От стара коза яре

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Бях на 42 години, когато го родих. Рядко явление по нашите геграфски ширини. Не беше грешка, а дете на късна любов. Кръстихме го Ангел, Беше същинско ангелче, бяло, с големи сини очи, които гледаха умно, аха да ти проговори. И проговори. Първата му дума беше „дай”. Другите деца „мама”, той „дай” и то какво, храна. Беше гладната зима на 1990 година. Освен помощите на профсъюз „Подкрепа”, Ангел получаваше и персонални помощи от приятелите зад граница. Изхранихме го с триста зора. Растеше яко момченце, непрекъснато говореше, искаше нещо и знаеше как да го получи. Комшийките му викаха „от стара коза яре”.
След първата еуфория от демократичните промени в страната, започнаха големите разочарования. Започнаха поголовни съкращения, липса на поръчки, задържане на заплатите, инфлация. Естествено, това се коментираше в къщи и детето попиваше.
Ангел беше на три години когато загуби апетит, започна да боледува и капризничи. Много му се притеснявахме и непрекъснато го молехме да яде. Един ден му викам:
- Децата в Африка умират от глад, а ти какво, пак ли няма да ядеш?
- Защо умират от глад?
- Защото нямат храна.
- Защо нямат храна?- Ангел започваше безкрайното „Защо”
- Защото родителите им нямат пари да им купят.
- Защо нямат пари?
- Защото нямат работа.
Ангел помълча малко и тъкмо мислех, че сме приключили със „защото”, когато той изтърси:
- Мамо, твоите началници африканци ли са?
- Не само африканци, мама, ами занзибарци и танганайци също, отговорих почти на себе си, за да не последва нов порой от „защо”.