Търся стихотворения и разкази за балкони

Балкониада ли ще правиш, Петър... Laughing

Все пак би трябвало да се знае за какво ти е плода на тихия труд на пчелиците в сайта ... Rolling Eyes

Да ни би да е за дисертацията ти:
"Балконът, дървен железен и бетонен, и елементи необходими за неговите орнаменти"
Д-р Никос Варналис Razz

ХуЛитер Записан(а): Aug 26, 2009 Мнения: 33

ТЕРАСА

Тая празна тераса –
като арена за битки.
Гледам деня отгоре.
И ми е тъжно. И плитко.
Дори не погледна лицето ми.
Не ме замери със думи.
Гърбът ти… Колко е страшен.
Отива си . Аз съм безумна.
Няма да има спектакъл.
Реплики за сбогуване.
Имаше много любов.
Другото е преструване.
Имаше светлина… без край.
Кой накрая заплаща светлото?
Аз съм твоя голям позор,
загърната в чужда наметка.
Пияна от самота.
Ти слизаш по витите стълби.
А аз съм твоя жена.
Отлитат уплашени гълъби.
А ги хранех с трохи…
Дори им гледах очите.
Сега си нямам море.
Да се удавя, за да не питам.
Слизай от моя живот.
Виж, имам цяла тераса…
И се завий с гнева си.
Това го можеш прекрасно.
Неродените ни деца
прелитат с криле на ангели.
Може да съм сама.
Но ти не си сам, а с мене.
Върви си.
Не си измамен.
Кръвта ти усеща пътя.
Потегляй. Аз пак те обичам.
Как се разказва нещо,
което на връх прилича?
А на върха му –
душите ни мръзнат голи.
Тук си кажи молитвата.
Аз вече съм те измолила.

Биляна Попова

В събота и неделя моят квартал
опустява като пред война.
Никой не буди заспалата кал.
Телефонът мълчи от вина.
Къде се изнасят градските
жители?
Превземат с очи света?
Няма, няма кого да попиташ.
Само вятър развява сметта.
Очите ми падат - до смърт
пребити -
от котата на този балкон,
където съм сляпо пришита
като листенце -
за изсъхнал клон.

Виктория Иванова

ХуЛитер Записан(а): May 23, 2007 Мнения: 6

biruni написа:

Балконът

Във утрото е сякаш нос,
посърнал в сянката на клоните,
циментов мълчалив въпрос
в галерията на балконите.

Той си говори всеки ден
със гълъбите по перваза
и нищо че е стар и уморен,
той слуша-те ще му разкажат

как вятърът надува им крилете
и облаци в очите им рисува,
как цялата земя е цвете,
което от любов празнува.

Когато падне нощен хлад,
в гирлянди от звезди ще свети;
с два парапета по-крилат,
ще литне сам над световете.

И ще сънува, без нагласа,
в дантели от лозница спяща,
една вълшебна и добра тераса
как дълго страстно го прегръща.

А утрото, дошло без време,
ще бликне, отразено от стените,
и от душата му, без жал, ще вземе
надеждата, че някога ще литне.

Владимир Владимиров

ХуЛитер Записан(а): May 23, 2007 Мнения: 6

biruni написа:

Балконът

Във утрото е сякаш нос,
посърнал в сянката на клоните,
циментов мълчалив въпрос
в галерията на балконите.

Той си говори всеки ден
със гълъбите по перваза
и нищо че е стар и уморен,
той слуша-те ще му разкажат

как вятърът надува им крилете
и облаци в очите им рисува,
как цялата земя е цвете,
което от любов празнува.

Когато падне нощен хлад,
в гирлянди от звезди ще свети;
с два парапета по-крилат,
ще литне сам над световете.

И ще сънува, без нагласа,
в дантели от лозница спяща,
една вълшебна и добра тераса
как дълго страстно го прегръща.

А утрото, дошло без време,
ще бликне, отразено от стените,
и от душата му, без жал, ще вземе
надеждата, че някога ще литне.

Владимир Владимиров

ХуЛитер Записан(а): Apr 11, 2008 Мнения: 556

Крива линия

кой ще ни спаси
голи на терасата
настръхнали от студ треперещи
така се изневерява на любимата
която готвеше свинско през ден
и ни любеше
както лисица копае дупка в пръстта
нашият гроб

Владислав Христов

Тъмната тераса

Тъмната тераса
и в дървото – птица…
А на мойта маса -
мъжка ръкавица.

Лампите са жълти.
Нощем шум витае.
И не си дошъл ти,
а защо – не зная.

Утре чакам ясно
слънце златокъдро.
Всичко е прекрасно
и сърцето – мъдро.

Глъхне в самотата
от боязън смътна…
Четох, че душата
уж била безсмъртна.

1911

Анна Ахматова

превод: Иван Николов

ХуЛитер Записан(а): May 23, 2007 Мнения: 6

biruni написа:

Балконът

Във утрото е сякаш нос,
посърнал в сянката на клоните,
циментов мълчалив въпрос
в галерията на балконите.

Той си говори всеки ден
със гълъбите по перваза
и нищо че е стар и уморен,
той слуша-те ще му разкажат

как вятърът надува им крилете
и облаци в очите им рисува,
как цялата земя е цвете,
което от любов празнува.

Когато падне нощен хлад,
в гирлянди от звезди ще свети;
с два парапета по-крилат,
ще литне сам над световете.

И ще сънува, без нагласа,
в дантели от лозница спяща,
една вълшебна и добра тераса
как дълго страстно го прегръща.

А утрото, дошло без време,
ще бликне, отразено от стените,
и от душата му, без жал, ще вземе
надеждата, че някога ще литне.

Владимир Владимиров

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Кирлив балкон

на него - кон,

да беше слон

или бизон.

А то какво -

дръглив муфлон Sad

LeoBedrosian написа:

Кирлив балкон

на него - кон,

да беше слон

или бизон.

А то какво -

дръглив муфлон Sad

На сив балкон
под сив балтон
един гарсон
зададе тон
на своя камертон.
От нисък клон
под тоз балкон
запя му в тон
или без тон
един оперен черен дон,
с една въздишка-стон,
и цъфна стария лимон
под стария и сив балкон
на бедния гарсон.

Razz

ХуЛитер Записан(а): Sep 26, 2007 Мнения: 235

Виж й на тая
двата балкона:
тя ще е кобилата -
ти ще си конят!

о, наоколо туристите ядяха пици
жени перяха мъжките си грехове
политнали балкони в късните си
есенни сецесиони
пиеха барок с ампир и шардоне

о, пък някъде си мереха мераците
и спореха върху острието на игла
луната слизаше съвсем за малко
за кафе - еспресо
но само при пепеляшка от махлата

тогава от сокаците онези тъмните
претършували душите ни за знаци
тръгваха на дълъг път годините
пясъчно самотните
в ритъма на джаз ен, рок ен, блуз
---
а музата милата по жицата по жицата
търсеше си лястовици бели за душата
а тя ранена от свистене на стрелите
намазани с отрова бяла
от меда на дивите пчели кървеше...

Rolling Eyes

ПО ОБЕД

Закрещяха балконите:
Вижте, колко изкусно
двама долу по обед
правят сандвич от устни!
Бавно златния мед
той събира...под блузата.
Тя му е луд късмет
и... поредно охлузване.
И мъзга за живот
на талази потича...
Тук, пред жилищен вход
Любовта се съблича.
А колата е дом.
И е точно за двама.
Нито спукан балон,
нито клаксон е драма.

GSM в асинхрон
спира щура вечеря.
А от другия дом
самотата трепери.
Умореното слънце
своя обед сънува.
А балконите шепнат:
Хайде да се целуваме!

Геновева Цандева

Диалог за балкони

- Стига с тези балкони бе братче. Хептен пощуря. Та какво казал тоя Лорка ли беше? Като умре да оставят балкона отворен?
- Да, така е написал в едно свое стихотворение:
Умра ли
Оставете балкона отворен!
Момчето яде портокал
/ от моя балкон аз го виждам /
Жътварят ожънва житата
/ От моя балкон аз го чувам /
Умра ли,
Оставете балкона отворен.

- А верно ли е че бил хомосексуалист?
- Да, но това няма нищо общо с балкона.
- А истина ли е, че са го убили?
- Да. Убит е 1936 година от привърженици на Франко.
- Аз като умра ще ми е все едно дали балкона ще е отворен или затворен. Ако ще да е зазидан.
- Лорка има други изисквания. Но казва на хората „ако щете”:

Когато умра,
погребете ме с мойта китара
под пясък и глина студена.

Когато умра,
между портокали
и мента зелена.

Когато умра
Погребете ме вий, ако щете,
В един ветропоказател.

Когато умра.

Един друг поет- Атанас Далчев е написал стихотворение за един зазидан балкон. Искаш ли да ти го прочета. Атанас Далчев е превеждал стиховете на Лорка.
- Верно ли! Хайде давай.

БАЛКОНЪТ

Той е железен, каменен, старинен;
такива има с хиляди в света,
обикновен, но само че зазидан;
един балкон без никаква врата.

Кой знае кога и от кого построен,
е станал непотребен изведнъж,
но не за всички: птичките спокойно
от вазите му пият хладен дъжд

и неговата четвъртита стряха
събира в някоя дъждовна нощ
след дълга и невесела раздяла
отново двама скитника ведно.

Но през деня отвън го не съзира
на минувача празното око.
Стопаните дори не подозират,
че къщата имала балкон.

- И този не е добре.
- Защо да не е добре? Той е един от най-добрите ни поети. Бил е недолюбван от комунистите.
- А защо са зазидали балкона?
- Решили са хората. Може би мебелите в стаята да са подредили така, че да препречват вратата на балкона, а може и дограмата да не им е била уплътнена добре. Сега пластмасовата многопластова дограма дава други възможности. А бе не им е трябвало балкон на хората и го зазидали. И не щат да го знаят. Какво толкова...
- Един балкон никога не е излишен. Защо не са го остъклили? Или да го приобщят към стаята. Аз така съм направил. Така жилището става по-голямо. Хем има балкон, хем е част от стаята.
- Не е излишен, ама хората го зазидали. А най-малкото можеш да отдъхнеш там и да се любуваш на изгледа, да помечтаеш.
- Какво ще мечтаеш. Глупости са това.
- Не са глупости. И така почнахме тази тема та да взема да ти прочета и стихотворението „Балкон” от поета Петър Алипиев:

Балкон

Когато свърши твоя ден,
изпълнен с работа позната,
ще се усетиш защитен
едва на тези три квадрата.

Зелените му перила,
петте саксии със мушкато
ще бъдат хълми и била,
гори далечни, птиче ято.

Ще станеш също птица ти,
която своята верига
разкъсва и лети...
Но все до перилата стига.

- Лъжлива работа е този балкон. Пет саксии с мушкато не могат да заменят нито селския двор, нито гората, нито полето, нито градинката, а още по-малко птичето ято. Балконът е глупост, особенно ако е на апартамент. И апартаментът е глупост. Ако е на къща с двор бива. Но балконът в блок е като кафез за птицата или най – точно блокът е кафез.
- Петър Алипиев е живял във Варна, в блок с десет входа, на осмия етаж.А се е родил на село. Но балконът все е нещо. Не можеш да го зазиждаш. Ето при поета Атанас Далчев, балконът събира двама скитника. Птичките пият вода от вазата му. Значи все пак е нужен за нещо. Ето, дори част от любовта на Ромео и Жулиета е на балкона.
- Аа ходил съм и аз у Верона. Там е домът на Жулиета. Едно къщиче с едно манечко дворче. Нищо особено.
- А балкончетò и то ли не бе нищо особено.
- Да, манечко едно такова ... Двама души най – много да побере.
- Манечко, ама голяма любов е имало там. Ето слушай:

Но стой, каква е тази светлина,
която от прозореца изгрява?
Той изток е, а Жулиета — слънце!
Изгрей, о, слънце, и надвий луната,
която и така е побледняла,
защото си по-хубава от нея!
Щом толкоз ти завижда, нейна жрица
недей да бъдеш вече — тя те кара
да носиш този бледосинкав цвят
на девствениците. Хвърли го ти!
О, скъпа моя! Обич моя нежна!…
Да знаеше какво е тя за мен!
Помръдва устни, но не казва нищо!
Но затова очите й говорят!
Ще им отвърна! Не, премного смел съм!
Те не със мен говорят: две звезди,
най-светлите от небосвода горе
заети другаде, молба отправят
към нейните очи, да ги заместят
във сферите им временно. Какво ли
ще бъде, ако двете светли двойки
си разменят местата? Знам, звездите
пред образа й ще посърнат, както
свещици сутрин; а от тез очи
небето тъй ще заструи в лъчи,
че вред ще почне лудото цвърчене
на птичките, помислили, че ден е!
О, как подпира бузка със ръчица!
Да можех, станал нейна ръкавица,
да я помилвам тъй!

ЖУЛИЕТА
О, аз горката!

РОМЕО
Говори! Тя говори!… Говори,
о, ангел лъчезарен! Да, защото
над мене ти във тъмното сияеш
като крилат вестител на небето,
когото смаяните смъртни гледат —
обърнали очите си до бяло
и падайки по гръб — как той се носи
сред бухналите облаци, поддържан
от трепкащата гръд на ветровете!
Това е сцената с Балкона.
- Голяма, голяма, ама Жулиета си е в тях. Хем прави срещи с Ромео, хем си е в тях.
- Значи все пак от балкона има полза.
- Има, ама чак да се пишат стихове за балкони е ала-бала.
- Не е ала-бала. Ето ти едно друго стихотворение за балкон. То е от поета Светозар Аврамов. Казва се : „Пейзаж с балкон”

Стоиш на сивия балкон, облечена във черно.
И питаш се дали е по – добре за теб да скочиш.
Но мъдростта подсказва ти, че не е редно
насилствено да си отидеш – без посока...

На улицата безприятна няма никой, никой...
В дома ти голите стени въздишат като болни.
И ти не можеш още със самотата да привикнеш,
останала сама завинаги на празния балкон.

И искаш ти за миг поне живота си да върнеш –
до теб отново да е твоят мъж, възнесъл се отвъд...
Защо, старице, мислиш за прииждащата смърт?
Не виждаш ли, че не е свършил трудният ти път?

- Ето, виждаш ли няма файда от балкони. Само тъжни мисли ти минават през главата.
- Дааааааа, тъжни мисли... Писателят Росен Босев се самоубива като скача от балкон. Сигурно е оставил балкона отворен. Сам се убива и сам оставя балкона отворен.
- Трагедия. Хубаво са направили, че са зазидали балкона. Щом няма балкон няма от къде да скочиш.
- Да скочиш от всякъде можеш. От прозорец, от мост... Не може да зазидаме всички балкони, прозорци... Въпросът е не да няма балкони, а да не ни минават мрачни мисли през главата. Ето, можеш да си мечтаеш за хубави неща на балкона. Чуй и това стихотворение на поетесата Мая Попова:

Краят на зимата

От моя балкон имам изглед към Витоша
и бели върхари за поздрав ми кимат.
Затворена там е душата ми скитаща
в една продължителна истинска зима.
И уж е красиво – почти като снимка –
далечната гледка тъгата пречиства.
В очите ми бавно се раждат снежинки
и скриват от поглед белите писти.
Събудих се в тъмно. Навън с одеяло
е сякаш балконът ми – пухкав и бял.
Свободно поех дъх за ново начало.
Снегът от очите ми бе извалял.

- А бе друго е да си на планината Витоша, друго на балкона.
- Така е, но и в двата случая има предимства и недостатъци, различно е. Както при Жулиета, хем си гледаш планината, хем си си вкъщи.
- Абе и през прозореца можеш да си гледаш планината, не ти е нужен балкон. А сега и аз да ти кажа едно стихотворение за балкон:

Горе на балкона
„Левски” свири с акордеона.
Долу в мазето
„ЦСКА” тренира с прасето.

Само, че не знам кой е авторът? А, сега ми разкажи за княз Болконски.
- Болконски, Болконски... Кой Болконски? Старият княз Николай Андреевич Болконски или княз Андрей Николаевич Болконски, а може би младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей. „Смъртта е събуждане от съня на живота”, казва княз Андрей Болконски. Те нямат нищо общо с балконите. Както и последното, което ми каза не е стихотворение. Хайде, стига с тези балкони.
- А ти стига с тези стихотворни форми. Някой не е ли написал в проза нещо за балконите?
- Писателят Георги Михалков, който е познат повече в чужбина отколкото в България тъй като твори и на международния език есперанто, има един разказ за балкон. Заглавието му е „Мъжът с червения пуловер”. Прочети го и пак ще поговорим за балконите. В него също става въпрос за планината Витоша, но и за още неща. Ето - от прозореца планината не изглежда така близка и величествена както от балкона се казва в разказа.Без балкон даже ритъма на живот е нарушен.И до нас трябва да има съседен балкон, който да е обитаван.
- Да, това е хубав разказ. А бе прозата си е друго нещо. По-реално...
-Така е. Но да завърша с едно стихотворение на Валери Станков:

БАЛКОН НАД МОРЕТО

Ако имахме малък балкон над морето, аз щях
да ти казвам – момиче, ела да погледаш морето,
да пилея в косиците твои сребрист воден прах,
да ми пърха – синигер – за теб сърчицето ми клето,
да те гледам как идеш – летен бриз, стих и песен по здрач,
да ти стеля в тръстиките сетните есенни припеци
или с мисъл за теб – сякаш някой изкусен шивач –
да ти шия от залеза рокля на огнени диплици,
да ти пиша по пясъка стихове с птичи пера и камъш,
друго нищо не мога да правя добре общо взето…
Остъклиш ли балкона, някой ден като истински мъж
ще се хвърля със винкела –
и ведно с черчевето в морето.

- Какво ще завършваш. Продължаваме... Знам го аз Валери Станков. Живя в блока на Петър Алипиев. Този панел от север има 160 балкона, а от юг 240 – общо 400. Валери и той е един отвеян. Кибичи в Шишковата градинка и пие бира с клошарите.
- Но преди да пие бира е работил поне десетина часа върху белия лист.
- Какво ще ми разправяш за него. Не го ли знам аз. Балкон над морето искал да има. Що не си пие бирата на балкона, а отива в градинката.
- Предпочитания...
- Ти балконяса съвсем вече. От къде толкова знания за тия балкони.
- Щях да пиша едно есе за балконите, но не се получи. Даже в „Хулите” сайт за художествена литература помолих да ми изпратят стихотворения за балкони, и ми изпратиха. И то хубави стихотворения, още разсъждавам върху тях. Но за това друг път. Прекратяваме. Довиждане, забравих, че трябва да ходя в Сдружението на писателите Варна. Там ако знаеш какъв красив балкон има... Сашо Серафимов пусна от този балкон едно стихотворение и хората го гледаха като паднали от небето...И поетът написа:

Приказка за едно стихотворение
На Мърфи
Едно стихотворение падна от небето
и се търкулна в краката на един милионер.
- Измитай се оттук, сантиментална кукличке! -
му рече той.
- Защото се страхуваш, нали! -
отвърна стихотворението.
Но не можа да продължи. Милионерът
извади пистолет и стреля.
Разпокъсано и опушено като пеперуда,
с размазани криле,
то заподскача по плочника.
Милионерът се обади в полицията.
Полицаите цял ден търсиха стихотворението,
за да го арестуват.
Търсиха го убийците, изнасилвачите и крадците.
И този ден в града нямаше нито един убит,
нито една кражба, нито едно изнасилване.
Двамина циганина се спънаха в стихотворението
и го разсипаха. Нахвърлиха се отгоре му
и си напълниха джобовете.
Душите им натежаха от празни приказки.
Прокурорът образува дело срещу стихотворението.
То седна на подсъдимата скамейка.
- Какво търсиш в нашия град?! - запита той.
- Аз не търся нищо! Вие ме търсите!
- Защо си дошло тогава?!
- Паднах от небето съвсем случайно.
Нямах намерение да преча на някого.
Прокурорът се загледа в небето.
Там видя и други стихотворения.
Те летяха и се усмихваха,
готови всеки момент да паднат.
- Лоша работа! - рече той -
ще те осъдим на доживотен затвор
в някоя книга!
И без това хората не четат!
- Едно стихотворение падна от небето! -
каза жена ми, стоейки на прозореца.
Ставаше все по-хубава.
А в града напрежението растеше.
- Пролетта ли е дошла,
че се вдига такава врява?! -
се чудеха гражданите.
- Не, бе - отвърна поетът, - току-що пуснах
едно стихотворение от балкона
и хората го гледат
като паднали от небето.

ХуЛитер Записан(а): Jan 10, 2010 Мнения: 4

Като Мадоната е красива
жената на отсрещния балкон.
Когато я погледна времето застива
и аз превръщам се във вихрогон.
Боже,как ми се иска да скоча
на оня красив и далечен балкон.
Мъча се да се съсредоточа,
но само тропам,като кон.
А тя поглежда ме с бляскавите си очи
и разпалва в мен огън неустоим.
И летят любовните мечти,
но Мадоната ме вижда само,
като мим.

Утрин в Обеля

Таз сутрин зърнах от балкона
отсреща истинска Мадона.
Простира,милата,прането.
Е,биваше си го момето!
За мене времето застина,
делят ни метри-май стотина.
И пърха,пърха със очички...
Защо,защо не бяхме птички!
В миг рухна моята идилия,
да скоча мислех си-не крия.
Излезе рошльо на балкона,
тресеше яко го нагона.
Мен гледа,в него се натиска,
а вече чувствах я тъй близка!
Окото трезво ми подсказа,
че тя на алигатор мяза!

Наоколо наоколо
туристите ядяха пици
жени перяха
мъжките си грехове
есенни балкони
в късните си сецесиони
пиеха барок с ампир и шардоне
................................

======================>@@@
От първата ми стихосбирка "Епистоларно с капчици от роза".
Никола Анков - doktora

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите