Чувала съм да казват „С питане до Цариград се стига”. Да, ама не! Важно е да знаеш как да попиташ и да можеш да разбереш какво ти казват. Когато не знаеш - до никъде няма да стигнеш. Е понякога ръцете помагат. Понякога и десетината думи и фрази от популярните езици вършат работа, но не дай си Боже, ако си почитател само на родния - душа да ти е яка. Аз го изпитах на гърба си. Пътувах на екскурзия с автобус до Франция. В групата бяхме и млади и стари. Темерути и веселяци. Изобщо шарен народ. След дълъг нощен преход наближихме гр.Реймс. Престоят щеше да е кратък. Екскурзоводката както винаги ни обясни къде има градска тоалетна. Спряхме и всички на бегом хукнахме към посочения обект. Да, ама ядец. Беше затворен. Разделихме се на групи и всеки тръгна да се спасява сам. Аз и още двама младежи се отправихме на лов за тоалетна. Беше слънчево утро. Градът беше така огрян, че нямаше един тъмен сокак. Физиологичният напън алармираше жестоко. Спряхме пред една голяма сграда извисила се над десетина стъпала. Погледнах нагоре пишеше нещо, което си го приведох на съдебна палата. На входа имаше двама полицаи. Изкачих се до горе и попитах, разбира се не на френски за тоалетна. Погледнаха ме учудено и нещо избоботиха. Аз вече прикляквах. Преливах от зор. Пикочният ми мехур крещеше. С мъчителни жестове повтарях „тоалет”. Чувах само „Но, но…” Колко ми е била жалка физиономията, че единият изведнъж ме хана за ръка и ме заведе на първия етаж до тоалетната. След като излязох той ме чакаше пред вратата. Хвана ме пак за ръка и ме изведе. Казах мерси на „френски” и тръгнах успокоена. Слизайки по стълбите чух моят полицай да казва на другия нещо по мой адрес като повтаряше „ диаре”. Другите двама туристи не посмяха да потърсят същата услуга.
Продължихме към Париж. Рано след обед пристигнахме и се настанихме в хотела. До вечерта бяхме свободни. Аз бях ходила и друг път в Париж. Забележителностите включени в програмата бях ги обходила, затова реших този път индивидуално да разгледам други обекти, които ми бяха препоръчани. Тръгнах за музея на восъчните фигури „Гревен”. Намерих го лесно и влезнах. Минавах от зала в зала, цъках с език, възхищавах се, критикувах / разбира се на ум /, снимах се. След като си направих снимка с Путин и Обама реших че е време да „навляза” в атмосферата на Френската революция. Въртях на ляво, на дясно, от коридор в коридор – не и не. Разгеле насреща ми една млада служителка. Спрях я и любезно на английски с цигански акцент я попитах за салона с фигурите на френската история. Тя ме гледаше безмълвно. Аз в желанието си да бъда по-обстоятелствена повторих няколко пъти „ Мария Антоанета”. Тя се усмихна и с жест ми показа да тръгна след нея. Вървяхме мълчаливо, от коридор в коридор от етаж в етаж и….Еврика…тя спря пред една врата посочи с пръст и тръгна. На врата имаше надпис тоалетна. Обърнах се, нея я нямаше. Беше потънала в тъмното. Влезнах. Помещението беше празно. Подпрях се до умивалника и изохках „Боже, аз ли криво попитах, тя ли криво ме разбра” Мария Антоанета и тоалетна какво общо имат? Сякаш ехото в празната тоалетна ми отговори.” За неграмотни като теб по френски - имат. Къде си тръгнала култура да лапаш като даже френски не знаеш?”
И тъй в един ден две нервни ситуации. Да се смея ли, да плача ли? Хайде в първия – имах зор, ама във втория? „Марио, Марио, така и не те видях !” Ама вината си е моя. Нито за памперс се бях сетила, нито за гид. Да бях хванала поне някое френско мосю. Ама така е, за следващия път ще знам. Щото се каня да отскоча до Цариград. И памперс ще си взема и ефенди ще си намеря. А и то у комшиите е друго. Аз и без това съм малко обидена на французите. Какво е това „диаре”. Онзи полицейският, той ли се обади в Гревена да ме заведат в тоалетната, че съм „диаре”? Френски мурафети. Диаре съм била. Айди де, като не знаем френски диарета ли сме?
За вас лъжа, за мен истина. Така си беше…
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
25 Фев 2011 21:42:58 »
"Марийо, Марийо!" Сещам се за един разказ с Бай Ганьо, сходна ситуация...Човек и да пътува, трябва да си носи поне памперс! Успех на текста!
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
26 Фев 2011 10:29:10 » ...
Внимавай! В Цариград е много опасно ако не те разберат правилно!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума