Аз и моята печка

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Отношенията ни с моята печка са врящи и кипящи – вариращи от лека, зле прикрита антипатия до гейзери от неприязън и малки, лепкави номера.
Разбира се, в магазина, тя изглеждаше миличка и нищо не подсказваше огромното й его и инатчийски нрав.
Има печки, които са верни на стопанките си и ги гледат влюбено с всичките си четири котлона, а фурната им винаги е разтегната в усмивка. Но моята не беше от тях и сякаш се гордееше с това.
Номерата й започваха от рано заран – докато аз сънено включвах малкия ляв долен котлон с вода за кафе и се пъхвах в банята, тя коварно мълчеше. Но когато се върнех, с ужас забелязвах големия десен горен котлон нажежен до червено, а водата на малкия – лед и половина.
Опитвах какво ли не – да надниквам внезапно от банята, да рисувам вечер кое копче за кой котлон е, но не би – през нощта тя явно разместваше копчетата и никоя сутрин не успявах да си стопля вода от първия опит. Дори почнах да се обзалагам със себе си – ако включа големия ляв котлон, дали ще загрее малкия или големия десен. А тя вероятно много се забавляваше и почти чувах ехидното й хихикане. Това допълнително ме вбесяваше – все едно тренирах за Алцхаймер – и аз й отмъщавах като оставях прекипялото кафе непочистено с дни.
Коронният й номер беше при варенето на мляко. Всички знаем, че ако гледаш млякото – то не кипва, но ако не го гледаш – задължително излиза извън тенджерата. Затова аз правех друго – втренчвах се в млякото с ръце на кръста и медитирах с ледено безразличие. Но в някакъв момент все пак премигвах. И точно в този кратък отрязък от милисекундата млякото избликваше със страшна сила, веднага загаряше и димът се стелеше на талази така щото съседите идваха с кофи вода малко преди да звъннат на 112.
Разбира се, най-злокобните неща се случваха, колчем използвах фурната. Например – играла съм си аз и съм нацвъкала – ох, сори – нарязала разни неща – плънка за лазанята, пъхам тавата във фурната и периодично я наглеждам – пАрен каша духа – но след час и половина установявам, че горните кори са така сурови, както и в началото. Съответно включвам горно инфрачервено нагряване с вентилатор. И познайте – все едно съм казала – „Хайде да доизгорим долните кори, ако издържи инфраружа!”.
Съпругът ми никак не ми влиза в положение и май си мисли, че не съм добра готвачка. А на моите натяквания за нова печка се измъква с някакви намеци , че на крива ракета...абе ужас/т/, ви казвам!
Ето и вчера. Реших аз да правя палачинки с мед и сложих буркана с мед на водна баня да се втечни. Само за момент отидох на компа – колкото да видя кой е във Фейса, да изплискам 2-3 комента в „Хулите” и въобще – обичайните дейности. След има – няма пет минути долових една миризма – „Аха – казвам си – комшийката пак прави крем карамел!” Миризмата стана натрапчива дотолкова, че дори си прекъснах чатенето в скайпа... И какво мислите, приятели? Да, точно така – водата от водната баня беше извряла, бурканът с мед се беше спукал и медът радостно карамелизираше навсякъде.
Отядоха ми се палачинки и всичко. Два часа си играх с Bingosil и подобни и накрая , изнурена, видях, че е станало време за обяд. Друг на мое място отдавна да се е предал, но не и аз – „Ще направя спагети” – като комунист на разпит се заинатих аз. Не зная как вие приготвяте спагети, но аз правя специален сос – запържвам колбаса, филето или там, каквото е основното. Още щом изсипах филето в сгорещената мазнина, ме обсипаха рой мазни, вряли пръски. Някак успях да оцелея, но когато към тигана сипах доматеното пюре, пръските станаха кърваво-червени и стигнаха до тавана.
Отидох да се измия и да превържа раните си – и съвсем естествено – сосът в тигана беше станал на гъста, прегоряла и неапетитна каша.
За нея вечер бях предвидила да правя и кекс – но не знам защо се отказах – сигурно заради нещо, свързано със здравия разум. Или инстинкта за продължение на рода.
Е, сега, вече ще ме разберете, защо когато съдията по бракоразводното дело попита за причината, аз , с цялото си оскърбено достойнство, ще заявя :
„Виновна е печката – разминаване в очакванията и несходство в характерите!”
Хм, откъде ли се носи тази миризма на крем-карамел?

Не купувай китайско, избери българското, така и бракът ще е читав, и кексът, пък и с...... Very Happy

5!

ХуЛитер Записан(а): Jun 19, 2009 Мнения: 101

както вече попитах - няма ли такава надежда? Щото отношенията между мен и ютията ми също бяха доста чепати, ама изгладихме ги ...
Свеж текст, хареса ми - 5!

Искрено се забавлявах!
Very Happy

Значи - с котлоните си играете на "Тука - има, тука - нема".
Има и други забавни игри: например автоматичната пералня да ти включи програма "Пране на килими и черги", а понякога да хукне даже навън да простира; прахосмукачката да се саморазглоби и да се върти в кръг; фризерът и климатикът да си сменят функциите, а миксерът да ти изцикли паркета...
Сигурно има и други забавни допълнителни функции на домашните ел уреди. Внимавай как ще ги поделите след развода!
И следващият път се ожени за електротехник. Не че ще оправи нещата, но ще прехвърлиш топката на него. И пак спазвай принципа - избери българското - щото чужденец с наш"те уреди изобщо не може да се оправи.
Very Happy

5

ХуЛитер Записан(а): Dec 19, 2005 Мнения: 729

А моята печка вече толкова ми е сърдита, че като се приближа до нея изключва бушоните Smile

5!

ХуЛитер Записан(а): Mar 03, 2010 Мнения: 125

Това е повсеместен синдром; Скарана с печката! Но се получава само ако си болен от синдрома: Компа- мой приятел! И

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите