Признанията на една снаха

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Не знам да ви призная или не?
Съдбата ми играе кофти номерà -
в живота впрегнах всичките коне,
посоката остана да я избера.
Но както честичко се случва - не успях
и ориста ме дръпна под венчùло.
А аз къде през сълзи и през смях,
си рекох: е, добре - гнездо съм свила.
И днес децата са ми пролетта
със близкото до мене мъжко рамо.
Надскочиха конете ми плета -
към друг човек да се обръщам с мамо.
Дочувах аз свекървите, че били зли,
а моята такава, мисля, не си пада.
Заглеждах я, наслушвах - да не би
тя точно от лошотия да не страда.
Оказа се, че диагноза не е нужна,
а майката на мъж ми е човек,
за който аз не съм от чуждите.
Свекърва - да, но със характер мек.
И както някога се случва/пак съдба/,
аз моята свекърва взех, че заобичах.
Да, честен кръст, повярвай - ето нà:
- Добра снаха е на сина момичето!