Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Човек, дори и добре да живее, все един ден си взема...
Въведено на:
18 Фев 2011 11:17:54 » Човек, дори и добре да живее, все един ден си взема...
...домашен любимец
Ако още се колебаете какъв домашен любимец да си изберете, горещо ви препоръчвам – всякакъв, но не и заек! Нищо, че е годината на Заека и било много късметлийско! И като ви кажат, че това е „една малка, пухкава топка”, не им вярвайте – пухкава и сладка топка е само първата седмица, а после е голям, тлъст, вилнеещ разбойник.
Но да почна подред.
Първият ни домашен любимец беше едно вълнисто папагалче – Попи. Щерката твърдеше, че трябва да се „социализира” и го оставяше да лети по цял ден. Вследствие зрънца просо и курешки имаше на най-невероятни места. Но дъщеря ми го тренираше да говори, да прелита през препятствия и Попи беше едно много дружелюбно същество – кацаше на раменете и главите на гостите, кълвеше от чиниите им и каканижеше от 5 сутринта.
Следващият хулиган беше Марти – морско свинче. Ако някой ви каже, че морските свинчета са безшумни – не се лъжете! Още щом Попи почнеше да крещи, Марти почваше да цвърчи – издаваше едни високи, пискливи инфразвуци и нищо, освен храна, не го караше да спре. Съответно и Марти се „социализираше,, - така щото търчеше и гризеше де що свари, а няма да ви казвам за миризмата.
Някъде по това време дойде и Джери – ловджийско гонче! О, бедната аз!
”Мамо, нямай грижа, аз ще го извеждам!” – уговори ми щерката. Колкото вие сте го извели, толкова и тя. Джери имаше нужда да тича по десет километра дневно, но понеже беше злобен и се хвърляше на хора, тичаше само „на каишка”. Познайте кой беше на другия край на каишката! Сняг, студ, тъмно – но аз като една луда обикалях блока с Джери напред! Ах, да, Джери също се социализираше – тапетите в антрето са наръфани и издрани до човешки бой. И рано сутрин си беше купон – щом Попи и Марти почваха да крещят, Джери започваше неистово да лае! А когато тръгвахме за море, начеваше атракцията – дори някой да се съгласеше да гледа папагала, Марти и Джери висяха отвсякъде.
Последва един относително щастлив период – без домашни любимци. Но какво ми стана миналото лято – съгласих се да вземем зайче. О, заблудена аз! Цялата предишна менажерия не се равнява и на една стотна от белите на този Дракула. За името му имаше разнобой – аз предложих Максимилиан, щерката – Октавиан Августус, но Цезар отпадна, защото „той не е имал щастлива съдба” – както каза дъщеря ми. Не знам за Цезар, но този заек определено има щастлива съдба – вместо да бъде направен с картофи и ориз, той ни тероризира ежесекундно. Като за начало ми прегриза зарядното на GSM-a и то го прегриза на няколко равни места, така че да не може да се залепи – “Е, какво толкова – трябва да се социализира!” – каза дъщеря ми. Дръдонките навсякъде не ги броим – но Зайо прегриза де що имах китка, цвете и растение. Изкопа сандъчетата на терасата, наниза сушени чушки също изяде, а накрая прегриза кабела на тонколонките. Разбира се, много е сладък, когато търчи напред – назад и прави пируети във въздуха или със засилка си отваря вратата и помръдва доволно уши. Но от няколко дни е хвърлил поглед на кабела на интернета – гризва го за малко и бяга. Така че, ако скоро ме „заотняма” в Хулите - да знаете – не че не ви обичам, но просто нямаме кабел вече. Така и така надъвка вестник”Уикенд”, дето имах публикувано стихче, ама сега съвсем ще ми спре социалния живот – да му се не види и социализирания заек!
Затова, приятели, не слушайте старило, а...агрххх ...какво се случва с интернета...ужас...може би кабела..., а?
GINKO_PRIM ХуЛитер
Записан(а): Jun 28, 2009
Мнения: 234
Въведено на:
18 Фев 2011 15:01:34 » :)))
Много, ама много сладурско! ))))
С папагалите и аз съм наясно. Минах и през "улична превъзходна" кучка, за която вдигна ли глава към тавана, опушената вагонна шарка ми напомня "що е то пожар и има ли почва у нас?". ))
Заекът и свинчето определено смятам да ги прескоча в този живот.
Успех!
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
18 Фев 2011 17:10:21 »
Имам две идеи! Закачи го с щипки за ушите на балкона - дано осмисли поведението си. Ако продължава, има кабели, по които тече 220 волта. На защитниците на животните ще кажеш - нещастен случай.
Не го хвърляй, обади се, става капама...ха, ха. спокойно, не съм доктор Лектър! Хубав текст! 5
PLACEBO ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2005
Мнения: 727
Място: София
Въведено на:
18 Фев 2011 22:16:10 »
Браво!!!
Успех!
5
_________________ Не се завръщай...
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
02 Мар 2011 09:54:21 » ...
Заекът си е на далавера отвсякъде - няма какво да се жалиш!
Ако тръгваш някъде на почивка - остави го на мен и нямай грижи!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума