konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
02 Мар 2011 17:29:11 » Себепознание |
|
Пред очите ми – портрет.
От него с поглед най-проклет
на подозрителен субект
ме гледа свъсен образ блед -
безславен непознат поет.
И аз, попритеснен наглед,
наливам си ликьор със лед,
понеже имам тоз адет,
когато ме измъчва гнет.
И този странен силует,
изпъчил ми се тук отпред,
изглежда имитира в ред
движенията ми безчет.
О, разумът ми – вече - клет,
от стряскащ ужас е обзет,
а погледът – на хикс и зед
обхожда страшния предмет.
Я, чакай... Този уж поет,
проклет, но гиздав и напет,
(а аз съм с вкус – голям естет)
е някакъв познат обект.
Прилича на голям адепт.
Та неговият образ блед
е толкова велик и свет
и ето, от Ума приет
и аз се просветлих (по пет).
И спомних си, че турих ред
от вчера в този мезонет
и точно тук, съвсем отпред
реших да правя тоалет.
И значи страшният предмет,
зает наскоро от съсед,
е огледало с рамка. Шет! |
|
|