Във новия ни свят измислен
родът ни вече е осмислен.
СтанАха хората свине.
Свинете пък не са свине, въобще.
Набъкаха ни с „Е-та” нас и тях.
Закона позволява. Не е грях.
Закона още много позволява
и до един ни вкара във обора.
Tой свинската отрЕди ни съдба,
след смелите си жребии отгоре.
Отдавна го приехме за типично.
И някак зазвуча почти лирично
Приех и аз със поетичната душа,
че трябва да съм в образ на свиня.
Със свинското с прехраната се справяме.
На свинщини добре се позоваваме,
Със свинско фигурата си „оправяме”.
Със свинщини добре се оправдаваме,
Изцяло свински ни е днес животът,
и свински ни е и грипът.
По свински теглим си хомота.
А, свинско някои не ядат.
... И аз пред Вас - „Грух”- извинете.
О, моля, да ме разберете-
доволно, кротко сред помия,
в свинската копанка рия.
Мен чуйте вий, върхът е тука-
живота моя сред боклука.
Добре начесана,..я, как грухтя.
В кочина собствена изтягам снага.
И ми е хубаво, даже чудесно.
Живея страхотно от-лесно, по-лесно-
сред мръсотия и свИне лежащи,
сред дивотия и миризма,
сред скопеност и всякви грухтящи,
идеална, мечтана, свинска съдба.
П.С.Само някаква артистка,
в театър някакъв софийски-
На сцена тропа със краката,
безумно вика пред тълпата,
едно такова неизискано,
почти граничи със неистово.
„ Аз на вас мамицата свинкява”
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
30 Яну 2011 13:10:08 »
Доста остро, бих казал сатирично, но не буди смях-по-скоро тъга... Ритъмът е нарушен...
текстът е по-скоро злостен, отколкото хумористичен; не ми допада това безлично НИЕ; всеки има право на светоусещане обаче, и слава Богу, че е така - пожелавам успех на автора!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума