Аз съм чукча-читател. Защо ме мъчи новата поезия?

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2014 Мнения: 26

Благодаря ти.

Коментарите ти са много окуражаващи.

Иначе прочетох книгата ти. С 95% от нещата съм съгласен. С едни 5% не съм, което е нормално - хората мислят различно. Не съм съгласен, когато засегна темата за "политическите" поети. Макар че споделям тезата за трите вида рождения на поета - биологичното, личностното и политическото.

В случая аз съм на третия етап, при това, без да съм утвърден поет, което ти показва защо съм несъгласен =)

Иначе... поетът пише това, което извира от сърцето му. Сърцето обаче не може винаги да бъде изпълнено с простителност и любов. Ако можеше, щяхме да сме богове. Когато не е изпълнено с това...

Е, раждат се и други стихотворения.

Преди два дни, преди да пусна тази тема, реших да направя отново опит ... но се получи нещо неочаквано. Защото това излиза от сърцето.

Храчки
С. Александров.

Самотен бродя в парка
със мудни, морни крачки,
и виж – пред мен се мярка
старуха, който храчи.

Вбил поглед във земята,
той храчи с жарък плам
и викам му, че смятам,
съветче да му дам.

Храчи! И плюй! Сал туй остава,
храчи зелено, в черно, с кръв
Защото в таз окаяна държава,
храчки заслужава тоз дет е пръв.

Храчи със пяна, с гной, със слуз,
храчи по модни магистрали,
храчи си смело, без да те е гнус,
храчи по самозвани генерали.

Храчи! До теб ще храча,
подсмърчам, с какви ли не звуци.
Че нервно сърце ми прескача,
зарад тез червени боклуци.

Змия и ябълка в едно

О светла красота наречена Жена
Ева прогонена от Райската градина
Поспри за миг дете сега си тъй красива
Мария Магдалена пожелавана със сласт
И после опиянявана и осквернена
Ти ваяна от мрамор си с антична страст
Вакханка и Наяда Ехо Муза и Менада
Ти вечна Дива Гейша Римска куртизанка
Дяволско изчадие и Творение на Гений
И чудо Божие си ти Неистово видение
И плаващо Адамово ребро
Пролет Лято Есен Зима
Музика небесна
В римска тога женска рима

Змия и ябълка в едно

Откъснато от пръстите на Бог треперещо листо

Николис Мамотракис,
от трета буна, до мауната ))))

брях! Туй с модерната поеНзия, чудна тема, бе! даже в един пост по-нагоре, някой направо я идентифицира с боклука...
да не беше се включил Доктора, щях да замълча, но, така мисля, неговото присъствие е знак за значимост на мястото...
Тъй..., ако не разбираш нещо, помисли върху себе си първом, нали така?! авторът на темата, в своята пространна интродукция, заяви, че търсел най-напред проблема в себе си... правилно! Обаче аз не спазвам това правило, махнаджия съм, та търся проблема винаги в другите...
и ето на какво се натъквам:
"...графоман съм, графоман..."
после некви "храчки"
а между двете - историческо есе в петостъпен ямб или осмоъгълен мямб страдащо от аритмия...

тази класическа поезия ме накара да пропуша отново след като още преди два часа бях отказал цигарите...

та така, друже, искаш мнение, получаваш го
добре дошъл да кажа и аз, макар, че съм си направо нов
наслука с всичко, с класиката-също

киро кусурджията

giro написа:

брях! Туй с модерната поеНзия, чудна тема, бе! даже в един пост по-нагоре, някой направо я идентифицира с боклука...
да не беше се включил Доктора, щях да замълча, но, така мисля, неговото присъствие е знак за значимост на мястото...
Тъй..., ако не разбираш нещо, помисли върху себе си първом, нали така?! авторът на темата, в своята пространна интродукция, заяви, че търсел най-напред проблема в себе си... правилно! Обаче аз не спазвам това правило, махнаджия съм, та търся проблема винаги в другите...
и ето на какво се натъквам:
"...графоман съм, графоман..."
после некви "храчки"
а между двете - историческо есе в петостъпен ямб или осмоъгълен мямб страдащо от аритмия...

тази класическа поезия ме накара да пропуша отново след като още преди два часа бях отказал цигарите...

та така, друже, искаш мнение, получаваш го
добре дошъл да кажа и аз, макар, че съм си направо нов
наслука с всичко, с класиката-също

киро кусурджията

Ех ,ти кусурджията хах а, сега да видим, Момчил и Александров, Лео го оставяме да забий...гвоздеяяя )))

ХуЛитер Записан(а): Apr 27, 2011 Мнения: 158

Има многобройни начини човек да твори с думи - мелодични, ритмични, римувани, дори алогични. Например аз харесвам и Ботев, и Стефан Цанев, и Данил Хармс, и Кийтс, и..., колкото и да са различни. На първо място, защото имат какво да ми кажат. И защото това, което казват и начинът, по който го правят кара всяка частица от мен да резонира и резонанса да отеква дълго след прочита. Очевидно е, че това е субективен процес и категоризирането му е условно и ерго безмислено. Има ли значение какъв етикет ще лепнем на един текст - модерен, класически, боклук...? На мен лично ми е неприятно оригиналниченето, тесногръдието, посредствеността и липсата на въображение в един текст. Римуваната празнота ми създава по-негативно усещане от силното послание с понакуцваща стъпка. Но всеки е различен. Като не харесвате нещо не го четете. Така си спестявате време и отрицателни емоции. Всеки може да изрази мнение дали харесва или не. Времето ще реши кои словесни творения са стойностни без значение от етикетите и категоризирането.

ХуЛитер Записан(а): Feb 14, 2014 Мнения: 9

С малко закъснение се включвам в тази тема, която вече е забравена от вас, но аз сега ще я съживя.
Не мисля, че този тип поезия, който коментираш, е нова поезия (освен ако с термина "нова поезия" не визираш времето след Вазов до наши дни). Писането без рими, строфи, стъпки и т.н. съществува още от миналия век. Да погледнем Гео Милев, Вапцаров, Фурнаджиев, Атанас Далчев... списъкът е дълъг. Всъщност българската поезия отдавна е тръгнала по пътя на тази впечатляваща модерност.
Би било плашещо, ако българската литература все още тъпчеше на едно място и се придържаше към следосвобожденските идеали.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите