
Това си е направо есе! Съжелявам, че го виждам чак сега. А и за мой срам, никога не съм знаела, кога е роден един от любимите ми писатели...
Не зная, на колко години са твоите връснички (момичетата...), но и аз съм от поколение, израснало с образа на Асол, на Бягащата по вълните, потапяло се в Блестящият свят... Мъчно ми е, че сегашните деца са далече от тази романтика. Дори на сина си не мога да ги чета, защото ги няма на български (не знам дали изобщо са издавани на български. Преди време ми попадна един блестящ превод на "Блестящият свят" (неволна тафталогия) от Атанас Далчев, а другите разкази и повести и да са били издавани някога, сега едва ли...)

Би било добре да го публикуваш това за Александър Грин, за да го прочетат повече хора...

Има ги на български, издавани са, аз имам три издания. НА "Блестящия свят", доста старо и сборник с най-доброто на А. Грин, отпреди 15-години, съжалявам, че не са тук да ти кажа годината и издателството. Другия сборник, който също е "Избрано" е от библиотека "Руска и съветска класика", издаден от "Народна култура" София 1981 година и съдържа "Корабът с алените платна"- превод на Илиана Владова - Георгиева, "Бягаща по вълните" и разкази - превод на Елка Хаджиева.

Дайк, удоволствие беше за мен да прочета чудесния материал.

Има и едно издание на "Ранчото Камения стълб"

да, има, мисля, че е преди 70-та година издадена, пак от издателство НК, в поредицата - библиотека "Научна фантастика"

naskoro vyzpitavah njakakvi poljaci, 4e izu4avat gluposti v u4ili6te, a tvor4estvoto na Aleksander Gryniewski dori ne e prevezhdano na polski kato horata... To i Korzeniowski ne poznavat, no vazhnoto e, 4e "Janko Muzykant" zdravo se dyrzhi w u4ebnicite

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите