История за престолонаследник без престолонаследник

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Отгоре обувките ми изглеждаха стари и увехтели, но отвътре бяха най-удобните обувки, които съм имала. Дори в онзи студен зимен вятър те пазеха уюта си и приятното усещане, че бях на сигурно. Дори успяваха да угасят горчивия вкус от гниещите листа наоколо, с който въздухът бе напоен. Настроението ми бе с един градус по-горе от обичайното за тази част на деня. Докато миризмата на пържено се бореше с твърдото ми желание да пропусна за пореден път вкусните понички с бял шоколад в будката на ъгъла, търпението ми премина границата на допустимото и реших да се наредя на опашката. Точно в този момент се появи човекът, когото чаках, и аз виновно се измъкнах от навалицата. Той ме погледна с такъв сарказъм, че макар и нищо да не каза, настроението ми за целия ден се превърна в огромен айсберг лед. Какво му струваше да ми се усмихне топло, да се пошегува с обич, а той заби остри нокти в сърцето ми и всеки опит да мина гратис в тази случка се провали. И приятелството ни също.
Не излизах много, не исках да ме гледат с любопитство, защото нищо не ми бе наред. Но да се запозная със самия престолонаследник! Така се случи, че попаднах в графика му за фитнес. Пак заради килограмите, но исках да е в зала, която не се посещава от много хора. И ето ме там. И той също. Телохранителите, които изглеждаха като негови приятели, но през цялото време наблюдаваха наоколо, вниманието на инструктора към него, специалните изисквания от страна на новодошлия, ме наведоха на мисълта, че трябва да е някаква важна особа. Огледах го и ми се стори много познат и много приятен. През цялото време се шегуваше с хората в залата. Дори с мен. Каза ми, че сякаш рисувам картина, докато се опитвах да разтягам ластици. Но го каза така, че на мен ми стана приятно, а не ме обиди. После на пътеката за тичане, когато не можах да издържа и буквално се сринах, той подхвърли, че ако самият той тичаше с това темпо, би изрисувал стените на целия град с графити без да се бои, че ще го хванат. Как да не му се усмихне човек! А той така се впечатли от усмивката ми, че ме покани на сладолед след тренировката. Как можех да приема! Та тази вечер ме чакаше порция грах у дома и не можех да помисля за нищо друго, най-малко за сладолед. Казах му, че съм на диета.
-Затова ли си така тъжна, през цялото време се опитвах да те развеселя и когато успях, ти казваш, че си на диета. Ти нямаш нужда от диети, изглеждаш чудесно, ако си повярваш и се харесаш каквато си. Ти носиш грацията в себе си, освободи я да излезе. Каня те на танци.
-Не умея да танцувам – притесних се не на шега.
-Не е нужно да умееш, танците са на моето парти. Моите приятели ще бъдат там, няколко познати дами и аз.
-Не, благодаря !
-Пак помръкна лицето ти, защо? Добре, да отидем тогава на гребната база. Искаш ли?
-Не мога да плувам. – казах отново с усмивка, радвах се, че поне този път ще успея да го разкарам от себе си. Вече взе да ме смущава това настояване от негова страна. Тогава не знаех кой бе той.
-Добре, няма да настоявам, но ако се размислиш, когато и да е и за каквото и да е, обади ми се - и той ми подаде визитна картичка.
Името, името ме впечатли, погледнах към него, но той вече бе отишъл в съблекалнята. И аз отидох в своята. Бях се изложила толкова много, че ми идваше да потъна в земята от срам. Облякох се, приведох се в приличен вид и излязох. Исках да му се извиня, но от него нямаше и следа. Можеше да бъде всеки друг човек, но бе точно престолонаследникът! Дали го бях впечатлила, че ми обърна такова внимание? Какво ли мислеше за мен, след като аз се отнесох така? Глупачка! Знаех си, че съм глупачка, но чак пък толкова! И то защо? От неуместен срам и неудобство, от страх да се впусна в приключение, за каквото не си бях и помисляла.
Но оттогава идеята за отслабването придоби по-различен смисъл. Записах се на модерни танци, на плуване и дори на езда. Надявах се, че все някъде отново случаят щеше да ни срещне. Станах член на какво ли не. Запознах се с много хора и вече имах и не малко приятели. Не ме сравняваха с тулумбичка. Харесвах се и затова и те ме харесваха. Без да си давах сметка, той ме бе променил много!
Един ден, когато разглеждах визитните картички, попаднах и на неговата. Облякох грейката и отидох на гребната база. Отново бе станало студено. Бе ден, в който бе малко вероятно някой да дойде, но аз отидох и останах да наблюдавам случайните гребци, докато отмалях. Бях станала ледено късче и вече жадувах за топъл чай и храна! Какво си мислех, че ще намеря тук? Не зная. Исках само да разбера какво бях изпуснала. Много. Но и спечелих много. Можех веднага да му се обадя, но не исках. Още се чудех защо ме заговори тогава, аз бях никоя, а той – престолонаследникът.
Обувките ми не бяха онези топли и уютни и краката ми замръзнаха. Изви се вятър и ме нагримира с прах и червенина, примесена със сълзи. И една физиономия на разочарование оформи края на приказката. Но в най-невъзможния момент, когато си мислех, че всичко случило се бе напразно, паралелите и меридианите му ме прегърнаха откъм гърба и аз почувствах, че това бе той. Една кърпичка от неговите ръце сложи край на болестта ми и заедно с топлия чай, който ми предложи, убиха и последната капчица самосъжаление.
Какво да ви кажа. Един човек видя красота в мен, когато най не бях за харесване, изгърмя балона на комплексите ми, когато исках само спокойствие, изсмя се на изтощените ми опити да вляза във форма и с трясък счупи огледалото на представите ми. Да, той не бе престолонаследникът. Нека истинският спи спокойно. Просто дублиране на имената. Но бе аристократ по душа. И то какъв аристократ! Ни най-малко не се разочаровах, когато го разбрах. Ех, може би съвсем мъъничко. Но какво пък, с истинския нямаше да се чувствам в своите груби, но топли обувки. А аз много държах обувките да са ми по мярка.

Честно казано не открих хумор, сигурно съм си загубил чувството! Very Happy

Не е весело, но ми хареса как е написано.
Обръщането на очите към себе си показва колко малко се познаваме и че по-често трябва да го правим - колкото и да е неприятно това, което виждаме.
5
Успех!

ХуЛитер Записан(а): Feb 22, 2011 Мнения: 168

Обувките трябва да са топли, сигурни и по мярка, независимо как изглеждат на околните! Много фина самоирония!5

Съгласна съм за изтънчената самоирония, текстът си струва, успех Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите