Спомен за Биньо

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

УТРИН И ПОСЛЕ

Корен дълбоко в небето,
бял и червен или жълт.

Иззад лъжливата граница
щръкнат ресните ти росни,
катеричката се протяга -
дълга е колкото бора.
Корен дълбоко в небето,
още невникнал в обора,
волът си реши езика,
цял ден за теб ще приказва.
Шарен поток чак в полето
скача от студ изкипял
ъглите ти да догони;
може би ти го преследваш,
може би много отдавна
ти от върха си го блъснал,
корен дълбоко в небето.

Черги лъщят срещу тебе,
врабци разкройват дворовете,
с твоя игла прободена
рукна чешмата връз мене,
пее, боде и приглася,
а улицата след нея
с чадъри и колела,
меки и твърди шапки,
и всичко така си приказва:
"Никой не те е посаждал,
ти затова си за вярване,
никой не те е поливал,
ти затова си за вярване,
корен дълбоко в небето."

Корен дълбоко в небето,
към сърцевината увлечен.

В сърцевината въвлечен.
Под мисълта ти отвесна
взема си дъх оръжейната
на тракторите, мотиките;
брашнените диаманти
се ронят пак, призовани
от зъбите ми привикнали,
от човките на кокошарника,
от острите устни на мравката.
Вече е успокоено.
Стадо овце или бръмбари
волно живее по гръб
и всичко така си приказва:
"Никой не те е посаждал,
ти затова си за вярване,
никой не те е поливал,
ти затова си за вярване,
корен дълбоко в небето."

Аз пък какво ли да кажа,
както от теб съм прободен,
корен дълбоко в небето,
тръгнал да ходиш на запад...
Дрехи, защо потъмняхте?
Цигли, греди, стъпки,
смаяни ръкомахания?
Жаби-пелтечки в ливадите,
аз съм оставил над всичко
пръстите си нелечими,
ще се завърна след малко
със щъркелите разкаяни!

Корен дълбоко в небето,
невидим вече за мене,
чергата спи на дъските,
а под дъските мишлето,
шапката спи на стената,
пък тя събужда-приспива
по късче памет от стаята
и всичко така си приказва:
"Никой не те е посаждал,
ти затова си за вярване,
никой не те е поливал,
ти затова си за вярване,
корен дълбоко в небето."

Корен дълбоко в небето,
кратка въздишка, преди
с катеричката да се протегнеш
дълга колкото бора.

Биньо Иванов

Не разбрах какво е накарало Папакот да си спомни за Биньо Иванов. Не съм познавал Б.И., и поезията му не ми импонира, не е моят тип. Не знам и другите от сайта доколко познават поезията му.
Но си видях един постинг, отпреди две години и половина, от 11.06.2011 година, във форума “Журито трябва да си има едно на ум”, който, като става въпрос за Биньо Иванов, се изкушавам да постна тука.

"Аз пък мисля, че журито трябва да си има "като едно на ум" и това - в памет на кого е обявен конкурсът.
Има конкурс на името на "Петко Славейков", има конкурс "Биньо Иванов", да допуснем че има и конкурс "Пеньо Пенев". Тримата поети са толкова различни! Кое ги отличава? Епохите, в които са творили ли? Без съмнение! Но и нещо много по-съществено!

"И с теб, епохо, ний не се римуваме,
но ритъмът един и същ е в нас!"

Да, точно това е, което ги отличава - стилът, ритъмът! Ритъмът, както и характерът на поета, са вродени!

Да погледнем едно от стихотворенията, типични за стила на Биньо Иванов:

"Досъбираш снега, цвърчащ го приютяваш до огъня;
доплиташ, помазваш с пушек и глина кошера на април,
накъдряш кичести метафори майски, пускаш им вятър,
скакалците надскачаш, помагаш на божите мравки в теглото,
прекопаваш реката, пращаш я към къщурката с покрив от шума,
със здравец и сбогом и я постилаш до момичето в голо,
хайде люлка на врата на дървото, лети дървесината до орела,
никне тревата, изяжда пътя, камъкът напада тревата,
таралежи в гащите й, кобри под мишниците й пъхаш,
одираш се, хвърляш се изплезен в копривата,
съвъкупляваш се с таласъми, с чупливи рога на дънери;
напъваш се, раждаш азбука от настръхнали несъгласни,
хващаш юздата, тя избива първия и последния от зъбите ти,
гръбнака ти огънато крясва под корема светкавичен,
обърсва те метлата железна, помита те на филийки,
гледаш: едното ти око край тебе, другото прескача баира,
галопира, галопира,
не делеше тревата от гущера гущера от сетните му опашки
тялото ми бе пръснато където му бе все едно ..."

Това е само една трета от стихотворението, но нищо не му липсва, а и цялото да бях го цитирал, нищо не бих добавил.

Не искам да кажа, че то не е поезия. Щом Биньо Иванов като поет е гордостта на Кюстендилския край и щом на негово име се правят национални конкурси за поезия, значи че е поет и че това му стихотворение е поезия. Но то толкова се различава както от стила на Петко Славейков, така и от стила на Пеньо Пенев, че ако такова стихотворение бъде наградено в конкурс на тяхното име, би означавало, че тяхното не е поезия. И обратно - ако на конкурс на името на Биньо Иванов бъде наградено някакво стихотворение в стила на Петко Славейков, или пък поема в стила на "Дни на проверка" на Пеньо Пенев - то край тях пък стихотворенията на Биньо Иванов биха изглеждали като някакъв нонсенс.

Без съмнение, поети-Биньо Ивановци е имало и по времето на възраждането ни, и по време на "дните на проверка". Както и сега няма начин да няма поети-Пеньо Пеневци. Но за да се прояви поетът, за да се родят и спечелят популярност стиховете му, необходимо е ритъмът на поета и ритъмът на епохата да е един и същ."

Това е постингът ми. С днешна дата ще добавя: а по какво се отличаваха епохите, в които творят Пеньо Пенев и Биньо Иванов? Защо ритъмът на тези епохи е различен?

И си отговарям така: защото епохата на Пеньо Пенев беше на строящия се, на съзидателния социализъм. А епохата на Биньо Иванов - на загниващия, на безидейния, на консуматорския социализъм и на консуматорския морал..

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

angar написа:

Не разбрах какво е накарало Папакот да си спомни за Биньо Иванов. Не съм познавал Б.И., и поезията му не ми импонира, не е моят тип. Не знам и другите от сайта доколко познават поезията му.
Но си видях един постинг, отпреди две години и половина, от 11.06.2011 година, във форума “Журито трябва да си има едно на ум”, който, като става въпрос за Биньо Иванов, се изкушавам да постна тука.

"Аз пък мисля, че журито трябва да си има "като едно на ум" и това - в памет на кого е обявен конкурсът.
Има конкурс на името на "Петко Славейков", има конкурс "Биньо Иванов", да допуснем че има и конкурс "Пеньо Пенев". Тримата поети са толкова различни! Кое ги отличава? Епохите, в които са творили ли? Без съмнение! Но и нещо много по-съществено!

"И с теб, епохо, ний не се римуваме,
но ритъмът един и същ е в нас!"

Да, точно това е, което ги отличава - стилът, ритъмът! Ритъмът, както и характерът на поета, са вродени!

Да погледнем едно от стихотворенията, типични за стила на Биньо Иванов:

"Досъбираш снега, цвърчащ го приютяваш до огъня;
доплиташ, помазваш с пушек и глина кошера на април,
накъдряш кичести метафори майски, пускаш им вятър,
скакалците надскачаш, помагаш на божите мравки в теглото,
прекопаваш реката, пращаш я към къщурката с покрив от шума,
със здравец и сбогом и я постилаш до момичето в голо,
хайде люлка на врата на дървото, лети дървесината до орела,
никне тревата, изяжда пътя, камъкът напада тревата,
таралежи в гащите й, кобри под мишниците й пъхаш,
одираш се, хвърляш се изплезен в копривата,
съвъкупляваш се с таласъми, с чупливи рога на дънери;
напъваш се, раждаш азбука от настръхнали несъгласни,
хващаш юздата, тя избива първия и последния от зъбите ти,
гръбнака ти огънато крясва под корема светкавичен,
обърсва те метлата железна, помита те на филийки,
гледаш: едното ти око край тебе, другото прескача баира,
галопира, галопира,
не делеше тревата от гущера гущера от сетните му опашки
тялото ми бе пръснато където му бе все едно ..."

Това е само една трета от стихотворението, но нищо не му липсва, а и цялото да бях го цитирал, нищо не бих добавил.

Не искам да кажа, че то не е поезия. Щом Биньо Иванов като поет е гордостта на Кюстендилския край и щом на негово име се правят национални конкурси за поезия, значи че е поет и че това му стихотворение е поезия. Но то толкова се различава както от стила на Петко Славейков, така и от стила на Пеньо Пенев, че ако такова стихотворение бъде наградено в конкурс на тяхното име, би означавало, че тяхното не е поезия. И обратно - ако на конкурс на името на Биньо Иванов бъде наградено някакво стихотворение в стила на Петко Славейков, или пък поема в стила на "Дни на проверка" на Пеньо Пенев - то край тях пък стихотворенията на Биньо Иванов биха изглеждали като някакъв нонсенс.

Без съмнение, поети-Биньо Ивановци е имало и по времето на възраждането ни, и по време на "дните на проверка". Както и сега няма начин да няма поети-Пеньо Пеневци. Но за да се прояви поетът, за да се родят и спечелят популярност стиховете му, необходимо е ритъмът на поета и ритъмът на епохата да е един и същ."

Това е постингът ми. С днешна дата ще добавя: а по какво се отличаваха епохите, в които творят Пеньо Пенев и Биньо Иванов? Защо ритъмът на тези епохи е различен?

И си отговарям така: защото епохата на Пеньо Пенев беше на строящия се, на съзидателния социализъм. А епохата на Биньо Иванов - на загниващия, на безидейния, на консуматорския социализъм и на консуматорския морал..

Ангаре, позволи ми да замълча след твоите думи, понеже ............, отколкото да отговарям на ..............., който ................

......
редактирано от alfa_c
Без обдни изцепки, Папакот!
Хайде, моля, една тема да остане неоплескана, ей така за разнообразие.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Понеже се отвори реч за моя кумир - Пеньо Пенев ето ви Пеньови рими, по нашата близка действителност:

Ще цъфнат скоро теменугите,
а работите веч са зле.
Оплюхме се обилно с другите
и никой тук не е добре.

теменужен поздрав от Пеньо и мен Very Happy

Защо мислиш че "се пъна да давам оценка", Папакот? Оценката си аз я давам с лекота, свободно.
И с какво от думите ми не си съгласен, какво толкова съм казал? Казал съм, че популярността на поета зависи от това, доколко поезията му отговаря на настроенията на епохата, на времето. Ако Биньо Иванов беше рецитирал цитираното от мене стихотворение през 1955 година в една зала заедно с Пеньо Пенев, той вероятно би бил освиркан; както и ако след 1980 година или днес Пеньо Пенев би рецитирал стиховете си, също биха гледали на него като на ненормален.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Добре, Марги.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

angar написа:

Защо мислиш че "се пъна да давам оценка", Папакот? Оценката си аз я давам с лекота, свободно.
И с какво от думите ми не си съгласен, какво толкова съм казал? Казал съм, че популярността на поета зависи от това, доколко поезията му отговаря на настроенията на епохата, на времето. Ако Биньо Иванов беше рецитирал цитираното от мене стихотворение през 1955 година в една зала заедно с Пеньо Пенев, той вероятно би бил освиркан; както и ако след 1980 година или днес Пеньо Пенев би рецитирал стиховете си, също биха гледали на него като на ненормален.

Не съм съгласен Ангар. При Пеньо има и универсални истини, които биха надживели всяка епоха. И това не са само теменугите или простия милиционер Джефер. Ако надникнем отвъд идеите и реализма му, това си е един радикален и изтънчен борец срещу човешката глупост.

Извинявам се, че не познавам творчеството на Биньо и не пиша за него в темата.

LeoBedrosian написа:

Не съм съгласен Ангар.

Аз пък съм съгласен с тебе, Лео.
Много от стиховете на Пеньо Пенев и сега, и във всяка епоха ще звучат хубаво.
Единствено патосът и възторгът му от социалистическото строителство - след 1980 година, когато вече стана ясно, че социалистическият ни модел се е изчерпал, и особено днес - когато се видя и как той завърши, биха прозвучали фалшиво.
Що се отнася до поезията на Биньо Иванов, и аз не я познавам достатъчно. По причина че не ми харесва и трябва да се насилвам, за да дочета някои от стиховете му.
Но който пише толкова неясно, трябва да се примири с риска, че ще има които да го тълкуват неправилно или превратно.
Очаквах че Папакот, ако Б.И. наистина му е кумир, ще сподели от какво е възторгът му, както и ще обясни значението на някои от метафорите.
Защото и аз се опитвам да им дам обяснение, но вероятно неправилно ги тълкувам.

ХуЛитер Записан(а): Sep 01, 2004 Мнения: 104

Абе вие какво сте яли? Гъби?
Доживял някой да казва какво не е и какво е поезия, камо ли да сравнява Славейков с Биньо Иванов и да се мъчи да обяснява метафори..
Абсурдно е.

nikoi написа:

Абе вие какво сте яли? Гъби?
Доживял някой да казва какво не е и какво е поезия, камо ли да сравнява Славейков с Биньо Иванов и да се мъчи да обяснява метафори..
Абсурдно е.

За мене ли намекваш, че сякаш съм ял луди гъби, Никой?
И че нямаме право да казваме какво мислим че е поезия и какво не е, и че не могат да се сравняват поетите, и че не могат да се обясняват метафорите?

Ти както щеш, но аз мисля че могат, и че трябва, и затова го правя.

Има метафори, които не се нуждаят от обяснение: очи-звездици, вежди-пиявици, талия, тънка като мисъл ...
Но има и метафори, които те замислят - за какво се отнасят, вложен ли е в тях някакъв смисъл и какъв.

На какво е метафора "корен в небето"? Може би в нея е закодиран образът на Маркс? Защото само брадата е, на която "корените растат нагоре, а върховете надолу", а на всички портрети Маркс е с брада. А изразът "Корен дълбоко в небето, / бял и червен и жълт", изразява лозунга: "Пролетарии от всички страни, обединявайте се!"

А метафорите от другото му стихотворение, като: "кобри под мишниците й пъхаш, одираш се, хвърляш се изплезен в копривата," не мога да си ги обясня по друг начин, освен че стихотворението е писано след ядене на луди гъби!

Виж в това: "съвъкупляваш се с таласъми " откривам някакъв смисъл - някои са го правили, и от това са се родили идеите за сбъркания ни преход.

Така си ги тълкувам аз - и тези му стихове, и други му подобни, които съм чел, и съм си съставил мнение за него. Като за псевдо-поет, който бръщолеви без смисъл каквото му дойде на ума. И не мога да го сравня с народния поет Петко Славейков, нито с пролетарския поет Пеньо Пенев, чиито идеи и мисли и стихове са ясни и разбрани, и отразяват истинския живот и тежнения на народа.

Предпочитания трябва да има, сравнения трябва да има. Ако и това го няма, всичко губи смисъл. Нали за едната чест живее човек.

Разбира се, изказвам само своето мнение; за други може Биньо Иванов да е много по-добрият поет, и те съвсем искрено да му се възхищават.

ХуЛитер Записан(а): Sep 01, 2004 Мнения: 104

Е.. Думи на вятъра ще са, каквото и да кажа.
Very Happy

Лек ден!

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

angar написа:

nikoi написа:

Абе вие какво сте яли? Гъби?
Доживял някой да казва какво не е и какво е поезия, камо ли да сравнява Славейков с Биньо Иванов и да се мъчи да обяснява метафори..
Абсурдно е.

За мене ли намекваш, че сякаш съм ял луди гъби, Никой?
И че нямаме право да казваме какво мислим че е поезия и какво не е, и че не могат да се сравняват поетите, и че не могат да се обясняват метафорите?

Ти както щеш, но аз мисля че могат, и че трябва, и затова го правя.

Има метафори, които не се нуждаят от обяснение: очи-звездици, вежди-пиявици, талия, тънка като мисъл ...
Но има и метафори, които те замислят - за какво се отнасят, вложен ли е в тях някакъв смисъл и какъв.

На какво е метафора "корен в небето"? Може би в нея е закодиран образът на Маркс? Защото само брадата е, на която "корените растат нагоре, а върховете надолу", а на всички портрети Маркс е с брада. А изразът "Корен дълбоко в небето, / бял и червен и жълт", изразява лозунга: "Пролетарии от всички страни, обединявайте се!"

А метафорите от другото му стихотворение, като: "кобри под мишниците й пъхаш, одираш се, хвърляш се изплезен в копривата," не мога да си ги обясня по друг начин, освен че стихотворението е писано след ядене на луди гъби!

Виж в това: "съвъкупляваш се с таласъми " откривам някакъв смисъл - някои са го правили, и от това са се родили идеите за сбъркания ни преход.

Така си ги тълкувам аз - и тези му стихове, и други му подобни, които съм чел, и съм си съставил мнение за него. Като за псевдо-поет, който бръщолеви без смисъл каквото му дойде на ума. И не мога да го сравня с народния поет Петко Славейков, нито с пролетарския поет Пеньо Пенев, чиито идеи и мисли и стихове са ясни и разбрани, и отразяват истинския живот и тежнения на народа.

Предпочитания трябва да има, сравнения трябва да има. Ако и това го няма, всичко губи смисъл. Нали за едната чест живее човек.

Разбира се, изказвам само своето мнение; за други може Биньо Иванов да е много по-добрият поет, и те съвсем искрено да му се възхищават.

Ангаре, и аз като Елена Денева нямам думи да обяснявам метафори на някого, който е обсебен от образа на Маркс. Smile

В цитираното от мен стихотворение на Биньо Иванов е очевадно, че "корен дълбоко в небето" е метафора на Слънцето.
А фактът, че на теб не са ти ясни значенията на някои метафори, съвсем не ти дава право да твърдиш кое е поезия и кое не е.

Е, аз не съм обсебена от образа на Маркс, никак дори Smile

но това не пречи да харесвам класиците и поетите от онова време и да не намирам нищо интересно в посочения автор. Навярно не го разбирам, но няма и да отделя внимание, със сигурност. Единственото стихотворение в първия пост ми е достатъчно, да го реша за себе си. За което съм благодарна Wink

Не ми се сърдете, старомодна съм и обичам ясните неща.

Папа, заинтригува ме обаче метафората "корен в небето", която ми навява съвсем различни асоциации от слънце. Нещо твърде окултно някак, заздравяване (или осъзнаване) на връзката с висшия аз.
Обаче не за 1 път я срещам тук. И другаде съм я срещала.

ХуЛитер Записан(а): Jan 18, 2008 Мнения: 240

Напълно подкрепям мнението на Ангар за творчеството на Биньо Иванов и споделям изискванията му за яснота, смисъл и благозвучност на поетическите творби.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

nikoi написа:

Абе вие какво сте яли? Гъби?
Доживял някой да казва какво не е и какво е поезия, камо ли да сравнява Славейков с Биньо Иванов и да се мъчи да обяснява метафори..
Абсурдно е.

Аз бих перифразирал коментара ти така: Какви са твоите гъби, за да си наберя и аз от тях и коментарите ни да влязат в синхрон Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите