konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
23 Фев 2011 10:56:05 » Разходка |
  |
Вчера, в три и половина следобяд,
седя си без работа и си викам:
Зарежи тоя вестник и, вместо да спиш,
що не вземеш за малко да погледнеш в душата си?
Ще приготвиш - си казвам - цигари в запас
и в оная бутилка май нещо остана...
То е близо, бе мързел, ще прескочиш дотам,
няма кой да усети, че всъщност те няма!
Е да, ама пътя едва го намерих -
де да знам откога не бях ходил натам.
Изпомръзнах, изкалях се, ожаднях
и а-ха да се върна, и - бях я уцелил.
Ау, срутила се е оградата - си казвам -
та който си иска си тъпче оттук!
Маса бурен наоколо, и боклук...
А вратата виси и поскърцва на пантата.
Не ми се влизаше изобщо, ама - на,
а пък и знае ли човек дали отново...
Прескочих свит на прага спомен
и...трябваше да седна за кураж.
Мазен мухъл пълзи по стената, и паяци;
лъха мирис на сяра и черен козел.
Подът долу - изгнил, от тавана тече
и...защо ли така ми се вижда празно?
Какво съм пилял и какво не съм пазил,
какво съм убил и какво съм продавал,
какво съм изхвърлил и какво са ограбили
вече няма значение - пусто и празно...
Аларма ли да й монтирам - не е вила
Кола не е, та да я застраховаш!
Я, по-спокойно - викам си - без нея може
и - даже нощем да боли - не се умира.
Е, върнах се обратно и едва
успях да хвана оня мач по телевизора
А-а, за душата ли...? Не се умирало.
Но...живял съм, нали? Жив съм, а? |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 874
ХуЛитери: 1
Всичко: 875
Онлайн сега:
