Целувката

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

ТЯ ходеше на училище, за да не си е у дома, където, ако не я хокаха за нещо, то непременно щяха да ѝ намерят най-гадната работа. Цялото внимание на родителите ѝ беше насочено към по-малката ѝ сестра, което я беше превърнало в малка глезла.
Беше отлична ученичка, но нямаше приятелки в училище. Скучните разговори на съученичките ѝ, непрекъснатите коментари за момчета и мръсничките им клюки въобще не я интересуваха. И в момчетата не виждаше нищо интересно. Коли, мотори, дребни сбивания, дрога… Не! Това не беше за нея.
Често прескачаше до градската библиотека и вземаше книги за четене. Библиотеката беше богата на всякаква литература. ТЯ харесваше най-много научно популярни книги на тема космос. Интересуваше се как са се образували планетите и звездите, как се е породил живота на земята, защо има различни раси. За всичко това имаше много теории и хипотези и това ѝ даваше възможност да ги сравнява, пък и да изгражда свое мнение.
Не обичаше любовни романи. Намираше ги за блудкави, измислени и нереални. Изобщо не вярваше в любовта. Толкова години наблюдаваше отношенията на родителите си и не съзря в тях и капчица от това, на което съученичките ѝ казваха „любов”. ТЯ не помнеше дали някога са я прегръщали и целували, дали са ѝ казвали, че я обичат.
През междучасията излизаше в градинката пред училище, сядаше на някоя пейка и ако не си носеше книга, изваждаше киндъла от чантичката си и четеше от него. Не обръщаше внимание на подмятанията на съученичките си или на закачките на момчетата. По коридорите на училището ходеше с наведена глава, за да избягва излишни разговори и се прибираше в класната стая на мястото си. То беше нейното спасително островче и ѝ осигуряваше тишина.
Този ден ТЯ вървеше бавно към стаята, когато някой застана пред нея. Вдигна глава и видя момче от горния клас. Беше го виждала често около себе си, но не го познаваше. Никога не беше разговаряла с него и дори името му не знаеше. Когато погледите им се срещнаха, той не каза нищо. Само я хвана за раменете, привлече я към себе си и устните им се сляха. ТЯ не смееше да помръдне. Не можеше да реагира. Не можеше да мисли. Всичко изчезна от погледа ѝ. ТОЙ внимателно я пусна и тръгна в обратна посока. ТЯ отвори уста да каже нещо, но не се чу никакъв звук. Опита се да направи крачка след него, но ТОЙ вече беше далече.
На следващият ден, докато ТЯ седеше на пейката в градинката пред училището, ТОЙ седна до нея, хвана ръцете ѝ и се загледа в очите ѝ. В главата ѝ се трупаха един след друг въпроси. Искаше да го пита толкова много неща, а нищо не можеше да свърже в изречение. Успя само да каже: „Защо?” Тогава ТОЙ ѝ разказа от колко дълго време я харесва, колко пъти е търсил начин да я заговори и все не успявал. Каза ѝ, че е най-хубавото момиче в училище, най-интелигентното и най-умното. Не знаел как да ѝ каже какво чувства, затова просто я целунал. Толкова много го искал, че не издържал повече, а сега щял да го прави всеки ден.
Изведнъж светът стана цветен. ТЯ се почувства жена, желана жена и щеше да остане такава до края на живота си.
От този ден всичко около нея се промени. Съученичките ѝ я търсеха за помощ, канеха я на събиранията си, търсеха приятелството ѝ, разпитваха я за „нейните” звезди. Момчетата с нескрито уважение слушаха разказите ѝ за планетите. Не бяха допускали, че знае толкова много неща за тях. По коридорите на училището ТЯ вече ходеше с вдигната глава.
И не мислеше повече да я навежда.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите