Въведено на:
05 Фев 2014 21:35:07 » Аз съм спокойна
Гледам в огледалото и се чудя. „Това аз ли съм? Сигурно съм аз. Не, не може да бъде.” Отсреща ме гледаше една зелка, ама от онез рехавите с рошавите листа де ни за манджа стават, ни за салата. За салата след две ракии може и да минат. Кой ти гледа тогава рошава ли е, не е ли? Понечих да се усмихна и зелката се ухили. „На кого се хилиш бе, градинарско плашило? Я се скрий в кацата за втасване! Белким втасала замязаш на нещо!” Боже, какви ги бръщолевя? Аз отдавна съм втасала. Добре, че огледалото е малко и не се виждам цялата. Там трагедията е пълна. Паралелепипед с околна повърхнина 4 квадрата. Вярно ви казвам, математиката го потвърждава S=2(a+b).h . При мен а и b и h са по метър. И какво прави всичко – 4 кв.м. Това е цял юрган за спалня. Как ви се струва, а? Паралелепипедът или по точно кубът е подпрян на два къси дирека. Ръце ли? Имам, нали с тях пиша. Единственото свясно нещо е езикът ми. Само той го бива. Реже като бръснач. Само, че няма кой да бръсна и затова пиша. Пиша си аз, пиша, но няма кой да го чете. Та рекох да го дам на критиците. Те като вълци ръфат ли, ръфат. Глозгат до кокал, ама аз съм си спокойна. Знам, че заглавието винаги остава.
Шът…Тихо! Под секрет ще ви кажа: „От втасала зелка най-добро мезе става”.
Аз съм спокойна вече съм втасала.
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
26 Фев 2014 21:48:56 »
Хем се иронизираш, хем се рекламираш! Ха дано!
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
27 Фев 2014 12:49:15 »
Какъвто съм си махмурлия, със зелев сок ще те изпия!
Особено ми хареса формулата - отдавна съм ги забравил. Но ми се струва, че тя е само за околната ти повърхнина, а не за пълната.
Всичко (с изключение нанещастието) е по-хубаво, когато е по-голямо.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума