Лов

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Във този век забързан
няма място за безделие.
Стоя в неделя в къщи вързан,
пък жената - с ръкоделие.

Дори интелигенти, сноби,
все правят нещо на кирия.
Веднага си намерих хоби:
реших да съм ЛОВджия!

Когато пак неделя стане,
грабвам пушката си мнима,
цял ден ходя по ебане...
при Галя, Снежа, Мима!

Щом се върна, с интерес
жена ми почва ме с въпроси:
Какво удари, мъжо, днес?
Или само пушка носи!

Ударих, жено, две-три патки,
казвам тихичко, на ум почти.
Ловът за тебе е загадка...
и всъщност патката... си ти!

Неделя. Жената пак с въпрос:
Къде, пишман ловец? На Лов!
Отмятам буен алаброс,
отвръщам силно: Да! На Love!

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2006 Мнения: 51

Веселичко и оригинално. Няма как - 5-чка от мен. И успех!!!
п.с. Вмъквам, че изказалите се по-долу са прави. Можеше и друга дума да се използва, на въпросното място в стиха. Exclamation

Много добро, но последната думичка от третия ред на третия куплет прави стихотворението негодно за изискана компания, а дори и за този изискан конкурс.
Можеше да бъде нещо друго, например "цял ден ходя на оране, ..."; а този директен израз да си го употребяват в по-вулгарни компании.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Ловът за тебе е загадка...
и всъщност патката... си ти!

Освен "онази" думичка и тази патка - не мога да я преглътна - грубо е, недостойно, поради което и смехът се срива...!

Може да се каже "бродирай гоблена си ти" - или нещо друго...
Не поставям оценка...

ХуЛитер Записан(а): May 12, 2010 Мнения: 2

Здравейте, Ангеле и Зина!

Нямах никакво намерение да пиша коментар тук, за стихотворенията от Конкурса. Но видях вашите мнения и всичко което ще напиша по долу е спонтанна реакция, която не мога да спра, поради две основни причини: Суетата, която все уж поддискам и няколкото чаши добре охладен Бушмилс с които прекарах съботната вечер. И въпреки всичко пак нямаше да напиша нищо, но едва забележимите асоциации от едно съвсем случайно, навярно, съвпадение не ме провокираха допълнително. Става дума за това, че преди време бях написал едно стихотворение, публикувано в Хулите под името Открито стихотворение за поета Раздялко. От всички двадесет коментара само вашите ( на Ангар и на Зинка ) бяха насочени срещу мен. В един глас ме обвинихте, че съм посегнал на великият поет Н. Йорданов. Стихотворението ми не беше лично, не беше срещу Н.Йорданов, когото аз също уважавам като поет, а срещу лицемерието. Но не това е темата сега. Не знаех, че действате в тандем. Но сега виждам, че пак безпричинно отправяте неоснователни критики към едно стихотворение, според мен, напълно вписващо се в темата на конкурса и написано с много хумор и без абсолютно никакъв цинизъм.

ЧОРТОВ, НЕ ДЪРПАЙ ЧОРТА ЗА ОПАШКАТА

ще ви цитирам един малък разказ от Ангел Чортов

Ей, сети се най-после
Автор Ангар (Ангел Чортов)

Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза една от колежките.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захванах. Работата ми спореше. А колежката – мине не мине малко време, и току надникне при мене.
- Какво правиш?
- Ето това правя...
След малко пак:
- Какво правиш?
- Ами ето това ...
След малко пак:
- Ами това сега защо го правиш?
- Ами какво друго да правя?
- Не се ли сещаш?
- Не.
Че като ми завъртя един шамар! Откъде се взе толкова сила в тази тънка ръчичка!
А мене и баща ми не ме е бил!
Лицето ми пламна, кръвта нахлу в органите ми. Сграбчих я за раменете, извърнах я, наведох я над масата, вдигнах й роклята, смъкнах й гащите и ....!
- Ей, сети се най-сетне! – каза тя, като си спускаше роклята.
Че като отиде в стаята си, че като се разработи!

КОМЕТТАРИ:
stenli499 (Станислава ):
27-01-2011г. 12:02
Ще се абстрахирам от "Където си вадиш хляба...." и ще сложа 6!
Да му мислят женските колективи-сигурно работата изобщо не им спори...
(или поне по-слабо)... Smile

rumpel (Румяна Пелова):
Smile

Ангар (Ангел Чортов):
27-01-2011г. 18:33
Благодаря ви, Стенли и Румпел, че прочетохте, за шестиците и за усмивките! Доста неудобно ми беше да го постна това неприлично нещо, но го направих за да го има запазено някъде.

Това е разказчето на Ангел, в което той разказва за случка от работното си място. От коментара се разбира, че Ангел се притеснява да го сподели с читателите ( но не се притеснява от това, което е направил) и все пак иска това да се знае и да го има запазено някъде. Не, не се заяждам! Браво, Ангеле! Само така! Много добре си направил!
Но въпроса ми е, как така говориш за морал и твърдиш, че думата „ебане” не е за изискана компания? И че стихотворението не е достойно за този изискан конкурс! Според теб е много по-изискано да опънеш колежката си на бюрото... в работно време и после хем да си горд, хем да ти е неудобно от „онова нещо”, което си направил? Но ако някой напише „ебене” в художествен текст, се възмущаваш, като девица. Пак лицемерие! Класически пример за лицемерие!
И без ръце да съм, когато трябва да изоблича лицемерието, с хуй ще пиша по клавиатурата и пак ще кажа това, което мисля!
Ангел предлага на автора да замени третият ред на третия куплет със :
„цял ден ходя на оране”... Ха! Ха! Ха! Няма да коментирам в какво би се превърнало стихотворението с този стих.
Ангеле, аз съм постоянно в изискани компании, обиколил съм половината свят, бил съм и в най-изискани компании, и те уверявам, че ние в тези компании наистина не си говорим за ебане, говорим за съвокупление.

НЯМА ЛОШИ ДУМИ! ИМА ЛОШИ ПОСТЪПКИ!

През миналото лято се хванах на бас с една поетеса, че ще напиша стихотворение, в което думата ”ебане” ще я има 33 пъти, че ще го пратя на конкурс и, че ще спечеля първо масто. За бутилка ирландско. Бушмилс. Дамата мислеше, че дори няма да го допуснат да участва. Написах ТЯ ПОИСКА СЕКС ОТ МЕН. Е, вярно не спечелих конкурса, но спечели наградата на публиката. Стихотворението го публикуваха, прочете се около хиляда пъти, и се хареса на всички. Поетесата, с която се хванахме на бас сама си призна, че аз печеля и ми купи литър Бушмилс.
Е, тази вечер го доизпих, преди да напиша това.

Зинка, съжалявам че те позабравих, а трябваше първо дамите май...
За „оная лоша дума” няма да говоря повече, обещавам. Не съм съгласен с теб, че от думата „патка ” смехът се срива. Напротив. Аз като го прочетох за първи път точно на този куплет се смях на глас. Тук е цялата сила на стихотволението. Авторът си играе със значениета на думата „патка” и от там идва цялата сила ха хумора. Достатъчно е тънък. В разговорният български език думата ПАТКА има три значения:
1. Патица, клас птици, разред - Гъскоподобни.
2. Нарицателно име на жена, която е приятно глупава.
3. Мъжки полов орган.
Мисля, че заиграването с думата „патка” в случая на ловеца, много помага на стихотворението. Това "бродирай гоблена си ти" е много далеч.
Зинка, признавам си, че се порових в доста твои стихотворения за да потърся „патка”... но не открих. Това, което открих, е че си невероятна поетеса, чувствета и чиста. Разбирам лекото ти възмущение, но наистина, повярвай ми: лоши думи няма! А ти как би нарекла жена, която всяка неделя си стои сама в къщи и шие гоблени, а мъжът и уж ходи „на лов”, а всъщност „шие”
(извинявам се за думата) някъде... някоя друга. Най-малко грубата дума за такава жена е патка. Нали?

Попаднах на едно стихотворение, което си посветила на твоя приятел Ангар.

Ангар, Ангар....

Автор зинка (Зина Чаушева)

„Няма от любов да се откажа!
Ще премахна всяка вража стража!
Планини и равнини ще мина,
но накрая ще те срещна, Зина"
Ангар
...
Виждам ни - седим във бар.
АЗ - бяла, ТИ със лек загар
Шепна ти: Ангар, Ангар...
Ти ми шушнеш: имаш чар...

В баровската светлина
няма бръчки и петна.
Няма млад и няма стар,
всичко е от Бога - дар...

Но... се стигна до шамар,
заради един... комар...
Стана тя, каквато стана -
между нас ще си остане!

Кой посегна, как се случи -
никой няма да научи!

И тук се смея на глас! Най-искрено и с най-добри чувства. Всички вече знаем, че ако жена удари шамар на Ангар... какво я чака.
Но ти, Зинка, пишеш:

Кой посегна, как се случи -
никой няма да научи!
А нима не е ясно на всички? Smile

А тук:
Стана тя, каквато стана -
между нас ще си остане!
...................................
Тук надушвам „ОНАЯ ДУМА” като неизказана рима... но я има... във въздуха е! Smile

Мисля, че казах всичко. Все пак не аз решавам кое е правилно и кое е грашно. Но това е моето мнение! И не се срамувам от него.
Извинявам се поотделно на автора на стихотверението, на Зинка и на Ангел... ако някой се чувства засегнат лично.

Бай Jimm
Very Happy

ХуЛитер Записан(а): May 12, 2010 Мнения: 2

Развесели ме този стих
и ме разсъни.
В неделя подходящо е за ЛОВ.
Нещата са си баш такива.
Изпращам поздрав Аз на
онзи Алаброс.

Мисля, че дори Диана би се забавлявала с това произведение, а Актеон би бил доволен, че е превърнат в елен. Думите са директни....като живота.

Оценка 5 за Автора.

Забавно! Отглаголното съществително може да дразни нечий слух, но е в контекста на цялото стихотворение. Все пак е съществителното, не е глаголът Laughing

5

"Всички знаем ако жена удари шамар на Ангар какво я чака."
Как можа да го напишеш това, Бай Джим! Откакто си го написал, бузите ми непрекъснато пламтят, а ушите ми просветнаха! Нямаше да се оплаквнам, но и мъже започват да ми удрят шамари!

а патката си е патка щом не ходи та на LOVE Laughing

Док ходещ на ЛОВ
Паток Idea

питичкааааааааааааааааа Rolling Eyes

All we need is love...
Very Happy

All we need is love...
Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 14, 2011 Мнения: 3

Страхотно е! Браво!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите