Ало, Евдокия!

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

- Алоу, кого търсите? – мъжки глас, приблизително на шест ракии.
- Как така „кого търся”, като вие ми звъните. – констатирам очевидното.
- Ааа, дд-да! Евдокия, как можа бе, гълъбо, да не дойдеш? Какъв банкет, какво нещо... Хепи ню ииир, хепи ню иииииррр...

Ха де, да ми се чуди на акъла човек, ама като са ме кръстили Ана, ей тъй се изтърват банкети, заради едното име.

- Имате грешка, няма Евдокия тук. – и а-ха да затворя.
- Аааа, как така вчера имаше, днеска... хлъц... вече няма?
- Текучество, господине, текучество, не се задържат хич – съобщавам делово, но и с известно любопитство.
- Ти коя си? – умелло поддържа среднощната ни раздумка господинът.
- Която и да съм, не мога да заместя успешно Евдокия.
- Дооообре, дай на Евдокия да се обади тогава.

Ето, че почваме втората обиколка по пистата „Ти му говориш, оно рупа ли, рупа...”, но съм напът да се разхиля в слушалката.
- Ами нали казах, че няма тук такава, нито познавам Евдокия. Нещо да й предам?

Логиката очевидно не се ползва със следбанкетно уважение и господинът отсича:

- А, няма нужда, ше я почакам тука. Ти коя беше?
- Оная, дето не може да я замести – припомням услужливо. Имате ли нещо против да затворя, докато я чакате? – питам, колкото да не надвисне тегаво мълчание.
- Ааа, няма да затваряш! Че тя откъде ше влезе, мож` да няма ключ. И на мен ми няма ключовете. И портфейлът ми го няма. О, и телефонът ми го няма! Еееее, как ще се обадя на Евдокия сега!?!
- Проверете на дясното си ухо, в краен случай на лявото. Там нейде ще е. Не ключът, де. Портфейлът – едва ли, но телефонът със сигурност.
- Иииии! Позна! К`во ше пийш, че ми намери телефона?
- Аналгин например?
- Моооже, ше `зема два. И една бира още! На сметката на шефа. Хепи ню ииииир...
- Прието. Отивам да изпълня поръчката. – надушвам възможност да се измъкна. - Последна поръчка, затваряме.
- Доообре, отивам до ВЦ, кажи на Евдокия да ме чака.
- И през ум няма да й мине друго, как ще изтърве такъв банкет! – заричам се аз.
- Ааааа, налиии? Хепи нюю иииир, хепи ню иииир...

И затваря телефона. А аз за всеки случай изключвам моя, преди да се наложи второ действие от пиесата, че току виж съм се изкушила да изиграя Евдокия от единия хуманизъм.