Даниил Хармс

ХуЛитер Записан(а): Jun 13, 2007 Мнения: 11

Тъй като Хармс, редом с Хашек, Иля Илф и Евгени Петров, е един от любимите ми руски писатели в хумористичния жанр, не мога да не публикувам тук някои от кратките му абсурдни разкази. Приятно четене!

СЕГА ЩЕ РАЗКАЖА КАК СЪМ СЕ РОДИЛ

Сега ще разкажа как съм се родил, как пораснах и как се проявиха първите признаци на моя гений. Раждал съм се два пъти. Ето как станало това.
Баща ми се оженил за майка ми през 1902 година, но родителите ми са ме произвели на този свят едва през 1905-а, защото татко искал детето му на всяка цена да се роди точно на Нова година. Пресметнал, че зачеването трябва да стане на 1 април, и чак тогава отишъл при мама с предложение да си заченат дете.
Първия път татко се примъкнал при мама на 1 април 1903 година. Мама отдавна чакало този миг и страшно се зарадвала. Но татко, както изглежда, бил настроен за шеги, та не се стърпял и казал на мама: "Честит първи април!" Мама страшно се обидила и този ден не допуснала татко до себе си. Наложило се да чакат до следващата година.
През 1904 година на 1 април татко пак започнал да се върти около мама със същото предложение. Но тъй като помнела миналогодишната случка, мама отсякла, че повече не желае да изпада в глупаво положение, а пак не допуснала татко до себе си. Колкото и да се пенел баща ми, нищо не помогнало. И едва година по-късно баща ми успял да пречупи майка ми и да ме зачене. И тъй, зачеването ми станало на 1 април 1905 година.
Всички сметки на баща ми обаче излезли криви, понеже съм се оказал недоносче и съм се родил четири месеца преди определения срок. Татко така се развилнял, че акушерката, която ме извадила, се объркала и почнала да ме напъхва обратно там, откъдето току-що съм се бил измъкнал. Присъстващият на тази сцена наш познат студент от Военномедицинската академия заявил, че няма да могат да ме набутат обратно. Но напук на думите му все пак успели да ме натикат вътре, само че в бързината не там, където трябвало. И тогава настанала страшна суматоха. Родителката крещи: "Дайте си ми детето!" Отвръщат й: "Вашето - викат - дете се намира вътре във вас." "Как? - дере се родителката. - Как да е вътре в мен, след като току-що го родих!" "Ами - казват й, - може би се лъжете?" "Как - вика родителката - да се лъжа! Че мога ли точно аз да се лъжа! Нали с очите си видях, че детето току-що лежеше тук на чаршафа!" "Това е вярно - отвръщат й, - но може би е изпълзяло нанякъде." С една дума, и сами не знаят какво да й кажат. А родителката вдига патърдия и си иска детето. Наложило се да повикат опитен доктор. Опитният доктор прегледал родителката и разперил безпомощно ръце, но все пак се усетил и й дал солидна порция английска сол. Напънало я разстройство и по този начин съм се появил на белия свят за втори път. Но тогава пък татко се развикал, че, видите ли, това още не може да се нарече раждане, че това, видите ли, не е човек, а наполовина зародиш и че трябва или да го набутат обратно, или да го сложат в инкубатор.
Така че ме сложили в инкубатор.

25 септември 1935 година

СИНЯТА ТЕТРАДКА № 10

Живял един риж човек, който нямал очи и уши. Всъщност нямал и коси, така че само условно го наричали риж.
Той не можел да говори, защото нямал уста. И нос си нямал.
Нямал дори ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешности нямал. Нищо си нямал! Така че изобщо не е ясно за кого става дума.
И най-добре ще е повече да не говорим за него.

СЛУЧКИ

Веднъж Орлов преяде с пюре от грах и умря. А когато Крилов научи за това, и той умря. А Спиридонов умря от само себе си. А жената на Спиридонов падна от бюфета и също умря. А децата на Спиридонов се удавиха във вира. А бабата на Спиридонов се пропи и се запиля. А Михайлов престана да се сресва и хвана краста. А Круглов нарисува дама с камшик и се побърка. А Перехрестов получи телеграфен запис за четиристотин рубли и толкова навири нос, че го изхвърлиха от службата.
Добрите хора така и не успяват да стъпят здраво на крака.

СОНЕТ

Странно нещо ми се случи: изведнъж забравих кое число идва по-напред – 7 или 8.
Отидох у съседите и ги попитах какво мислят по този въпрос.
Да знаете само какво беше и тяхното, и моето учудване, когато внезапно съседите откриха, че също не могат да си спомнят реда на числата. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 помнеха, а по-нататък бяха забравили.
Всички заедно отидохме в големия «Гастроном» на ъгъла на Знаменска и Басейнова улица и помолихме касиерката да разсее нашето недоумение. Касиерката тъжно се усмихна, изплези раздвоеното си езиче, смръщи леко нос и рече:
– Според мен седем идва след осем в случаите, когато осем идва след седем.
Благодарихме ґ и радостни изтичахме навън. Но щом вникнахме в думите на касиерката, пак се омърлушихме, защото те ни се сториха лишени от всякакъв смисъл.
Какво можехме да направим? Отидохме в Лятната градина и взехме да броим дърветата. Ала щом стигнахме до 6-ото, се запънахме и взехме да спорим: според някои от нас следваше 7-ото, а според други - 8-ото.
Кой знае докога щяхме да спорим, ако за щастие по едно време някакво хлапе не падна от пейката и не си счупи и двете челюсти. Това ни отвлече вниманието от спора.
А после се разотидохме по домовете.

1935

ЧЕТИРИ ИЛЮСТРАЦИИ ЗА ТОВА, КАК НОВАТА ИДЕЯ СМАЙВА ЧОВЕКА, НЕПОДГОТВЕН ЗА НЕЯ

I
Писателят: Аз съм писател!
Читателят: А според мен си лайно!
(Писателят стои няколко минути, потресен от тази нова идея, и пада в безсъзнание. Изнасят го.)

II
Художникът: Аз съм художник!
Работникът: А според мен си лайно!
(Художникът тутакси побледнява като платно, разтреперва се като тръстика и внезапно предава богу дух. Изнасят го.)

III
Композиторът: Аз съм композитор!
Ваня Рубльов: А според мен си лайно!
(Композитор се задъхва и се свлича. Неочаквано го изнасят.)

IV
Химикът: Аз съм химик!
Физикът: А според мен ти си лайно!
(Химикът онемява и се строполява като сноп на пода.)

НАЧАЛОТО НА ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЛЕТЕН ДЕН

(Симфония)
Веднага щом петелът изкукурига, Тимофей изскочи от прозореца на улицата и изплаши всички, които по това време минаваха по нея. Селянинът Харитон се спря, грабна един камък и замери с него Тимофей. Тимофей изчезна някъде.
– Ама че хитрец! – зарева човешкото стадо, и някой си Зубов се юрна и с все сила си заби главата в стената.
– Уф! – възкликна една селянка, подута от зъбобол. Но Комаров си поигра на топло-студено и, като ґ шибна един, тя с вой се шмугна под вратнята.
Наблизо минаваше Фетелюшин и се захили. Комаров се приближи до него и рече:
– Що се хилиш като пача бе!
И удари Фетелюшин в корема. Фетелюшин се присви до стената и започна да хълца.
Ромашкин взе да плюе от прозореца, като се стараеше да улучи Фетелюшин. Наблизо селянка с голям нос налагаше с коритото хлапето си. А млада дебелана търкаше лицето на хубавата си дъщеричка в тухлената стена.
Слабовато кученце си счупи крачето и падна на тротоара.
Един дребосък ядеше от плювалника някаква гадост.
Пред бакалницата се тълпеше опашка за захар. Селянките гръмко се ругаеха и се налагаха една друга с пазарските торби.
Селянинин Харитон се бе натряскал с денатуриран спирт и сега се кипреше пред женорята с разкопчани панталони, като им подвикваше мръсни думи.
Така започна един прекрасен летен ден. [/b]

Гост

проба

ХуЛитер Записан(а): Jun 13, 2007 Мнения: 11

пробвай

Само една лека поправка - Хармс е писател абсурдист, а не хуморист. Пише страхотно за тези, които го разбират Razz

ХуЛитер Записан(а): Jun 13, 2007 Мнения: 11

е па хубуу де - абсурдист е. но тъй като абсурдизма е повече течение в изкуството, отколкото жанр, затуй съм го прикъткал при любимите ми хумористи. всъщност голяма част от творчеството на Хармс са детските стихчета и приказки. ако имам повече време, ще се напъна да преведа някое, щото съм ги срещал само на руски.

lachistein написа:

проба

Пробата ми хареса. Обичам абсурдния хумор. Скица. Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

24. СЪНЯТ ДРАЗНИ ЧОВЕКА

Марков си събу ботушите и, като въздъхна, легна на дивана.
Спеше му се, но в мига, щом затвореше очи, желанието му за сън моментално се изпаряваше. Марков отваряше очи и се протягаше за книгата, но сънят пак го налягаше, и преди да я достигне той се отпускаше и отново затваряше очи. Ала щом очите му се затвореха, сънят пак отлиташе, и съзнанието му така се проясняваше, че Марков можеше да решава наум алгебрични уравнения с две неизвестни.
Дълго се мъчи Марков, като не знаеше какво да прави: дали да спи или да бодърства? Накрая измъчен и ненавиждащ и себе си, и стаята си, Марков навлече палтото и шапката, грабва бастуна и излезе на улицата. Свежият ветрец го успокои, душата му се изпълни с радост и му се прииска да се върне в стаята.
Когато влезе в стаята си, той почувства, че го наляга приятна умора и му се доспа. Но щом легна на дивана и затвори очи, сънят моментално се изпари.
Обзет от ярост, Марков скочи от дивана и хукна без шапка и палто към Таврическия парк.

още ето тук:

http://stalker.dir.bg/harms/

ХуЛитер Записан(а): Aug 28, 2007 Мнения: 69

Ну давай бревно писать
давай буквы составлять

(22 -- 31 мая 1929)

Е бичме да пишем давай
хайде буквички съставяй

(22 -- 31 май 1929)

тук прочетох още нещичко за/от Хармс

http://pavelnik.blogspot.com/2009/09/blog-post_14.html

четирикраката врана

Имало едно време една четирикрака врана. Собствено, тя имала пет крака, но да се говори за това не си струва.
Ето, веднъж купила си четирикраката врана кафе и мисли: „Ето, купих си аз кафе, а какво да го правя?“
А тук, като за беда, притичва наблизо една лисица. Видяла тя враната и й вика:
- Хей - вика, - ти, врано!
А враната на лисицата вика:
- Ти си врана!
А лисицата на враната вика:
- А ти, врано, си свиня!
Тук враната от обида разсипала кафето. А лисицата избягала. А враната слязла на земята и тръгнала на своите четири, или по-точно, на пет крака в своята шибана къща.

http://anabako.blogspot.com/2007/10/blog-post_31.html

ХуЛитер Записан(а): Sep 30, 2008 Мнения: 31

Unca, unca... пардон, Кхъ, кхъ, проба, проба.
Синя тетрадка № ?

Живял един риж човек, който нямал очи и уши. Той нямал и коси, така че риж сме го нарекли условно.
Да говори той не могъл, тъй като нямал уста. Нос също нямал.
Той нямал даже ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешности нямал. Нищо нямал! Тъй че е непонятно закого става дума.
Я по-добре за него повече да не говорим.

ХуЛитер Записан(а): Sep 29, 2007 Мнения: 241

Хармс...
о,Хармс!!!

22.

А.И. Введенскому

В смешную ванну падал друг
Стена кружилася вокруг
Корова чудная плыла
Над домом улица была
И друг мелькая на пексе
ходил по комнатам в носке
вертя как фокусник рукой
то левой, а потом другой
потом кидался на постель
чирикал шапочкой и выл
Уже мой друг не в ванне был.

5 марта 1927

53.

Я в трамвае видел дуву
даже девушку друзя
вся она такой бутончик
разказат не в силах я.

Но со мной чинарь Введенский
ехал тоже как дурак
видя деву снял я шляпу
и Введенский снял колпак.

Январь 1930

Гост

Поздравления

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите