| Автор |
Съобщение |
competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
06 Май 2016 18:25:24 » От покрива на тъгата |
  |
По-нататък е дъжд. И дъга от нарочни мълчания.
Светъл люляков дъх крие в пазвата мрачни съмнения.
И вали наизуст. И дълбае със поглед стъклото.
Пак не виждаш добро. Но поне не е вече жестоко.
... а сега се хвани за последния вик на сърцето.
Нямаш нищо наум. Като слънце изгряваш – полека.
Много стара тъга преобръща за светло в небето.
Нямаш друго сърце. Само колкото твоята шепа.
После тръгва на юг, отпочинал и ведър животът.
И прилича на цвят, който диша и мисли дълбоко.
Ще се пръсне от смях, излетял от окото на птица.
Нямаш друго наум. И с крилете му просто излиташ... |
|
|
  |
|
Markoni55
ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
|
| Въведено на:
07 Май 2016 00:15:53 » висок е покривът |
|
а стихотворението - висока летва. Успех! |
_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя... |
|
 |
|
Marta
ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
|
| Въведено на:
10 Май 2016 10:16:42 » |
|
|
 |
|
elsion
ХуЛитер
![]()
Записан(а): May 27, 2008
Мнения: 130
|
| Въведено на:
12 Май 2016 09:52:34 » |
|
|
| |
|
botyofentiev
ХуЛитер
![]()
Записан(а): Mar 21, 2014
Мнения: 3
Място: София
|
| Въведено на:
27 Май 2016 10:30:08 » Re: От покрива на тъгата |
|
... а сега се хвани за последния вик на сърцето.
Нямаш нищо наум. Като слънце изгряваш – полека.
После тръгва на юг, отпочинал и ведър животът.
И прилича на цвят, който диша и мисли дълбоко.
Ще се пръсне от смях, излетял от окото на птица.
Нямаш друго наум. И с крилете му просто излиташ...
Стихът е много добър и замислящ.
Нямаш друго на ум - но всъщност се чувства колко много въображение и колко много ти идва на ум - така, че да излетиш
успех на автора
поздравления за този стих |
|
|
| |
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 746
ХуЛитери: 3
Всичко: 749
Онлайн сега:
