Очите си към себе си обръщам,
при ХуЛите със стъпки тихи се завръщам,
макар че банна ме администратор строг -
и дръпна ми очите - за урок!
А те пък, зачервени от с(к)андала,
натикаха душата чак в подвала.
Преситена от мислене тя драпа -
сърцето бие без митрална клапа.
Ще си възвърна вярата отново,
ако не издавам звуци - наготово!
Или пък срещна кон във чистия му вид -
(по К. Павлов е) - имайте предвид!
Ех, мое ЕГО(истично) опиянение,
поискай си направо извинение.
И не гази на думите в росата,
а си закрий очите със косата.
Вземи най-после и се вразуми
не ползвай теми - като Низами,
нито рубаите на Омар Хайям
(А. Германов ги следваше - туй знам).
Помни съвета на Кузма Прутков -
фонтана затъкни - да си почине е готов!
Ерато не е хидромелиорация -
нито пък епиграма насред демокрация!
Непогледно ми е днес едно такова:
ще взема да си ковна и подкова.
Та щом очите си към мен обърна,
кон със сърп пред себе си да зърна.
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
31 Яну 2011 14:31:39 »
Недей с тихи стъпки, тропай с конски подкови...Не се плаши от строгия администратор, намери път към сърцето му Това за дърпането на очите не го разбрах - да не би да е ушите...често срещана практика, ама женските ушенца са за цункане... 5!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума