И на върха една черешка!

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

От малка си падам по сладоледа. Помня как в един зноен летен ден отнесох страшен пердах с върбова пръчка, защото се опитах да натегна баща ми да ми купи сметанов сладолед във вафлена кофичка.
- Не може! Няма да ти купя! Ще ти се възпалят сливиците. Ще те заболи гърло. Ще вдигнеш температура. Ще се разболееш!
Тръшнах се на тротоара и ревнах с пълно гърло. Насъбраха се доброжелателни лелички и чичковци с будна гражданска съвест.
- Другарю, купете му на детето, като иска...Защо сега не му купите...Ами то плаче.. Не ви ли е мъчно за него?
- Плаче! Ами, нека да плаче! Утре може и на луната да поиска...Тогава?- не отстъпваше от своето баща ми.
И аз не отстъпвах. Ревът се превръщаше в зверско дране...Тръшкането на тротоара в зрелищно търкаляне. Баща ми без съмнение бе впечатлен, а може би и засрамен. Кой знае какво ли го накара да предприеме тези по-твърди педагогически действия. Върбовата пръчка беше тънка и хич не болеше, но...
От тогава „сладолед“ се превърна в мръсна дума. Щом видех някое дете да ближе вафлената кофичка извръщах си главата на другата страна... А майка ми започваше да възпитава:
- И да зяпаш и да не зяпаш, сладолед няма да има ! Ще ти се възпалят сливиците. Ще те заболи гърло. Ще вдигнеш температура.
Не щеш ли един ден баба ми реши да наруши сладоледеното ембарго. След празничния обяд за Девети септември тя ме извика настрани и с тържествено тайнство в гласа обяви, че за десерт ще получа сладолед „Ескимо.“ Не знаех къде да се дяна от щастие. Ех! Как да не го заобичаш този празник, тази годишнина, тези хора...Не можех да повярвам, че ме е връхлетяло такова щастие.
- Но...- уточни баба ми с делова строгост в погледа – ще почакаш малко! Сега сладоледът е във фурната. Първо трябва да се разтопи. После що го ядеш. И на малки глътки. Иначе ще ти се възпалят сливиците.. Ще те заболи гърло.. Ще вдигнеш..
Яли ли сте някога сладолед „Ескимо“ на фурна? Не, че е гадно. Вкусно е даже. Пробвайте! Но да знаете - това вече не е сладолед!
Когато пораснах и започнах да получавам джобни, всичко отиваше тайно за сладолед. Купувах си от сладкарницата в голямото междучасие и плюсках скрита в училищния кенеф, затворена и заключена с райбер. Страх ме беше, че някоя съученичка-доносница ще ме изпорти на баба ми.
Първото ми гадже беше голям хитрец. Бързо схвана, че купичка сладолед, излиза много по-евтино от разни кина, кафенета, дискотеки и терени. Нашата сладоледена любов продължи няколко месеца. Приключи в края на лятото, защото затвориха будката със сладоледа.
С това моята сладоледена биография съвсем не се изчерпва. Напротив. Пълно е с всякакви забавни истории и подвизи, а също и с тонове изплюскан сладолед...
И така... До миналата седмица, когато настъпи денят на Просветлението. То дойде със звук на забиваща са стрела.. по Скайпа. Един линк ме отведе в страницата на някакъв авторитетен американски биохимик, който обясняваше на масите какво съдържа кравето мляко и всички нему производни продукти. Хормони, пестициди, отрови, диоксини, токсин... Но преди всичко ГНОЙ.
- Обичате сладолед?- питаше риторично професорът - Знаете ли какво е това?
- Да, разбира се. Детска мечта! Табу! Мръсна дума! Десерт! Нещо вкусно! Дори, когато е разтопено на фурна...
- Това е ГНОЙ! - отсича ми клона професорът - Чиста проба ГНОЙ. Подсладена, замразена и с една черешка на върха. За украса...
От една седмица не ям сладолед. Този от запаса в камерата го подарих на съседката. От половин година не си говорим. Сигурно е решила, че искам да се сдобряваме. Няма да и изпратя линка. Не, че искам да и сторя нещо лошо. Просто не и знам Скайпа...
Онзи ден се видяхме с баща ми в едно кафене. Предложи ми сконфузено да ми поръча сладолед...
- Ами аз... Такова... Да се реванширам за едно време!
Умилителен е.
- Вече не ям сладолед, Тате. Прав си бил тогава! Благодаря ти! Представяш ли си... ГНОЙ със захар, замразена и на върха една черешка. За украса...

Само дано някой не каже, че бирата е п......я! Гной, гной, ама сладка...
Що ли го прочетох до края? Ще ям пържен сладолед, в китайски ресторант. Very Happy

5

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите