Бал на лятната поезия 2013/ Варна

Беше хубаво, много хубаво!
Като домакин, наша мила Ваня се представи отново на ниво! Smile

Благодаря за прекрасната атмосфера, наситена с горещи летни рими, пясък, слънце, обич и море! Удоволствие е да се срещне човек с толкова талантливи творци!
Който не дойде, може само да съжалява! Wink

ХуЛитер Записан(а): May 29, 2007 Мнения: 137

благодаря ви, приятели...
радвам се, че сте преживели прекрасни мигове...
спомените и приятелството остават завинаги...
поздравления и за организаторите на този
прекрасен бал на поезията, от сърце..

Прекрасни стихове! С всяка година все по- добри и по- добри! Честито на всички отличени , на всички участници, на всички, които си подариха този празник и успяха да присъстват! И благодарности на вълшебницата Ваня, която прави това възможно!
Сърдечни поздрави от мен за всички! Smile

Бъдете!

някои от тях, присъствали на бала си взеха отличията, но други още не. Оле, Мариники - къде да ви изпратя наградите. Ако ви се очертава да си топнете краченцата в морето и то във Варна, Кранево или Албена - свиркайте ще ви ги донеса на място Laughing

Валентина Шейтанова / jantreya / Бургас

Па де дьо за светулки

На ръба на нощта две светулки танцуваха,
под сърцето на лятото, в мрака.
На щурците изящните трели вълнуваха.
Жабка нейде наблизо изплака.
Потъмня хоризонтът и от фина черта
се разкъса на точки, тирета…
А светулките мънички живи фенерчета
изрисуваха танца си светъл.
В светлописа им шеметен търсех сигналите.
Нещо тайнствено ставаше с мене.
Сякаш моят живот се завърна в началото
на светулково летоброенe.

Кати Вангелова / _katerina_ / Варна

Стъпки по пясъка

Гларус рисува пътека в морето,
брод за пристанище търси сърцето.
Сини мечти пак летят към небето,
облаци нежност покриват лицето.

Блян и мираж се сливат в безкрая,
зрънце любов пак в тръпчинки играе.
Пурпурен залез ни води към Рая,
в танц нестинарски очите сияят.

Стъпки по пясъка дири оставят,
песен космична душите запяват.
Обич неземна звездите долавят,
да е безкрайна я те благославят.

Катя Маринова/ kristi/ София

Закачка с юни

През пръсти
юни бързо изтича
различен.
В зелено и светло се рони.
Нехаен
по юнски, съблича момиче,
засвирил
с тромпета във клоните.

Бушува
в дъждовните празници,
златен.
Красив и доволен обесник.
Простира
в червено окъпани макове,
люлее
хамака небесен.

Заспива,
изсипал тревите си
в ризата,
вейнал перчема си в залеза.
Усмихнат,
на юли доволно намига и
хвърля се
в звездните кладенци.

alfa_c - Маргарита Стефанова

(без)делнично стихче с лимонада

На моята планета съмва в без петнайсет
и мръква само в много краен случай.
Седя на припек, шарено захласната,
а слънцето ми – ден и нощ е включено.

Така са цъфнали лехите ми с недели,
през юли месец, нейде към средата...
Додето повода за делник си намеря –
затрупали ми прага преспи лято.

А аз от алфа до омега съм заета
(пресмятам на хилядата пол`вин`та)
от пек без малко да ми изкипи морето.
Ще го подквася, ама нека поизстине...

Повявам си с хвърчило за прохлада,
цъфтя на поразия росен рой куплети
и черпя музата с парченца лимонада.

Ти как си там на твоята планета? Smile

Светла Гунчева / Rodenavlotos /Бургас

ТЯ ТАНЦУВА САМО ЕДНО ЛЯТО*

Все тъй блести солта на лятото по кожата,
годината е още старата,
но реже август с безпощадна ножица
последните си дни от календара.

А толкова горещи се изнизваха,
изглеждаха по-вечни от слънцата.
Продухваше ги само нощем бризът,
а сутрин пак опъваха платната.

Но лятото се шля разнопосочно -
безгрижно, младо и с единствен недостатък,
че люби бързо и че свършва точно,
когато се изчерпи без остатък...

Помислих си, ако повторя стъпките,
и следвам мириса на водорасли и на сол,
дали ще мога да си върна тръпката
на тялото да се усеща голо?

Но лятото бе знойно и водата
преливаше от изумрудено до синкаво,
а после дълги нощи би вълната
и три следите до последна песъчинка...

Сега лежа на пясъка сред дюните
и търся с поглед разпилените си спомени.
Изтръгва вятър от тръстиковите струни
последни тежки реквиемни тонове.

Лежа на плажа - нямо кино без таван,
положила на дюните главата си
и гледам филм върху небесния екран,
как ТЯ танцува само едно лято.

* роман от Пер Улоф Екстрьом, по който е създаден едноименен филм

Никола АПОСТОЛОВ /apostola/ София

ЛЯТО МОЕ!

Ах! Къде си, лято мое?
Няма те от сто лета!
Като птиче във усое
чезне твоята следа.

Вече зима ме затрупа-
на главата имам сняг.
Свивам се във таз хралупа
и съм все на този бряг.

Слънцето ми ниско пада
и не срещам топъл лъч.
Всяка клетка в мене страда...
Недочувам лятна глъч.

Само спомени изгарят
мръзнещата ми душа.
И надеждите прегарят
с лято пак да се теша.

Николай Христов / Ringo /София/.

Когато лятото си тръгне от морето...

Щом лятото сбогува се със нас
задълго дните ни ще обеднеят.
Все още под магичната му власт,
до късно ще будуваме на кея.

И жадно ще се взираме напред
където свети лунната пътека,
пред нас ще диша сънното море
и бриз косите ни ще роши леко.

До съмване ще скитаме сами
по плажа - вече опустял и тъжен -
със спомен за отминалите дни
тъгата своя някак да залъжем.

Невидим кораб с тръбния си глас
унило със брега ще се сбогува.
Ще лъхне хлад във утринния час
и лятото със него ще отплува...

Ще се заредят сиви,скучни дни
на плажа - тази опустяла къща,
където никой вече не звъни
и никой тук не се завръща.

И само вятър-палавник по здрач,
по пясъка сам себе си ще гони,
подобно някой полудял ездач,
на който също луд му е и коня...

Внезапно в тиха утрин, в ранен час
при нас То пак ще се завърне!
Ще протръби сиренен дрезгав глас -
деня във празник ще превърне!..

ole 72 /Милена Френкева/

Денят е нацъфтял като мушкато

Денят е нацъфтял като мушкато,
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято,
до морското ухо и се дочувам.

Ленива съм да бъбря на вълните,
лежа като мастилена медуза,
допряла до лицето на звездите
най-детската си, непорасла буза.

Живея във узрелите минути,
които сe изливат в необятност,
мечтите ми, в живота необути,
порастват до морето и обратно.

Илко Илиев/ misan4o/ Сливен

ЛЯТНА СВЕЩ

На голо метнало жътварски сърп,
усмихнато - по детски слънцегледо:
Мен лятото ме парна някак в гръб,
и аз безмълвен спрях и се приведох.

Туптеше вътре, като нежен сън,
мечта – оазис за безброй кервани.
По цветния му илюзорен хълм
една сълза за гърлото ме хвана.

Но ме топеше като в юлска пещ,
изпълваше ми светлото душата.
И се превърнах сам на лятна свещ,
която се люлее в маранята…

Герман Щърбанов / Bukvist/ Варна

Лилави любостишия

Люляк, лалета, лавандулни лехи
ласкаво лъхат. Лилавости ливват.
Лъх любоструен лъкатушно лети.
Лумват лъчи. Любостишия литват.

Лъхват ли лудо лилави лъчи,
литват любови – лумнали лави.
Леност, лъжи, лошотия ломú
лъхава, лумнала, лавна лилавост.

Лодка, лагуна, лунносветли лехи
ладове леят – либрето, легато.
Лекува любови, ласкае, лети
лудото, лъхаво, лакмусно лято.

Литват ли лете любостишно лъчи,
лирика ливват лехите лилави.
Лакмусно лято любослови лови.
Лумват любови – луднали лави

Галина Иванова /Winter Sky/ Варна

мотив

душеприкАзно
юли е мотивът
а август е изглежда същината
или пък става само за заглавие
на разказ за улавяне на сом
шаран и лъч в река от съзерцание
понявга Дунав друг път - просто Вит

безсимволно красива е мъглата
безупречна е тънката трева
отвесно дръзка
тиха - водоравно
ако се гледа нейде по обяд
след пладне вече образи не стигат

мигът трепти -
атлаз розовокварцов
разлиства жажди
прошки
и мечти
и ги разгръща в страници от вятър
току в гръдта на някой дишащ хълм

замрежен с дъждове
мотивът често
вали вали над хорските глави
могло би да е свежо
и е свежо -
пречистващ плач листец и прямота -
безбрежно пеперудени понятия
и хиляди овални съвършенства
пред жадния гледец на разказвача

тя тази дефиниция за лято
която е въведена от сойка
врабец и кос - не се удава трудно
и всеки я повтаря наизуст
наум по-често
а на глас - свирука
закичен с росна роза на ухо

да, всяко лятно гледище е трайно
и са му чужди всякакви терзания
безсмислено е даже да тъгува
за бившите лета от спящи клонки
и притчи сто за милнати русалки
каквото е било - е вече мит

Магдалена Костадинова / Mariniki/ Пловдив

усещане за лято...

пробужда се лятото
там...
във смокинята...
едрее в плода нежно мъжко послание
пред топла женска врата
ухае отново на нежност нощта
и луната
пълна със щедрост безсрамно
раздава
без никой да пита
желания и мисли за грях...

а някой
от извора любов отпива
жадно... без свян...
отнася ромонът чист някъде в мрака
шепот от страст
и мисли дяволити топло полъхват
с дъх на жена
притихва пак лятото
скрито
в смокинята
сред топли женски бедра...

Румяна Пелова / rumpel /Перник

Сбирам звуците, които се обичат / Юлско утро

Над дъждовния пуст Камен бряг
се разстилат лъчите на юли.
Свит и мокър е плажният флаг,
бризът морски безмилостно брули.

Сбирам звуци и лъч в пасианс
и нареждам вселенска соната,
със която звучи в асонанс
побеляло от гларуси ято.

Посрещни, погледни, прегърни
на природата яркото лустро.
Там морето измива с вълни
красотата на юлското утро.

Валентина Йосифова/ Valens – Варна

Сенокос

Сенокос е. Ухае на зелени треви.
Аз потъвам в омая, а пък тях ги боли.
Съска гневно косата, реже тънки стъбла
и затръшва вратата към живот, светлина.
Едни падат на хълбок, други в пръст - по очи,
ала все тихомълком молят Бог да прости.

Аз вървя по тревата с малки боси пети
и погалил ме вятър във къдрица се скри.
Ех, дете съм! Не зная... Вдишвам с пълни гърди
и от мене безкрайна нежна радост струи.
После сякаш пораснах, но и тъй не разбрах
как съдбата безгласно беше вплела ме с тях.

И когато към мене се насочи коса,
литнат думи студени, заклюкари оса -
и във миг се окаже, че съм много сама,
скача вярната стража - силни, здрави стъбла.
Този спомен далечен - сенокос и треви -
в детска рокля облечен, над мен винаги бди.

Валентина Кудинова/kameja/ София

Лятото

По водната пързалка
на дъгата
събира цветовете
за крилата си.
Метличини са
миглите на лятото,
а ладията му
догоре с чисто злато,
което щедро разпилява
по бреговете
на безгрижните пространства.
Безброй посоки
реят се пред лятото,
а флагът му
е ветропоказател.

Мария Иванова Фьон/ Filifjonkata/ София

Майсторки на сладко

През юли орехът зелен
кутийка е, в която
е скътан някой бъдещ ден
от есен и от вятър.

Там има тротоар – река
и орех омърлушен,
който измисля си ръка
и джоб, за да се сгуши.

Или пък в лятната ти длан,
скрила тръпчива ядка,
узрява тънък порцелан
със орехово сладко.

А после сладкото вариш,
сиропа му целуваш
със апетита на дервиш.
който насън танцува.

И ужким главният ти дерт
е да запазиш юли
дълбоко в зимния килер
със орехи и дюли,
а всъщност искаш от страстта
и жестовете гладки
да те вградят във вечността
от майсторки на сладко.

Никола Анков/ doktora/ Варна

Детството на моето лято

Хладни утрини след залези ръждясали
са спомени кюлчета златни изляти
По гърба на морето лазурно
препуска с колесници
изгоряло до бяло
от слънцето
лятото
---
Искам да бъда рисувано ми прошепна
и леко намигна, а аз ги видях:
влюбени погледи на момче и момиче
тръпнещи устни палави пръсти
ускореният пулс на кръвта
вече на мъж и жена
са преплетени
---
Слънчеви идват и си отиват на пръсти
спомените мои ех мои златни ключета
към детство свидно в което до вчера
играех на лимки на двора
---
А вечерта с листата на сухи липи
шумоли своите приказки
И си отива безгрижното детство на моето лято
с дъхът на зряла лавандула и йодът от орехи
За да ми върне, вярвам, някога есента
на прегърбените хорски надежди

Ружа Велчева/ Че Гевара/ В.Търново

ЛЕТЕН АКВАРЕЛ

От жегата замаян,
изтощен,
спи сладко
вятърът
в листата на смокините.
Седефените гърбове
на рибите
орат
притихналата
синьозелена нива
на морето.

И само пясъкът
във дланите на раковините
отмерва
мъдро
бягащото време...

Цветана Качерилска/ florans / Троян

САМОДИВА

Привързвам те към себе си
със самодивски пояс,
седем билки ти давам за обич,
седем светулки
в Еньовденска ливада.

Подарявам ти
погледа на луна
в твоя прозорец,
нощната графика на града,
песента на авлигата,
крилото на вятъра,
тайното вричане.

Отнемам ти тревогата,
бръчката на челото.
Целият те отнемам
от Времето.

Венци Енчев/ София

Лятна нощ

Колиба в пустошта е дом за пренощуване,
тя знак за мир е, лястовица кацнала
на единствената струна
на вечния отбягващ хоризонт.
Стои сама в поля от лавандула,
заслушала концерт от лека нощна музика.

О, лятна нощ,
по пладне слънцето е пещ леярна,
която претопява море от яспис и стомана.
Тогава ягуарът на желанията
препуска през саваната на лов за кръв кипяща
и за жарки приключения.

Сега мълчи и тялото на светлината
пречупено е на безброй съзвездия.
Луната бди с поличка млечнобяла,
постлана над бедрата ù прохладни.

Марица с тихи плясъци изпълва
акустиката на каналите
и дирижира с движения отмерени
хора приказлив на жабите,
въздишките на влюбени щурци.
Вълните приближават дивите градини,
светулките оставят в мрака светли дири.

И ето го – леглото и огнището,
едно лице до пламъка стои,
разпалва гаснещата с дим жарава
и тази бедна стая на колиба в пустошта.

Румен Търев/ Варна

Във тази нощ пристигна лятото

Във тази късна нощ пристигна
лятото.
В една отстъпена мансарда на
един приятел,
стояхме без да палим
светлината
и се опитвахме с ръце да
да хванем любовта.

Но тя отдавна беше си отишла.
И само учестеното ни дишане
се чуваше нелепо в тъмнината,
сякаш да подчертае бедността
на нашите души!

Градът дълбоко спеше в тишината.
И само чайките, със тяхната гълчава,
усещаха, че нещо се е променило.
А ние, глухи за късната им врява,
се гледахме и търсехме това,
което се е скрило
в нас.

Във този късен час
пристигна лятото!

Ани Николова/ roza1/ София

ЛЕТЕН ГАРДЕРОБ

Къде ми са сандалите, Животе?
Наситих се на зимата.Омръзна ми.
Излъга ме със бялото. Подхлъзна ме.
Треперих, плаках и премръзнах..

Животе, искам нова лятна рокля!
Нека да разголя лудостта си!
Тясна е килията ми, Господи-
не можа да обузде любовта ми.

Къде ми е морето, най-любовното?
Зеленооко, ласкаво, безумно...
Обичам да се давя във страстта му
когато в мен препуска лятото.

Венцислав Василев / АТОМ/Варна

Измислица ли е морето?
Х. Фотев

Навярно бреговете са илюзия
на дребните човешки очертания...
Платната ми издуват празни бузи
и неприоритетно ме откланят

към някое безкотвено спасение,
което страховете ми изпомпват.
Изпълнен съм от корабокрушения,
но още ме привлича хоризонтът.

Безпримесният изгрев ме отнася
далече от миражите за пристани.
Ориентир за тази навигация
е само всеизпълващата истина.

Излишни са душевните вълнения.
И знаците на разума – излишни са.
Остава нещо по-реално в мене:
морето – само то не е измислица.

Лили Качова/ Silver Wolfess/София

” Какво е всъщност лятото, какво е”
Иван Вълев

… Защото е сънят на слънчогледа
и нищичко за стигмите не знае,
пониква му лисугерче в очето,
коленцето с езика близва –
лято.
Богато е и слънцето прелива.
- Пчеличка е – си мисля. – И е пълна.
А щом се налудува до насита,
до хляб ще порасте,
ще стане пътник.
И пътем ще се спъва в пепелища,
ще излинеят златните сандали,
и голата душа ще скрие с риза
пък после може и да я раздава…

… Какво е лятото ли?
Роклята ми с рози
и панделката с цвят на жълта ружа…
Останалото са метаморфози,
а под пластовете –
пеперуда.

Мария Гюзелева/ iral/ Елхово

ОТВЪД ЛЯТОТО

Красиво е по бреговете летни –
откъснала поредната дъга,
в косата ми блести светулка,
очакваща да литне
и пътя ти да освети.
Тревата е смарагдова измислица,
смутено ме докосва тишината,
а на дланта ми-всичко предстоящо.
Красиво е.
Ала под банския ми
и лятната ми рокля,
която окъсява всяко лято
сърцето ми забравя
да тупти понякога –
страхува се от дъждовете есенни,
гердана с плодове
и отраженията на дървета голи
във очите,
а ти се смееш:
-В сърцето лятото
нали ще продължи,
не се страхувай
от септември...

Елеонора Атанасова / Erka/ Кюстендил

Лято... без подател

Ти тръгна от мен,
преди много години -
във хоризонта отчаяно влюбено
и аз те оставих,
в лазурното синьо
към своя мираж да отплуваш.
Къде акостираха
лудите пориви
на твоите копнежи, не зная,
но чайките връщаха
спомен след спомен
от толкова чужди пристанища.
Прибирах в албуми
тъгата по тебе,
а времето в мен се смаляваше...
...прегръщаха кея
очите ми денем
с едно неизбежно очакване,
в съня си издигах
крепост от пясъци -
осъмвах по кулите будна -
от бури крайбрежни
и мъртви течения,
сърцето във фар се превърна...

...след толкова странстване
без остатък пристигаш
в колет... с неизвестен подател,
на кораб хартиен
затворен в бутилка -
...последното твое пристанище.

Юлияна Николова / Mamasha/ Бургас

Юнски следобед

Сърдит следобед рони тежки думи,
сивее над морето и града,
повява бризът хлад върхý ни.
Дали на облак ще е пак дъждът?

Но плисва...
Ето...

И сякаш сто джуджета закачливо
по къщи, по алеи трополят,
танцуват по лицата ни игриво...
Ту тичат сред чадърите без път,
ту бъбрят, ту пък се препират
и хвърлят мокри дрешки на брега...

По залез
си говорят
сто джуджета...
Над гърбавите три баира
простира слънце праната дъга.

Стефка Петкова / pc_indi/ София

ТОН ЗА ЛЯТО

Високо слънце, щедро и щадящо.
Тонът ми за лято е нестроен.
Различно лято. С дъждове изящни.
Пъстро време, бързо, неспокойно.
Ранимо лято,с хладни рамене,
с усмивка неуверена и бледа,
с очи на изоставено дете
през кестенови пръсти гледа.
Смутено лято. Време за изкуство.
Най- цветната измислица ще му разкажа,
ще го загърна с поглед, няма да го пусна
да се изгуби в мрачните пейзажи.
Ще му отворя щедър луна-парк
в сърцето си- виенско колело.
Ще го разпея... И ще го осиновя,
с най-зимната любов дошло.

Десислава Великова / mariq-desislava/ Русе

Мъжът е море в пясъка притихнало

Той идва винаги в четвъртъците
с очи-светулки
и със сантиментални пръсти
разрохква почвата на кожата ми,
притулва се като керамика древна
в безкрайността на пясъка.
Еретик без клада
във циклопния мрак
пристяга душата ми
в олтар от лято и узряла страст.

Ленивите ми думи нямат силата
да го осквернят,
нищо не го впечатлява, освен
протегнатите ми коси,
захвърлени като медузи
в усмихнатото до безобразие море.
С иконните си стъпки го привличам,
под крехките ми слепоочия живее,
това е мъж, който не си струва да бъде обичан.
Струва си да е просто обожаван.

Филип Кабакян/ phifo/гр. Стамболийски

Лято е, лято е!

С резени диня, с парчета от лято заискрено,
те вървят през пазара като шарени пръски в тълпата.
И понякога спират, отхапват от сочния изгрев,
и потича сок от целувката. Не докосват земята.
Младостта им отива като шапка на бостанско плашило.
Тя е с вкус на жена, а и той почти е мъжествен.
Впиват лепкави устни, и изглеждат като здраво пришити,
и не виждат наоколо, само слънце в очите им блесва.
Но мъжете ги гледат, колани пристягат и кимат за нещо.
А жените захлупват усмивките в шепи, крадешком не е лесно,
да разровят дните в очите си.Този спомен горещ е
с разлюляните мокри легла от потене на бесните!
В този огън били са много лета. И как са изгаряли
сред чаршафи, навити и сритани – въжета от страсти!
Но такава целувка все още не ги е опарила,
а и утре няма да пари. И годините властват...

След разбитите нощи мухите пируват по стоката.
Момчето с момичето са забравили вече за срещата.
Но жените с очи, потъмнели от влага познават посоките.
Утешават се: ”Лято е, лято е! Боже, какво е горещо!”

Радостина Драгоева/ гр. Варна/ Radost - ina

ЛЯТО
Изплака лятото. А после
засука мляко от живота.
И в миг израстна златокосо,
с омаен глас от звънки ноти.

Очите му в мен засияха .
Изглежда вярваше във всичко.
Намери си в сърцата стряха,
защото много го обичаха.

Въртя се с бързи обороти,
палува, тича и се смя.
Гальовно като малко коте,
преливащо като чешма.

Със кеп ловеше светли рими,
събираше ги в бял албум.
И бе така неустоимо
със свойте чар, мечти и ум.

Греши неволно, пада, става.
Помагаше му Бог в бедите.
Но имаше ли то представа,
че се подготвя да отлитне?

Че немислимо е без есен,
защото само с дух дъждовен
се вдигат земните завеси...

Но днес за Лятото е слово.

Милена Белчева/ ladyinblack*ladydream/ Варна

Бълнуване в сезонна здрачина

Макар да съм родена през април,
на люляци попила аромата
навярно миг от мен се е вселил
в блаженото предчувствие за лято.

Дъхът ми е флируващият бриз,
смехът ми - зов за ласкави лагуни.
А дланите ми - спомен за ескиз
от влюбващите вечери на юни.

Когато от живот градът кипи
и дансинг е крайбрежната алея.
А в мен попива нежност на липи,
които зиме в чай ще ти налея.

И светло ще докосваме без глас
онези вечни истини в сърцето.
Но днес се къпе в юлски тюркоаз
морето, от вълнения превзето.

Потрепва от възбуда и копнеж,
рибарски лакърдии преразказва.
И търся аз планински въздух свеж -
да ме спаси от огнениния август.

Да вдишам мъдра глътчица озон,
пречистена, ефирна и незрима...
Макар и есента любим сезон,
без лятото - отказвам да ме има! Wink

Живка Иванова /zebaitel/Бургас

Млечно

Август разряза с един замах
тежкото, биволско мляко на жегата,
скъпото, биволско мляко на жегата,
спастряно в бялата зима по капка,
да се приема на летни дозички.
Черните, мъхави биволи бавничко,
малко ядосани, малко обидени,
хапнаха слънцето,
после преживяха,
а от устите им капеше залез.
Млечният път се проби от горещото,
но пък нахрани щурците с извара –
чуваш ли как се тресат от преяждане?
Късата нощ, не успяла да мигне,
топна две тънки тръбички луна
в чашата с топло море
и разби капучино,
за да нахрани
припрения изгрев...
Мляко с кафе
ли отпиват ръцете ти,
плътно обхванали
каната слънчево
мое тяло...

Наталия Цветанова / strega / Монтана/ България

лято
...
нощта разлайва сънища
пресича мостове…
залепва по подметките на лятото
прибрах си две усмивки за из път…..
успях да оцветя смеха в оранжево
опитах да не съм ти в тежест
някак….
но….
в думите ти
някак ми е…
зимно
сега косите ми са дъждобран
за преспи
сега е….
лесно
и даже мислите ми са увити с вестници
броя глухарчета…
рисувам риби…
лесно е…..
но как без океан да търся остров
от теб откраднах…
доста разпознаващо!!!
ще се повторя…
но… ще кажа простичко…
под всичките си пластове…… обичам…. още…
обичам истински
обичам нощем

така!
прекрачих прага със лалетата
измислих си вода
трева
и бряг
и…
все клишета!!!!!
в отеснели нощници..
…..
нощта разлайва сънища
….. и мостове
и….. пак е лято
а аз…
настъпвам птиците
за да вървя
до вятъра

Емилия Найденова / lips_of_angel/ София

Следлятно

"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу

Ако този сезон - черупка на счупена мида -
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат:
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно

в сърцето ми, кораб с платна - диви лебеди;
и въжета, с които опитвам света да издърпам.
Ала знам, че когато, често в солените вечери
съм сама, аз просто няма къде да се върна...

И се нижат минутите, пясъчно нежни прашинки.
Няма как да се спра с тази лудост, горяща в очите.
Като котка по покрив се движат ръцете на мислите
и ме сграбчват, и хвърлят във пламък от истини...

Че когато септември със дъжд ме събуди и хапе
есента, като вълк, прегладнял от тъга и обиди -
аз ще тръгна, а влакът ще бъде убийствена карма.
Няма нищо да знам. И никой да мисля за ближен.

Виктория Маринова /solesito/ Плевен

Слънчева вечер

Слънчев лъч рисува в морето
по вълните красиви отблясъци,
и достигат брега те напето,
бели чайки прелитат със крясъци.

На хоризонта кораб се вижда,
в синевата сред облак от злато,
вятър с бавен танц го раздвижва
и разнася свеж дъх на лято.

На брега стари пясъчни кули,
изоставени тъжно се ронят,
много весел смях те са чули
от децата, които се гонят.

А ти чу ли в красивата вечер,
как от мене обичан си вечно!

Елица Ангелова/Voda/ Калифорния

Ще те чакам
Лято мое, житен клас узрял!
Мак разцъфнал. Литнала светулка...

Някой алчно в шепа те събра
и отнесе надалеч оттука.

Хукна подир тебе Есента,
шарени поли без свян размята...
Три сезона ще си ми мечта.
Три сезона ще те чакам, Лято.

Мариана Захариева/ MaryLee/ Будапеща/ Унгария

Лятото ми е приятел

Лятото ми е приятел.
Сутрин рано ме мята през рамо
и ме понася нанякъде
съвсем небрежно,
нежно крайбрежно,
ме близва по челото пясъчно.

Лятото ми е приятел,
преподрежда ме -
слънце, въздух,море -
набъбвам,
вече не се събирам
в панелното чекмедже.

Лятото ми е приятел,
сънуват ме в здрача
леките летни сънища.
Ромолѝ ме чешмата,
пътуват ме още
пътеките калдъръмени.

СЕРГЕЙ СЕРГЕЕВ/sergione/ Варна

Ж Е Л А Н И Е

ВРЕМЕТО КАЛЕНДАРА ПОДГОНИ И РАЗПИЛЯ СЕНОКОСИТЕ. ДУШИТЕ НИ СА КАТО СЕЗОНИ ДОЛЕТЕЛИ СЪС АЛБАТРОСИТЕ.

НЯМА КАПАНИ ЗА ЯТОТО НА ИЗГУБЕНИТЕ ИДИЛИИ. НЕКА ДУШАТА МИ ДА Е ЛЯТОТО, ПЛУВАЩА С ВОДНИТЕ ЛИЛИИ.

В ШЕПИЧКА НЕКА СЕ СГУШИ - ПУХЧЕ ОТ КРИЛАТА НА ПТИЦИТЕ. НЕОБУТА В ЗИМНИ БОТУШИ И ТРЕПЕРЕЩА ПРОЛЕТНО В ЖИЦИТЕ.

КАТО ГЛУХАРЧЕ НА ВОЛЯ ПОНЕСЕНА ЗАПОКИТЕНА В ПРОСТОРИТЕ СИНИ. НЕ ИСКАМ ДУШАТА МИ ДА ЕСЕННА, ЗАТРУПАНА ПОД ЛИСТА ОТ СМОКИНИ.

ПАРЧЕНЦЕ ОТ НЕЯ ДА НОСИТЕ ПРЕЗ СЕЗОНИТЕ ДА ВИ ТОПЛИ. ПОТЪРСЕТЕ Я ПРИ АЛБАТРОСИТЕ, УХАЕЩА НА ЖАСМИНОВИ ВОПЛИ.

Радостина А. Ангелова (joy_angels)София

Арканът на лятото

И бялото перо от гларус
на юли вече потъмнява…

Редя на плажа карти „таро”
и бъдещето прояснявам,
вълните любопитни идват
и с новините си отиват –
клюкарстват после дълбините,
от радост никой не заспива,
звездите кюрасао пият,
бленуват пясъчни миражи,
крещят във мрака хлапетии,
жени оправят букли важно,
мъжете палят папироси
и сипват питиета тънки.

Ще чакат всичките въпроси
до утре, докато се съмне…

Защото картите предричат,
че има време да е лято,
че има време за обичане –
безгрижно, чак до глуповато.

А аз, от цялата колода,
за онзи северняк унесен,
ще пазя лятна карта в джоба.
Изгубя ли я – иде есен.

Валентина Стоянова Костова/ shtura_maimunka /Варна

Ще те стопля с дъх на прииждащо лято

Ще те стопля
с дъх на прииждащо лято,
с аромат
на трева и синчец.
Ще погаля лицето
съвсем непознато,
ще рисувам,
с талант на творец.

В душата ти празна
на пръсти ще вляза
с аромат
на море и на бриз,
в силует на изваяна
глинена ваза
ще бъда
твой нежен каприз.

Под ризата нежно
пръсти ще плъзна
с виртуозност
на стар пианист,
ще сгрея и устните,
вечно премръзнали,
отронена

Петя Кръстева /petinka/ Варна

Ухание на...

С красива раковина те подсещам
за лятото, изпълнено с жар,
за стъпките по пясъка - горещи,
за двама ни, поели слънчев дар.

Спомни си за кафето - недопито
оставаше до късно през нощта.
И щом ме галеха ръцете ти,
пламтяха дири, стапящи плътта.

Претопляхме напитка утаена -
на устните ни бе с горчив привкус.
От сладостта на нощите горещи
ухаеше на шоколадов мус.

Бойка Андреева, Кръстьо Раленков /София/

Партитура за два тромпета. Без оркестър.

І
Утро.
Утро.
Сенки и слънце
си играят на ян и ин.
Свири жълтият диск без прекъсване
„Лятно време” на Гершуин.

И прелива се с бавна протяжност
свежа лятна омара
в трепетна мараня.
И минава, събирайки миди по плажа,
една чудно красива жена.

Просто слушаш.
Или просто дишаш.
Цял.
Възможен.
Над чаша кафе.
И душата ти прашна и книжна
лумва в светло,
безгрижно
аутодафе.

ІІ

Утро.
Утро.
Сенки и слънце
си играят на ян и ин.
Свири жълтият диск без прекъсване
„Лятно време” на Гершуин.

И наднича в прозрачния въздух
твоят утринен сън.
Трепти
една обла и нежна протяжност,
почти тъжна и светла
почти.

Бавен пясък седефено свети
под клепачите.
Жега.
Нега.
Аз се раждам в прозрачния шепот,
с който ин търси ян.
Синева,

вечна колкото всички Голготи,
като всички морета и дни,
влиза в мен.
И се ражда животът.
Лято.
Вик.
Гершуин.
Аз и ти.

Елена Бурова/ Варна

Морско 1

Косата ми се вее
от вятъра по пътя.
Да тръгна ще посмея,
но чувам морски тътен.

В поезията звездна
потъвам като в бездна.
Какви ли рими чакам?
Опъвам нежна мрежа
за новата надежда
тя на мечтите знак е.

Женя Стайкова/jenia/ Виена

Оженихме се, гостите си тръгнаха,
сами сме в ресторантската градина,
а любовта ни е сгъстила въздуха
и вятърът усеща, че я има.

А лятото притихна под нозете ми
то-верен мой слуга, нали съм булка.
Изпрати ни светулка да ни свети,
щурче да ни посвири на гъдулка...

Като дете бях чела, че щурците
на приказните сватби все пригласят
а днес без за бакшиша си да пита
на моята лирично ме унася.

На двайсе сантиметра съм от лятото!
Високите обувки си събувам.
Усещам как прегръща ме тревата
за моето докосване бленувала.

Тя любовта е късче вечно лято
като това - спокойно, деликатно
и без пари със теб ще сме богати,
щом щурчовата песен е безплатна.

Нели Никова /Nela Gold/ Суворово- Варна

Босоного лято

И... ето – босоного, лятото ми слиза
и се промъква в тъмната ми стая.
Усмихва се щастливо – уж, неволно,
а после във очите ми се спира...

Небрежно ме целува – без да иска?!
И тихичко ми шепне нежни думи...
Какво ли може да застане между мен и него?
Когато то доволно ме разлива...

И бързичко се шмугва под вълните,
танцувайки със вятъра тъй щуро...
Дали съм се събудила щастлива?!
С усмивка да го поздравя отново...

А после грабва ме и ме понася
над пътроцветните градини,
опива ме със аромата на цветята,
и с обич разпокъсва тъмнината...

Надя Стефано / Elpida/ Отава – Канада

пясък по клепачите

можеш ли да разкажеш на морето за мен
тишината с която завивам мислите си по него
пръстите рисуващи самотен сал в очите на изгрева
вината с която се научих да оцелявам
броейки на ум изоставените си котви
пристанищата в които поръчвах бутилка ром
и препусках сред отчаяните крясъци на гларусите
единствените изпращачи повярвали в мен
и способността да храня липсите си с любов
докато разказваш на морето за мен...

Ами това беше. Моля за извинение ако в бързината някъде нещо съм прецакала. Но скоро пак няма да имам време...така че... Laughing

и ЧОВЕЦИ!
Да сте живи и здрави, създатели на ОАЗИСЪТ "Маркони!

ХуЛитер Записан(а): Jul 17, 2013 Мнения: 15

Стиховете които е публикувал маркони са прекрасни. Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите