Хулитери, които обичате и цените българското слово, позволявам си да ви препоръчам романа "Калуня-каля" на Георги Божинов, за да наситите сетивата си, да се върнете към стойностната българска литература и да изживеете усещанията и страстите на главния герой, с цялата палитра на характера му. С всички промени настъпили в душата и разбирането му за живота. Да усетите силата и красотата на словото на автора. Да видите описани красиви природни картини и ужасяващи сцени на насилие. Докоснете се до история, изпълнена с истинско съдържание и живот.
Това е романът, който усетих още от първите страници. Романът, който ме разтърси като никой друг досега и който не бих искала да сравнявам с други по качества. За него и автора му Георги Божинов можете да прочетете в интернет. За преоткривателя му Деян Енев също. Направете го. Аз ще ви кажа за романа.
Купих си го по препоръка на приятел. Разтворих книгата само, за да видя как започва. Не можах да спра да поемам богатия език и историята, която се вклиняваше подсъзнателно в мен. Започна с една непреодолима страст на главния герой и после не знам накъде ме помете. Исках да прочета книгата бързо, но и не исках да бързам. Не биваше да изпусна нищо от прекрасните описания, от метаморфозите на главния герой, от неговите размисли и усещания, от словото на Георги Божинов....
Четете, няма да съжалявате.
Ще ви подам съвсем мъничко за начало:
"Калуньо усещаще как жената шета леко край колибата и потраква с тенекии и ведра, как разгъва дълъг шарен месал в самата колиба. Той бе прилегнал на лакът върху папратта, която похрускваше и шумолеше под него, беше му спокойно и хубаво да лежи сред тия меки домашни звуци, да лежи и да я чака търпеливо. Вече не бързаше, беше морен и постепенно се унасяше. Сепна го мирис и топлота на прясно опечен хляб, тръпчив мирис на пот, мускато и жена. Чръноовчарката беше коленичила до него и го гледаше тихо. Беше гореща и още потна, или сочна, чуваше диханието й. Ухаеше на хляб. Самата тя беше хляб. Калуньо се надигна да свали тънкия месал на тоя хляб, тя му помогна да го свали - и благоговейно го взе в ръце. Беше точно като хляб за гладен, беше проста като хляб, топла и задъхана, дъхаща като хляб. Беше незабележима и ненужна - беше единственото нещо, от което един гладен се нуждае. И Калуньо я взе като хляб в гладните си ръце...."
Любовната линия остава като фин щрих на фона на това, което ви очаква и което ще откриете в "Калунята".
Hulia ХуЛитер
Записан(а): Oct 21, 2007
Мнения: 476
Въведено на:
06 Авг 2015 15:57:48 »
Абсолютно подкрепям казаното по-горе за книгата, прочетох я на един дъх за по-малко от 2 дни тази зима, после - няма нищо случайно, написах ето този текст по-долу, който случайно уж беше допълнително вдъхновен от едно съвсем необикновено зимно дърво...:
* * *
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=178350
* * *
Невероятен самобитен език, невероятен заряд и енергия в словото притежава този автор...
somebody ХуЛитер
Записан(а): Nov 15, 2004
Мнения: 58
Място: София
Въведено на:
06 Авг 2015 16:12:53 » .....
Радвам се, че знаеш за какво говоря. Прочела съм книгата преди повече от 2 седмици и още не мога да я преглътна. Връщам се към текстове, описания... Започнах да чета друга книга, но не знам дали съм готова за това толкова скоро след "Калунята".
И да, няма случайни неща. Намерих много асоциации с личния си живот и усетих душата на книгата и автора. Искам да се докосна и до местата, където е творил и живял. Хвана ме за гърлото и за сърцето Георги Божинов. Влезе в мен и вече е една моя голяма любов
Казано е: Писаното, ще стане....
rumpel ХуЛитер
Записан(а): Apr 26, 2011
Мнения: 73
Въведено на:
06 Авг 2015 17:38:29 »
Прочетох книгата веднага, щом след дълго забвение се заговори за нея отново. По мое мнение е прекрасна. Препоръчвам я и я давам на мои познати, но ми прави впечатление, че не всеки я възприема откъм страната на самобитния език, на който се говори в нея. Явно на някои хора им липсват сетива за западния диалект и трудно си го "превеждат".
Но наистина, изпадне ли ви възможност, не я отминавайте. Толкова от мен по въпроса.
somebody ХуЛитер
Записан(а): Nov 15, 2004
Мнения: 58
Място: София
Въведено на:
06 Авг 2015 19:56:09 »
Права си за сетивата. Не всеки ги има, а и вкусовете са различни. Аз затова препоръчвам на хора, които усещат и знам, че ще разберат. Купих книгата и за подаръци на интуитивни приятели, живеещи зад граница. Те ще почувстат и ще я поемат. Ще я предадат нататък. Благодаря ти за споделеното.
somebody ХуЛитер
Записан(а): Nov 15, 2004
Мнения: 58
Място: София
Въведено на:
06 Авг 2015 20:00:42 »
Хулия, забравих да кажа, стихът е красив. Дървото също. Благодаря за написаното.[/code]
somebody ХуЛитер
Записан(а): Nov 15, 2004
Мнения: 58
Място: София
Въведено на:
11 Авг 2015 16:24:15 »
Простете, но ще трябва да върна обратно "Калуня-каля", за да не я пропусне някой човек, за когото би била важна. А и днес откривателят й Деян Енев има рожден ден. Да е жив и здрав, да е все така интуитивен и да продължи да бъде будител!
somebody ХуЛитер
Записан(а): Nov 15, 2004
Мнения: 58
Място: София
Въведено на:
11 Авг 2015 23:28:08 »
"Или може би смяташе, че всичко това е справедливо възмездие за виновни и невинни, дял от оправянето на света? Защото той бе решил да го оправя и да не миряса, докато не миряса светът. Но той не знаеше какво мисли и какво бе решил светът... Светът сега беше притихвал под снега, който наваля още, бе се затаил и не мърдаше, за да не го смятат за жив. Светът не знаеше дали е оправен или не - той гледаше само да оцелее. "
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
12 Авг 2015 11:02:34 » О, Деян Енев, да е жив и здрав!
somebody написа:
Простете, но ще трябва да върна обратно "Калуня-каля", за да не я пропусне някой човек, за когото би била важна. А и днес откривателят й Деян Енев има рожден ден. Да е жив и здрав, да е все така интуитивен и да продължи да бъде будител!
И все така талантливо пишещ, четях го яко, не само криминалетата, един приятел и колега ми беше говорил за ниго. (Л. Ст.)
_________________ ...аз идвам, а ти?
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
12 Авг 2015 11:05:04 » Ще я потърся...
somebody написа:
Хулитери, които обичате и цените българското слово, позволявам си да ви препоръчам романа "Калуня-каля" на Георги Божинов, за да наситите сетивата си, да се върнете към стойностната българска литература и да изживеете усещанията и страстите на главния герой, с цялата палитра на характера му. С всички промени настъпили в душата и разбирането му за живота. Да усетите силата и красотата на словото на автора. Да видите описани красиви природни картини и ужасяващи сцени на насилие. Докоснете се до история, изпълнена с истинско съдържание и живот.
Това е романът, който усетих още от първите страници. Романът, който ме разтърси като никой друг досега и който не бих искала да сравнявам с други по качества. За него и автора му Георги Божинов можете да прочетете в интернет. За преоткривателя му Деян Енев също. Направете го. Аз ще ви кажа за романа.
Купих си го по препоръка на приятел. Разтворих книгата само, за да видя как започва. Не можах да спра да поемам богатия език и историята, която се вклиняваше подсъзнателно в мен. Започна с една непреодолима страст на главния герой и после не знам накъде ме помете. Исках да прочета книгата бързо, но и не исках да бързам. Не биваше да изпусна нищо от прекрасните описания, от метаморфозите на главния герой, от неговите размисли и усещания, от словото на Георги Божинов....
Четете, няма да съжалявате.
Ще ви подам съвсем мъничко за начало:
"Калуньо усещаще как жената шета леко край колибата и потраква с тенекии и ведра, как разгъва дълъг шарен месал в самата колиба. Той бе прилегнал на лакът върху папратта, която похрускваше и шумолеше под него, беше му спокойно и хубаво да лежи сред тия меки домашни звуци, да лежи и да я чака търпеливо. Вече не бързаше, беше морен и постепенно се унасяше. Сепна го мирис и топлота на прясно опечен хляб, тръпчив мирис на пот, мускато и жена. Чръноовчарката беше коленичила до него и го гледаше тихо. Беше гореща и още потна, или сочна, чуваше диханието й. Ухаеше на хляб. Самата тя беше хляб. Калуньо се надигна да свали тънкия месал на тоя хляб, тя му помогна да го свали - и благоговейно го взе в ръце. Беше точно като хляб за гладен, беше проста като хляб, топла и задъхана, дъхаща като хляб. Беше незабележима и ненужна - беше единственото нещо, от което един гладен се нуждае. И Калуньо я взе като хляб в гладните си ръце...."
Любовната линия остава като фин щрих на фона на това, което ви очаква и което ще откриете в "Калунята".
Доки
_________________ ...аз идвам, а ти?
somebody ХуЛитер
Записан(а): Nov 15, 2004
Мнения: 58
Място: София
Въведено на:
12 Авг 2015 18:39:41 »
Набелязала съм си да прочета "Четиво за нощен влак" и "Господи, помилуй", а като застудее и "7 коледни разказа"
somebody ХуЛитер
Записан(а): Nov 15, 2004
Мнения: 58
Място: София
Въведено на:
22 Сеп 2015 18:04:59 »
"........Пак ръмяха тихи и топли, кратки, кротки дъждове, грееше слънце и отново минаваха ръмки, а новата трева се надигаше по тях като луда и все тъмнееше. Глухо се обади от глухите гори първата кукувица - беше дошла. По нея зацвърча чучулигата. Подире из гъстите ниви, които вече се люлееха, заплющя пъдпъдъкът. Угасна жълтата светлина на дреновете, изтляха и се разсеяха по белия свет и белите омарани облачета на сливовия цъфтеж - пътищата побеляха от падналия сливов цвят. От затоплената земя излизаха нови цветове, все по-нови и по-силни шарки. В покрайнините на гората, в усойните полянки зацъфтя гергевката, а в присойните, припечните - топчесто напъпи божурът. Пролетта едрееше всеки ден, заедно с дните гъстееше и натежаваше, едра - ведра и знойна..........."
Преди дни купих за подарък "Калуня-каля" от седмото й издание.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 791
ХуЛитери: 4
Всичко: 795
Онлайн сега:
