Въведено на:
06 Мар 2017 19:04:24 » Следобедът на един фавн
„ ...подай ми чаша, обич моя. По-горчива!
Сълзи, аз вече нямам – не тъжа.
Простих – мечтата, че от мене си отива,
но не простих Голямата Лъжа!... „
… … …
Като преям от всякакви мечти
и всички „селфи” станат ми противни,
а огледалото, дори не се пести
да ми се звери с мутри негативни,
отпадат ми прегради „за престиж” –
преставам да спестявам, да се стискам –
обличам се да тръгна за Париж...
Или – Бахамите... ако поискам.
Заключвам с връв прогнилия кашон;
„DO NOT DISTURB” закачам превантивно;
отхапвам хапка от увяхнал корнишон
и се запътвам с мисъл позитивна,
към своя най- „5-кофен” ресторант
с остатъци от бири и хот-дози...
Но там седи събрат-съквартирант
с наклонност към цинични монолози.
Отщява ми – да пия и да ям...
Отщява ми Париж, дори – Бахамите.
След оня тип – край с избора голям.
И – знам, че първо е изял саламите!
Да го изритам – мога! Но – с въпрос:
дали и чай за „five o’clock” ще е артисал?
Ако е в ресторанта – първи гост,
каквото не изял – го е вмирисал!
Оттеглям се... Безгрижно! И – с престиж...
Свободен съм... И – с избор! Ако искам –
свободен съм да тръгна за Париж;
дори – Бахамите... ако устискам.
Че там, мадами – бол! За без пари!
Проблем е – без паричен, как да стигна?
На автостоп? Ще остарея... И дори
ще мога ли, на старост – да го вдигна?
...
Затуй – прибирам се в „5-звездния” кащон,
не стигнал до салама тип „народен”.
Поглеждам си нахапания корнишон
и си крещя... на ум:
„Дерзай, народ... Свободен!”
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
10 Мар 2017 07:09:41 » За свободата
Свободата е като хляба,
всеки ден се замесва,
всеки ден се изпича,
всеки ден се изважда...
всеки ден се изяжда.
Това беше текст от някакво парче на оня фестивал в Благоевград, по времетона соца. С гордост съобщавам, че текстът на последната строфа е МОЙ и датира от мига в който чух изпълнението от фестивалната програма през седемдесетте...
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
10 Мар 2017 17:26:24 » смях през сълзи
ама не се даваме лесно! Поздрав!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Jenia ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 568
ХуЛитери: 3
Всичко: 571
Онлайн сега:
Поздрав!
Успех!
