BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
06 Мар 2005 19:18:44 » Конкурс: Бизнесмен |
|
“Тук трябва да е!”, казах си аз. Стоях пред голяма четириъгълна сграда измазана в сиво, с потънали в прах прозорци, а пред нея - паркирано напряко голямо тъмнозелено BMW. Намирането на работа бе най-важната задача за мен в момента. За това бях тук – за поредното интервю. Качих се по циментовото стълбище на втория етаж и там, в дъното на малко коридорче вече чакаха няколко души. Аз се наредих до тях. В този миг вратата до нас се отвори, отвътре излязоха няколко души и мощен глас ни покани да влезем. Ние влязохме в голяма зала с потъмнял и мръсен паркет.
- Тук съм! – обади се отново гласът. Собственикът му бе огромен, над сто килограмов мъжага с криминална физиономия и стърчаща нагоре коса, оформена в хитовата по това време прическа “канадска ливада”, който седеше зад голямо бюро до стената. Мъжът заговори бавно:
- Казвам се Атанасов. Сега ще ви разясня за какво сте тук. – той погледна някакъв лист пред него и продължи - Търся млади, амбициозни и… - погледна отново към листа – кому…ни…ка…тивни хора, желаещи да правят много пари и да станат богати!
“Кой ли не иска?!” – помислих си аз.
- Така… - каза Атансов и сключи пръсти на ръцете си, украсени с масивни златни пръстени. Докато говореше, той си играеше последователно с всеки от тях. Отстрани, върху бюрото имаше обикновен телефон, а до него – два мобилни. “Този май е много комуникативен!” – помислих си пак аз.
- Значи, аз ще ви възлагам задачи, а в зависимост от това как се справяте, ще бъде и вашето възнаграждение! – продължи мъжът. Задачи... замислих се дали да не му кажа, че досега не съм държал бухалка, а и търговията с наркотици не ме интересува.
- Обаче имам няколко изисквания! – какза строго Атанасов и се обърна към младежа по бермуди до мен. – Искам от вас костюми, да сте гладко обръснати и да сте подстригани прилично!
- Сега… видяхте ли онзи, зеленият звер долу? – обърна се към всички шефът. След бърза консултация със спомените си, ние дружно установихме, че зеления “звер” е майсторски паркираното BMW пред входа, както и че прекрасно го бяхме видяли. Кимнахме учтиво.
- Така като ме гледате, можете ли да предположите, че до миналата година се кандилках всеки ден в трамваи и тролеи, като някакъв балък? “Едва ли!” – помислих си аз.
- Точно така, обикалях нагоре-надолу като последен будала, с торбичката в ръка и продавах нашите стоки. “Интересно решение – да разнасяш наркотици в торбичка!” – помислих си.
- Бачках здраво и сега какво?
Ние мълчахме и любознателно очаквахме отговора.
- Сега карам това зеленото! – извади ни от неведението той.
- Искате ли да карате и вие нещо такова? Хващате се здраво и продавате. Догодина ви гарантирам, че ще сте баровци! – заключи тържествуващо той. - Ясно?
Ясно бе, че ще обикаляме, ще предлагаме и продаваме нещо в торбичка, което бързо ще ни направи богати, а може би и известни и ако не ни вкара в затвора, ще ни помогне много скоро да караме зелени BMW-та и да ги паркираме където си щем! Какво бе нещото – не се знаеше.
- Добре, щом е ясно, ви искам тук утре сутринта в костюми и прилично подстригани. – каза Атанасов и махна с ръка към вратата. Ние стояхме. Той пак махна към вратата. Ние се надигнахме нерешително, но мъжагата ни спря с внезапен изблик на откровение: - Ама, че съм чукундур!
Ние се зачудихме да кимнем ли в съгласие или не.
- Чакайте бе! Забравих да ви покажа стоката!- и той бръкна в чекмедже на бюрото и сложи нещо отгоре. Аз се подвоумих дали да погледна или не – току виж съм станал съучастник в търговията с наркотици. Все пак погледнах. Стоката бе няколко различни молива, химикалки, гуми за триене, линийки и острилки. Ние погледнахме учудено канцеларските материали. Значи те щяха да ни направят милионери за няколко месеца!
- Това е положението, братоци… – каза мутрата, сочейки предметите. Погледът му се спря върху момичето до мен. Бръчка се появи на челото му. Явно мислеше. След секунди, неоткрил сред мозъчните си гънки това, което търсеше – женския род на думата “братó” той продължи: - … и ти, маце! Това е начина да станете богати. Айде, до утре и… да се подстрижете всичките до един! |
|
|