Кръсничката

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Понякога, когато денят започне да се сбръчква, усещам как самочувствието ми на успяващ момък се завръща. Перя се по претъпканите улици, а ръцете ми в джобовете тайно се наслаждават на подръчните ми инструменти. И галя аз с едната си ръка паричните рисунки, като предвкусвам тяхната сила сред атрактивните жени. И забелязвам как вратовръзката ми в този момент стои изправена - като новоизлюпен редник сред старите войници.
- Здрасти, Любчо! Пак си набрал кураж за подвизи – с обещаваща усмивка ме посреща кръстницата ми от заведението, в което нахълтвам.
- Здравей, пояс мой, спасителен - отговарям свойски аз, като докосвам небрежно привлекателното й дупе.
Да, върнах се неусетно към онези хлапашки години, в които юношата в мен уж си бе отишъл, но и в тази случка все още бях далече от зрелите си мъжки времена. А когато с годините мъдростта започна да пари надеждно под петите ми, вече беше късно да поправям някои от по-важните си решения, взети с мъгливото ми недорасло съзнание - както обикновено се случва… Но да продължим!
Танцуващата зала бързо ме понесе и не след дълго набелязах подходящата за мен прелитаща птичка. Тя се люшкаше страстно по наклонената плоскост, както и аз, преди да усетя своето кръщение…
- Сякаш не стъпвате по земята - изстрелвам след кратко колебание първата цъфнала в съзнанието ми мисъл.
- В този кошер единствено музиката ми харесва - отговаря хладно тя, като продължава да следва отнесения си танц.
И стоя аз пред прага на провала, а професионалистката от входа ме гледа като ловец яребица пред зачервения си нос и усмивката й се разтяга все по-осезаемо...
Малко обиден, но с решителни крачки се доближавам до празния стол пред бара и поръчвам стартовото си питие. Въпреки скромните си алкохолни възможности, продължавам да дърпам питиета, за радост на някои от околните изкусителки. И разбира се, в подходящия момент капанът щраква. Усетих как нежната ръка на моята позната от входа галеше тръпнещия ми от удоволствие гръб…
Разочарованията не се възприемат адекватно от младите хора. Неопитността ги превръща в уязвими същества, които се препъват в абсурдните си решения и попадат върху пързалката на живота. Качественият секс се нуждае от обич - силна и непоколебима! И едва тогава скулпторът на тази лудост ще може да извае нейното съвършенство...
Сутринта, след като се разделих с екстремните изживявания, за пореден път се измъкнах омърлушен от квартирата на сокоизстисквачката от заведението и с унила походка си тръгнах към къщи. Усещах само как празните ми джобове се размотаваха заплашително около отмалелите ми бедра...
Съчувствам понякога на недозрелите хора. Истина си е, че хлябът, за да втаса и се опече, му е необходимо време, подходящата среда, температура, а и майсторлък. Няма как да дръпнеш от тавата намокреното брашно и да започнеш апетитно да се храниш...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите