konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
01 Мар 2011 15:19:35 » Дали това е момичето? |
|
Всички ние се смеем, когато някой наш приятел или познат ни разказва за неудобна или комична ситуация, в която е попадал. Обаче, дали вие ще се осмелите да разкажете за нещо подобно? Дали ще съберете смелостта да се осмеете? Ако все още нямате нужния кураж, ще започна първи...
Случи се преди около три или четири години. Прибирах се от училище, изморен от тежкия учебен ден. Цялата гимназия се спускаше по домовете си, разделена на групички, всяка говореща си за нещо различно. Вървях надолу по улицата сам, замислен за нещо, което в момента не мога да ви кажа. Както си препусках, забързан и запъхтян към вкъщи, видях една позната (дете на наши семейни приятели и по-голяма от мен с 5 години) да се задава срещу мен. Затичах се към нея, усмихнат до уши, прегърнах я и понеже тогава бях дребен, се наложи да подскоча, за да стигна до врата й, започнах да я разпитвам на висок глас:
- Слава, - така се казваше - Какво правиш? Как си? Откога не сме се виждали?
Момичето ме погледна доста учудено, ококори очи, позамисли се, пък после се усмихна и ми отвърна с лек подигравателен тон:
- Май ме бъркаш за някоя друга... - за секунда не помръднах, а когато установих какво всъщност се случи току-що, такъв срам ме обзе, че сигурно бях по-червен и от домат.
Извиних се на момичето, като няколко пъти повторих колко съжалявам за неудобството. Преди да си продължа по пъти, се огледах... Тук-там, по-големите от мен, се бяха втренчили в нас и се смееха с глас. Срамът стана неописуемо голям и се затичах за вкъщи. Докато бягах, накърнен, към дома ми, си мислих само и единствено за случката случила ми се преди минути. Като пристигнах, не исках никога повече да излизам от нас. Бях малък и в такава ситуация не бях попадал.... От този момент нататък, когато видя някой познат по улицата, го поглеждам и чакам той да ме поздрави пръв.
Не знам дали е хумористична или неприятна случка, но когато я разказвам на приятели си, те винаги се смеят до захлас. |
|
|