Любов без граници

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Не можеше да живее без него. Той беше смисъла на живота й. Само той и никой друг. След днешния ден й оставаше само смъртта. Да, трябваше да си отиде от този свят, щом Валери не искаше да е повече с нея. Но как? Това беше въпросът. В никакъв случай не биваше да се беси. Беше гледала на един филм, че обесените са с изпразнено съдържание на пикочния мехур и дебелото черво. Е, това беше отвратителна картина! Да се застреля също не беше добре. Първо защото нямаше с какво и второ – не искаше да оставя труп с повреди. Да се отрови? Пак починалия не изглеждаше добре. Абсурд беше да се хвърля от покрива, моста или под влака. Какво щяха да намерят от нея и да изложат за поклонение. Едно нищо. Не искаше да бъде в затворен ковчег. Оставаше й да се удави. Бър-р-р-р, удавниците са подути и нахапани от рибите. Ами сега?! Какво да прави? Ще трябва да остане жива. Да, точно така. Живо тяло, но с мъртва душа. Ще ходи, ще яде, ще спи, ще разговаря, а отвътре ще бъде студена и куха. Как ще стане не й беше точно ясно, но нямаше друг избор. Нейната любов беше без граници. Щеше да изживее този живот така, а за следващите – не знаеше, защото не беше сигурна, че ги има. Уж разправят това-онова, ама как точно е – никой не знае. Е, ако трябва и тях ще изживее така – без да обича друг мъж!
- Марче, някакво момче те търси по телефона. – извика баба й от хола.
- Не ме интересува никой, ама абсолютно никой! – изкрещя внучката й от стаята си.
- Той вика, че е взел билети за рок концерта довечера в клуб „Синя зона”. Ще можеш да си облечеш новата синя блузка. – отново високо я осведоми старата жена.
- Не, не, и пак не! Не искам да виждам или чувам никой! – отсече Марчето.
- Ама той вика, че е Пламен. – не престава да посредничи бабата.
- Кой Пламен? – Любопитството сви гнездо в душата й.
- Вика, че е Пламен Иванов от Х ”В”. – уточни псевдотелефонистката.
- Не може да бъде! Той е най-готиното момче в училище. Всички момичета ще ми завидят. – скочи внучката и се втурна към телефонния апарат. Издърпа слушалката от ръцете на баба си и с най-нежния си глас каза:
- Здравей, Плами. Откъде научи номера ми?... А-а-а, от Валери и ти е казал, че скъсахме днес… Ами-и-и! Не мога да повярвам! И защо до сега не ми показа с нещо, че ме харесваш?... О-о-о, нямах никакви сериозни чувства към него. Та той е само едно смотано хлапе в осми клас… Е-е-е, едно момиче в осми клас си е вече истинска жена. От мен да го знаеш… Разбира се, че ще дойда! Чакай ме пред входа в седем без петнайсет. Чао! – Сложи слушалката и се хвърли на врата на баба си. – Бабче, аз съм най-щастливото момиче днес! Представи си Пламен Иванов от Х „В” ме е харесва отдавна. Аз дори не подозирах за това. Хайде да ми навиеш косата на ролките. Довечера трябва да съм най-красивата!

И Пламбата да те зареже, не се кахъри, ще се появи друг, трети, пети, десети...виждаш ли, пък ти за един да се трепиш...Нимой така, чадо! Very Happy

Много истинско и добре написано! Браво! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите