konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
05 Фев 2011 10:46:14 » Пролет |
|
С оттеглянето на зимата, дъждовете зачестиха, а аз и моят приятел Вальо, издебнахме сухия следобед, за да се насладим на първото затопляне. Обичахме да сядаме в центъра на града, в пешеходната зона и от меките си столове да наблюдаваме минувачите. Можехме да изпием по две- три кафета , а може би и чашка алкохол, ей така на припек, обсъждайки момичета, които моментално се бяха избавили от излишното облекло.
- Глътка свеж въздух преди началото на сезона.- усмихна се приятелят ми.- Само след месец туристите ще да завладеят града ни и наместо нас, те ще си пият питиетата в любимото ни кафене. Какво става с Димитър, между другото? Нещо се губи напоследък?
Говореше за общ познат, зачезнал от седмица.
- Онзи ден се появи.- отвърнах, учуден, че двамата не са се виждали.- Подписал е договор за цялото лято.
- Какво ще е този път?- пак се усмихна Вальо.
Митко бе известен с ежегодните си метармофози, включващи най- уникалните професии, практикувани в един крайморски град.
- Готвач!- прихнах и аз и вече не можех да се спра. Идваше ми някак отвътре, да разкажа за случката:
- Седяхме си с него онзи ден, точно тук- на същата маса. Дъждът уж бе поспрял, а Митко чак на тръгване откри грешката си.
- Каква грешка? Какво е станало?- светнаха очите на Вальо.
- Ами неговата седалка беше поела от дъжда…- заливах се вече от кикот- Нали се сещаш? Под тапицерията, те са натъпкани с дунапрен...
Очите на другаря ми вече се присвиваха и плътния му смях ечеше наоколо.
- Щом стана- едва продължих аз- панталоните му бяха мокри на задника, та се прикри с покривката от масата и така се прибрахме.
Посмяхме се на Димитър, а облаците, сърдити на веселбата отново се скупчиха, принуждавайки ни да се покрием в заведението. Подпрени на бара, пийнахме по едно и преди да се разделим с Вальо, реших да допълня:
- С едно малко изключение, всичко за онзи ден си е вярно.
Лисичият му нос потръпна, очаквайки развръзката:
- Какво премълчаваш?- хищно ме гледаше в очите.
- Всичко беше, както го разказвам, ала аз седнах на мокрия стол.- унило приключих разказа си.
Краят на историята развесели не само моят приятел, защото вече се смееха всички посетители около нас. |
|
|