Да би мирно се(д)яло, не би чудо (вид)яло

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Като сме безделници, да не сме без празници (Радой Ралин).

Повтарям фразата на автора на "Люти чушки" три пъти и решавам да спретна малък домашен празник с чушки. Ама люти-ииии! Каквито са в офертата на сатирика (Бог да успокои душата му).
И без друго днес си е поне(без)делник. Ден за преброяване на стъпалата, по които ще изкачвам седмицата. Преодолявам бариерата по кухненските рафтове, докато се добера до скритите люти чушки. Народът го е казал: мушни някъде люта чушка, ако искаш Дяволът да не шета край тебе. Да, ама пак шета, безделникът му! Този път замете зад вратата ума ми. И се заформи една история...
Раз-прас!
Режа на две къс месо – за мен и за половинката. И ми хрумва да им измисля имена. Не го правя за пръв път – мерак ми е да измислям имена на всичко. На едното парче лепвам Оглушка, а на другото – Време. Осолявам ги с тънката сметка на двама ни (със съпруга ми живеем в пълно съгласие, никога не сме се препирали кой ще чисти вкъщи, кой ще пере или ще готви – все аз го правя). Преди да сложа тавичката във фурната, мушвам между двете парчета две люти чушлета. Доказано е, че хората, които консумират капсацина в тях, страдат по-малко от белодробна емболия или сърдечен удар. И са изваяни като вретено.
Махалото на големия стенен часовник зачервява Времето, с което се пече и Оглушката.
Тик-так!
Парчетата с идейно несъстоятелни имена впиват очи едно в друго:
- Закъде бързаш? – стрелва го Оглушката.
- Няма време! – фалшиви глас Времето.
- К’во, да не ти запари под лъжичката? – даде ход на нихилистичните си настроения Оглушката.
- На мен?! – облещи се Времето. – От фурната до масата единствено стои Нагласата – влиза в играта ми то.
Але-хоп!
Подпирам очи към себе си. Приглаждам дрехите с ютия, поглеждам – от 21 години съм все в тия.
Бедността не е порок, а урок – тупва ме по рамото една от Радой-Ралиновите „Люти чушки”. И подчертава дебело диалектическото разединение между моето Време и Оглушката, което в случая няма нищо общо с българските висопоставени лица - сит търбух за истината глух.
- Недей, моля те, недей! – проплака Времето. - Сервирай Оглушката. Не ме изяждай!
Никога не съм правила някаква връзка между апетита ми и Времето. За най-голяма моя изненада бях сготвила голямо чудо на малко блюдо. И то за един нищо и никакъв празник. И свещи щях да паля... Нещо като запасяване с щастие.
След пържените картофки и казанлъшките банички – обичайно заподозрените в делничното ни меню, заприличах на натежал черен лебед. Та затова реших, ей така – месце колкото пръстче за по-тънко кръстче. А каква стана – Време и Оглушка - с пушка!
Какво да се прави – при едни графиката е с хобот на слон, при мене е със смъкнат панталон.

Забавно, интересно, хубава работа с езика и тропите! Very Happy

5

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2011 Мнения: 4

Само това последното нещо не го разбрах... Аз пък съм невероятен фен на шоколада!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите