Любовен еликсир

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

На Ванчето мъжът й си намери любовница. Отначало тя не разбра. Гошо й каза, че сега е криза и трябва да работят повече в автосервиза. Закъсняваше почти всяка вечер. Тя го съжаляваше много и нищо не го караше да прави в къщи. Пое всичко. Чакаше го с топла вечеря в малките часове, но той беше така капнал, че едва успяваше да хапне залък-два и влизаше в банята. По традиция вече четвърт век тя чевръсто му изтриваше гърба, а после му помагаше да се избърше и облече пижамата. После грижовно подпъхваше родопското одеало под краката му. Той беше ученическата й любов. И макар, че напълня, остаря и побеля, си оставаше единствения й любим. След като двете им дъщери отидоха студентки в столицата, тя утрои грижите си за съпруга си. Тъй де, нали той ще бъде нейната опора на старини. Кой знае какви зетьове щяха да й се паднат.
Една сутрин преди Коледа намери в джоба на якето му кутийка със скъп парфюм. От колко време си мечтаеше и нейния Гошо да й подари нещо по-така за празника като по филмите. Тайно избърса сълзите си и остави подаръка. Коледа дойде и Гошо й връчи един чорапогащник от два лева. Той все това избираше от години. „Сигурно парфюмът ще бъде за Нова година. Нали е по-значим празник.” – се успокои Ванчето. Дойде Нова година и отново получи чорапогащник. Дъщерите – също. „Бре, къде отиде скъпия парфюм! Дали не го е загубил? Той напоследък е малко преуморен и твърде разсеян. Сигурно тъй е станало и сега го е срам да си признае. Няма да го разпитвам, че да не засегна мъжкото му Его. То мъжете като вземат да остаряват и стават много чувствителни. Нали тъй ме учеше мама.” – си помисли Ванчето.
На Първи март му закачи голяма мартеница, която лично беше направила, а вечерта той се върна без нея, но закичен с две пластмасови слончета. Обясни й, че колегите му са си направили шега с него. Взели му мартеницата и му закачили друга. Преди 8 март откри в джоба му пликче с черни дантелени гащички. Не бяха нейния размер, нито на децата. И тогава откри, че има друга жена в живота на мъжа й. Нищо не го попита. Не вика. Не плака. Нямаше смисъл. Облече се и отиде в Турската махала при баба Айше. Беше чувала от колежки, че тя помагала с нейните муски и билки. Разказа й всичко. Старата туркиня я успокои, че много жени са идвали с такава болка. Интересуваше я само дали съпругът й си взема храна от дома за обяд. „Разбира се. Всяка сутрин аз му правя сандвичите.” – й отвърна Ванчето. „Тогава всичко ще стане много по-лесно и по-бързо. Ето ти това шишенце. Ще сипваш от него по няколко капки върху филиите. Не е отровно. От билки е. Има-няма седмица и твоичкият ще зареже любовницата си или тя него.” – й обясни бабичката и взе двайсет лева за това.
Първият ден Гошо се върна по-рано. Обвини я, че е купила развален салам и стоя два часа в тоалетната. Втората вечер си дойде още по-рано и пак отиде в там.. Този път не направи скандал, защото шунката я беше купувал той. Поръча си сандвичи с кашкавал за следващия ден. Направи му ги, но вечерта пак имаше разстройство. После яде сандвичи със сирене, само препечени филии, а проблемът му си оставаше. Стресна се Гошо. Реши, че се е разболял сериозно, но понеже го беше страх от лекари и инжекции предпочиташе да се връща след работа веднага в къщи, защото тук беше Ванчето, която го харесваше и осран, за разлика от любовницата му. Жена му спаси и живота. Излекува го с разни чайове.
Баба Айше се оказа права.

Бре Гошо, момче лошо, такива работи държат ли се по джобовете, ам те жените обичат да побарват тук и там Very Happy

5

Предполагам, че последните хубави неща са от една жена! Но наистина добре описано. Жалко, че такива жени (като описаната), почти не съществуват. За един ден пиша трета петица и мисля, че за днес стига! Smile

ХуЛитер Записан(а): Feb 22, 2011 Мнения: 168

Нямах намерние да коментирам, отскоро съм тук, но не издържах...
Толкова реална, истинска и жива творба. И не съм съгласна с Алеко, има много такива жени...Успях да почувствам болката и да "видя" страховете и желанията на лирическата героиня. Но не ми е смешно, никак даже, а пък за самоирония...

konkurs написа:

тук беше Ванчето, която го харесваше и осран, за разлика от любовницата му.

Аз лично не бих иронизирала такава любов, е може би мъничко наивността. 5!!!

Малко ми е страни от темата. Затова-средна оценка. Sad

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите