Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Антология на невъзможността

Форуми на ХуЛите » Поезия

Автор	Съобщение
LeoBedrosian ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839	Въведено на: 01 Окт 2013 08:48:07 » Антология на невъзможността Тук ще се опитам да въведа малко ред в разпилените ми из сайта стихове. И понеже една група от тях са ми особено скъпи реших че не е справедливо спрямо тях да не могат да се срешнат. Затова тук ги запознавам, пък да видим какво ще се роди от това познанство. Дори богатство да похарча Видях те и се случи чудо запяха птиците на глас и слънцето се влюби лудо във твоя профил и анфас. Кафето вместо да нагарча е сладко в моите уста. Дори богатство да похарча как бих заслужил любовта? Стихотворение с продължение Премина кат небесна фея, обля със пролет моя лик, но да помръдна аз не смея да не изчезне тоя миг. И ето пак се случи чудо, дъждът от тъжен стана бял сърцето ми заблъска лудо денят ми няма да е вял. Трето продължение Късметчето ми каза "Радост" дали такъв ще е денят, ако я няма твоята младост да ми осмисли любовта. Дъждът поспря и лъхна пролет. Момиче нежно се засмя и вдигнах самолета в полет към обетована земя. Есенно продължение През клоните на златна есен те аз съзрях, ти беше песен на птица пойна закъсняла за топъл юг и радост бяла обзе ме в ситния дъждец. Кат дойде пролетта синчец ще ти откъсна и ще чакам на оня ъгъл кат видение да минеш - мое вдъхновение.. Няма ли край това стихотворение Съзряна в ситния дъждец ти обещах през есента със китка нежност от синчец да те даря през пролетта. И ето, пак е месец март. В небето лястовици пърхат. На ъгъла съм, влюбен бард и тръпна, тебе аз да зърна. Епилог Измина пролет, лято, есен. Години минаха без теб. Изтлява спомена чудесен, отплува с празничния шлеп. Навън вали, но ми е тъжно не вдъхва радост свежестта. Без муза стих се пее мъчно. Как пусто е във есента …
LeoBedrosian ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839	Въведено на: 16 Апр 2014 10:05:16 » и пак Изглежда съм поизбързал с Епилога, защото се пръкна още едно нещо от същия цикъл. От същото стихотворение Кат Дух Светѝ във тиха стая, кат слънчев лъч, като омая пристъпи прага ми и ме замая с усмивка, весел смях и младост, със поглед нежен, с дъх на радост. В миг птиците навън запяха излезли изпод зимна стряха. И стръкче теменужки никна измежду плочника притихнал. Потънах в твоя поглед нежен и се удавих безутешен.
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Поезия

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума