4erGologan
ХуЛитер
![]()
Записан(а): Jan 20, 2009
Мнения: 227
|
 Въведено на:
06 Юни 2015 09:38:57 » Нац. конк за д. поезия "Стоян Дринов" 2015 - нагр. |
  |
І награда - Иван Едрев, Варна
Гларусите на Варна
Съмва-мръква – те се карат.
Над балконите висят.
Проглушиха цяла Варна.
Как децата да заспят?
От балкона на съседа
взеха пресния суджук.
Той безпомощен ги гледа,
те крещят, крещят напук.
Като морските пирати
траулера превзеха те.
Сто разбойници крилати -
всеки риба ще яде.
Снощи вдигнаха в мъглата
цяла кофа сладолед.
Простудиха си гърлата.
Днес ще пият чай със мед.
...
ІІ награда - Петя Цолова
А бе, како!
Абе, како моя, уж си по-голяма,
ама май че много право казва мама
че умът ти хвърка някъде далече.
Ето, чакаш чая да се стопли вече,
а забравила си печката да включиш.
Мислиш, че не зная, телефона слушаш.
Звънне ли, към него като луда тичаш.
Но защо пък толкоз смръщено въздишаш,
ако пак звъни ти твоята Диана?
Тя нали ти е приятелка голяма,
а набързо си говориш вече с нея.
Знам аз- Сашо чакаш, дето „Метъл” пее.
Той обади ли се? Никак май не бързаш,
с него приказка безкрайна си завързваш.
Изгори тъй десет кифлички солени,
дето мама беше правила за мене.
Ей, какво ли става с тези наши каки,
че тъй не внимават, телефон все чакат?
Ами ако туй е болест с трудно име,
дали страшна тя е и кога ще мине?
...
ІІІ награда - Христина Петрова
Кажете ми...
Разпитвам всеки ден и час:
- Къде съм бил, отде съм аз?
- Теб щъркел в клюна те донесе.
- О ти ли? Славейче те снесе.
- Отдавна беше на пазара
те купихме от баба стара...
Шегуват се, но аз не спирам-
ще питам и ще ги нервирам:
- Отде дойдох, къде съм бил?
Накрая някой ми обажда:
-Децата майката ги ражда!
Добре де, ясно, но тогава
кажете майка как се става?
Май никой тайната не знае
или не иска да признае.
Но няма да разпитвам, няма!
Че снощи ми го каза мама:
- Преди да те родя, дете,
ти беше в моето сърце.
...
Поощрения:
Дида Гемеджиева
Свраче плаче
Свраче плаче на тати:
- Искаме готино парти!
Свраче плаче на мама:
- Искам торта голяма!
Свраче плаче на кака:
-Дай червилото, лака!
Свраче плаче на клона:
-Искам златна корона!
Суматоха настана.
Под дървото –Писана!
Свраки грачат и бягат.
Партито се отлага.
...
Тонка Славкова
От луличка беличка
Тръгна Ежко със лулата,
на разходка във гората,
ала слънцето напича,
пот от челото се стича.
Тежка дрямка го налегна,
На дървото се облегна.
Без да иска във тревата
Той изпусна си лулата.
Синкав дим снага проточи.
Пламък бързо там изкочи,
със езиче дето пари,
взе наоколо да шари.
Огън близна му крачето
и опърли му нослето.
Ех, добре, че внуче мило,
там във храста бе се скрило.
Мигом дядо то измъкна.
Цял котел вода домъкна.
Бързо плисна я в тревата,
спря на огъня играта.
Всички чуха новината.
Знаят вече,
че гората,
за да е зелена, жива,
с огъня шега не бива! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 1034
ХуЛитери: 4
Всичко: 1038
Онлайн сега:
